Определение № 534 от 06.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 840/2023 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Е. К. Б. срещу определение №342/06.02.2023г. по ч.гр.д.№3388/2022г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 13 състав. С него е потвърдено определение №260902/23.03.2022г. по т.д.№668/2021г. на Софийски градски съд, ТО, VI – 18 състав, с което е прекратено производството по делото. В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение поради неправилно приложение на разпоредбата на чл.227 от ГПК в хипотезата на смърт на едноличен търговец. Частната касационна жалбоподателка поддържа, че е допустимо наследниците на ищец, починал в хода на производството по иск за отмяна на решения на общо събрание на сдружение с нестопанска цел, да бъдат конституирани в производството като правоприемници на починалия наследодател. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК частната касационна жалбоподателка прави искане за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, като поставя следните въпроси: 1/ Допустимо ли е наследниците на починал в хода на съдебния процес ищец – едноличен търговец по иск с правно основание чл.25 ал.4 от ЗЮЛНЦ за отмяна на решенията на общото събрание на сдружение да бъдат конституирани като ищци на мястото на починалия наследодател? 2/ При оспорване по реда на чл.25 ал.4 от ЗЮЛНЦ на решение на общото събрание, с което се изключва член на сдружение - едноличен търговец, може ли да се счита, че това оспорване цели защита и на имуществените права, включени в членственото правоотношение? Поддържа наличие на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поради противоречие на определението с практиката на ВКС, формирана с решение №186/30.01.2017г. по т.д. №2410/2015г. на ВКС, I т.о., решение №128/19.11.2009г. по т.д. №269/2009г. на ВКС, I т.о., решение №318/04.02.2019г. по т.д. №808/2018г. на ВКС, II т.о. и др. Евентуално въвежда и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Ответникът по касация Сдружение „Национално сдружение на българските превозвачи“, поддържа, че частната касационна жалба е недопустима, евентуално неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК. Доколкото предмет на обжалваното определение е и правото на участие на страната в производството, този въпрос е обуславящ за основателността, а не за допустимостта на частната жалба. За да потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по предявените от починалия ищец К. К. Б., в качеството му на ЕТ „Т. – Т. Б. – К. Б.“ за отмяна на решения на общото събрание на Сдружение „Национално сдружение на българските превозвачи“, проведено на 09.04.2021г., съставът на САС е споделил извода на първоинстанционния съд, че липсва правен интерес за новоконституираните ищци Е. К. Б. и Р. К. Б. от предявяване на иска. Посочил е, че упражнените от ищеца права да обжалва решения на общото събрание на сдружението за освобождаване и избор на членове на управителния съвет и за промени в устава, като част от членственото правоотношение, не се наследяват. Отделно е изтъкнал и че двамата новоконституирани ищци са направили отказ от наследството на починалия К. К. Б.. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Първият въпрос, поставен от жалбоподателката в изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК, е включен в предмета на спора, но по отношение на него не е установена общата предпоставка за достъп до касация. Изводът на въззивния съд за това, че производството по предявения иск следва да бъде прекратено по отношение на частната касационна жалбоподателка, не е обусловен само от преценката, че наследниците на починалия член на сдружение с нестопанска цел имат правен интерес да участват като ищци в производството по обжалване на решения на органите на сдружението, само когато тези решения засягат наследими имуществени права, но не и други неимуществени права, съставляващи част от членственото правоотношение на починалия. В равна степен изводите на въззивния съд са обусловени от констатацията за извършен от жалбоподателката отказ от наследство, който съставлява пречка същата да участва в производството като правоприемник на починалия ищец К. К. Б., в качеството му на ЕТ „Т. – Т. Б. – К. Б.“. Поради това изводите на съда по формулирания от касационната жалбоподателка правен въпрос, не са единствено обуславящи извода за недопустимост на производството по отношение на нея. Съответно този въпрос не може да обоснове наличието на основната предпоставка по ал.1 на чл.280 от ГПК, доколкото допускането на въззивното решение до касация по поставения въпрос не би обусловило различен изход на производството. В тази насока са и задължителните разяснения, дадени в т.1 на Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. по тълк. дело №1/2009г. на ОСГТК на Върховния касационен съд, съгласно които материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда и за изхода по конкретното дело. Вторият от поставените от частната касационна жалбоподателка въпроси не изпълнява изискванията на общото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК, доколкото не отразява коректно обстоятелствата по спора. Между решенията на общото събрание на Сдружение „Национално сдружение на българските превозвачи“, чиято отмяна е била поискана от ищеца ЕТ „Т. – Т. Б. – К. Б.“, няма решение за неговото изключване като член на това сдружение, а само решение за освобождаването му като член и заместник – председател на управителния съвет на сдружението. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд