Определение № 893 от 13.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1668/2010 г.

Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ В. Г. –ИВ [населено място] срещу решение №119 от 12.07.2010г по гр.дело № 309/2010г. на Пернишки окръжен съд в частта, с която в трудов спор е потвърдено решение от 27.01.2010г по гр.д. № 2112/2005г на ПРС, по уважени искове на основание чл. 344 ал. т.1 и т.2 и т.3 от КТ за незаконосъобразност на уволнение по чл. 328 ал.1 т.3 от КТ. В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК по въпроса ,че съдът е длъжен да обсъди всички доводи на страната и всички доказателства по делото ,а Пернишки окръжен съд не е изпълнил това изискване ,т.е не е приложил точно закона. В отговор ответникът по жалбата Г. В. изтъква бланкетния характер на изложението, ,оспорва да е налице основание за допускане до обжалване. След преценка ,Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Изложението на касатора привързва посоченото основание на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК към касационното оплакване, че в трудовия спор въззивният съд не е обсъдил всички доводи на защитата и всички представени по делото доказателства. Подобно изложение сочи липса на поставен въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, в него липсва и конкретност ,съобразена с решаващите съображения на съда и обстоятелствата, които са ги обусловили. Задължението на съда да обсъди доводите на страните и доказателствата по делото е изяснен в константната съдебна практика въпрос, но бланкетното заявление ,че в решаващата си дейност въззивният съд се е отклонил от него, не е самодостатъчен довод и обосновка по допускане до касационно обжалване. Доколкото е налице ,съображението на защитата е развито в касасационната жалба, към което изложението препраща: въззивният съд следвало да обсъди „като писмено доказателство приложеното наказателно дело” ,Защитата има предвид а.х.№1297/2008г на ПРС ( №948/2008г на ПРС ),в което с решение по 78а от НК насрещната страна Г. О. В. е признат за виновен в това ,че е съставил неистински частни документи. Касаторът не уточнява какво друго счита ,че следва от тази присъда, при положение, че Пернишки окръжен съд е зачел установеното по нея и е изключил от доказателствата писмените документи, за които е установено престъплението. От тезата на касатора не става ясно какво отношение има установеното по наказателното дело и доказателствата в това производство като цяло, към настоящия трудов спор за незаконосъобразност на уволнението при обективното основание на чл. 328 ал.1 т.3 от КТ. Спорното основание за уволнение не е било доказано от работодателя в настоящия исков процес, което е обусловило решаващите изводи на съда ,съответно доказателства, на които същи е следвало да се основават. По решаващия въпрос за фактическите предпоставки на чл.328 ал.1 т.3 от КТ като прекратително основание и доказателствата, релевантни за установяването му, в случая е дадено разрешение, основано на относимите по делото доказателства и изцяло съобразено с константната практика В изложението липсва съдържателен довод за основание по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, основание за допускане до касационно обжалване не е налице и Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.