Определение № 592 от 14.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2244/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Жун Син Пауър ООД, Нанкин“, със седалище и адрес на управление НР Китай, чрез процесуален представител, против Решение № 10507 от 11.08.2021г. по т.д. № 6004/ 2019г. по описа на Софийски апелативен съд, V състав, в частта, с която е потвърдено Решение № 146/16.08.2019г. по т.д. № 104/2019г. на Врачански окръжен съд, в частта относно отхвърляне на молбата на кредитора „Жун Син Пауър ООД, Нанкин“ за откриване на производство по несъстоятелност на „Сиус“ООД.

В касационната жалба се поддържа неправилност, поради необоснованост, материална и процесуална незаконосъобразност на решението. Касаторът изразява несъгласие с извода на въззивния съд за неустановеност наличието на скрито съучастие по смисъла на чл.609 ТЗ, който намира и за необоснован. Позовава се на допуснато от съда процесуално нарушение поради отказ да допусне допълнителна съдебно оценителна експертиза, както и необсъждане на относим към спора доказателствен материал. Поддържа наличието на обективно установена свързаност между ответните две дружества, оправдаваща воденето на производството по несъстоятелност срещу скрития съучастник. Моли за касиране на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което да се уважи молбата на „Жун Син Пауър ООД, Нанкин“ за откриване на производство по несъстоятелност и по отношение на „Сиус“ООД.

В представеното изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, като са формулирани следните въпроси:

1. Случаите по чл.17 и чл.292, ал.2 ЗЗД изчерпват ли случаите на „скрито съучастие“ с оглед преценката на съда относно приложението на чл.609 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност срещу лице, прикриващо търговска дейност зад неплатежоспособен длъжник и какви са критериите за преценка дали такова съучастие е налице?

2. От какви критерии следва да се ръководи съда при преценката си относно дали прикритата търговска дейност е съществена с оглед приложението на чл.609 ТЗ за откриване на производството по несъстоятелност срещу лице, което прикрива търговска дейност зад неплатежоспособен длъжник?

Сочи и самостоятелния селективен критерии по чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност на решението.

Не са депозирани отговори на касационната жалба от ответниците „Сън-Фокус“ЕООД и „Сиус“ООД.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като обсъди становищата на страните и данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК, както и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

С постановеното по делото първоинстанционно решение е отхвърлена молбата на кредитора „Жун Син Пауър ООД, Нанкин“ срещу „Сън –Фокус“ ЕООД с правно основание чл.625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност и на основание чл.609 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на свързаното със „Сън –Фокус“ЕООД дружество „Сиус“ ООД.

С атакуваното решение, след частична отмяна на първостепенния акт, Софийският апелативен съд е обявил неплатежоспособността на „Сън –Фокус“ ЕООД и е открил производство по несъстоятелност, като в тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

За да потвърди отхвърлителното решение по молбата с правно основание чл.609 ТЗ по отношение на „Сиус“ ООД, въззивният съд е приел, че не е налице една от предпоставките на сочената разпоредба, а именно - това дружество да е лице, прикриващо търговска дейност чрез неплатежоспособния длъжник „Сън –Фокус“ЕООД. Преди излагане на решаващите изводи, съставът на Апелативния съд е споделил формираната с Решение № 102 от 11.07.2012г. на ВКС по т.д. № 1294/2011г. на ІІ т.о. практика по въпросите, свързани с предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност в хипотезата на „скрито съучастие”, което „по смисъла на чл. 609 ТЗ, като основание за откриване производство по несъстоятелност, е налице, когато физическо или юридическо лице, независимо дали притежава търговско качество, извършва цялата си търговска дейност или съществена част от търговската си дейност, изразяваща се в сключването на търговски сделки, чрез неплатежоспособен длъжник – търговец, който действа като негово подставено лице или скрит пълномощник; Преценката относно обема на прикритата търговска дейност следва да се извършва винаги конкретно с оглед специфичните за случая обстоятелства, касаещи броя, честотата и мащаба на сделките; Откриването на производство по несъстоятелност по отношение на лицето, чиято дейност се прикрива, е функция от откриването на производство по несъстоятелност на прикриващия неговата търговска дейност търговец“.

Въз основа подробно обсъждане на твърдените и установени по делото правоотношения между кредитора молител и двамата длъжници, ответници по молбата, съставът на Апелативния съд е намерил за необосноваващи извод за наличие на „скрито съучастие“ обстоятелствата, че ответниците са съдлъжници по силата на договори, чрез които „Сън - Фокус“ ЕООД е встъпило в задължения на „Сиус“ ООД към кредитора „Жун Син Пауър ООД, Нанкин“, както и сключването на договори за заем между ответните две дружества. Изхождайки от правната последица на встъпването в дълг, а именно - възникване на солидарна отговорност пред кредитора на стария длъжник и встъпилото лице, е съобразено, че тази правна фигура обективира явно поемане на общо задължение. Сключването на договори за заем също е прието, че поражда явни облигационни отношения между двете дружества и по никакъв начин не сочи на прикриване на търговска дейност на едното дружество чрез второто. За липса на твърдения, съответно за неустановено по делото е намерено наличие на сключени от „Сън –Фокус“ ЕООД сделки с трети лица, в които действителната страна да е било „Сиус“ООД, нито че резултатите от сключени от „Сън –Фокус“ ЕООД сделки или извършена търговска дейност да са получени от „Сиус“ООД. Изложени са съображения, че по делото не са ангажирани конкретни доказателства за това, че „Сиус“ ООД е осъществявало системно търговска дейност чрез неплатежоспособния длъжник „Сън –Фокус“ ЕООД, както и че не са установени кореспондиращи записвания в счетоводствата на двете дружества, които да обосноват разглежданата предпоставка на чл.609 ТЗ. Обобщено е, че в случая е доказана първата от посочените две кумулативни предпоставки за откриване производство по несъстоятелност по чл.609 ТЗ – молителят е кредитор на лице, по отношение на което е прието да бъде открито производство по несъстоятелност. За неустановена от доказателства по делото е приета втората предпоставка за откриване производство по несъстоятелност по отношение на ответника „Сиус“ ООД, а именно – че прикрива търговска дейност чрез несъстоятелния „Сън –Фокус“ ЕООД.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не следва да се допуска до касационна проверка, по следните съображения:

И двата формулирани в изложението въпроса не са обусловили правната воля на съда, поради което нямат характеристиката на правни. В съответствие с възприетото в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, от значение за изхода на спора са въпросите, които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска, обусловили правната воля на съда. В мотивите на този акт на нормативно тълкуване е направено ясно разграничение между общото селективно основание и предвидените в чл.281,т.3 ГПК основания за неправилност на въззивното решение. Прието е, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, но не и за правилността на обжалваното решение и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд. За да удовлетвори изискването за правен, въпросът следва да изхожда от решаващ мотив на въззивния съд, в обосноваване на крайния му извод. В този смисъл, първият въпрос е общ и не е обусловен от несъгласие на касатора с решаващ извод на съда. Твърденията за свързаност между двете ответни дружества, включително и в касационната жалба, посочени като предпоставка за воденето на производството по несъстоятелност срещу скрития съучастник, не са обсъдени от въззивния съд, срещу което липсва оплакване, както и поставен в изложението процесуален въпрос. Освен това, не е поставен въпрос дали свързаността между дружествата обуславя скрито съучастие по смисъла на чл.609 ТЗ. При отричане с атакуваното решение наличието на „скрито съучастие“, какви са критериите за преценяване дали прикритата търговска дейност е съществена с оглед приложението на чл.609 ТЗ, предмет на втория въпрос, са без значение за изхода на спора.

Не се установява и поддържаното самостоятелно основание за достъп до касация по чл.280, ал.2, предл. трето ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, ако въззивният съд е приложил отменен закон, ако е приложил закона в противоречие с неговия смисъл или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява единствено основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол. В случая очевидната неправилност е обоснована с оплакването за несъобразяване от въззивния съд на факта на свързаността между двете дружества – контролират се и управляват от едно и също лице – Гуо Хайронг; учредени са с идентичен предмет на дейност, като цялата дейност на несъстоятелния ответник се извършва от ответника по чл.609 ТЗ, като всички задължения са за първия – дружество без собствена дейност. Тези доводи на касатора съставляват основание по чл.281 т.3 ГПК, а не по чл.280, ал.2 ГПК, и не могат да обусловят уважаване на искането за достъп до касационна проверка. Както се посочи по-горе, съображения за свързаност между дружествата изобщо не са излагани от въззивния съд, което само по себе си изключва хипотезата на очевидна неправилност в разглеждания смисъл. Спазвайки принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда селективен критерий, ако той не е посочен от жалбоподателя.

Поради изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.288 ГПК