Определение № 816 от 11.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1266/2013 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответниците С. Т. Р., В. К. Р., Ю. С. Р. и Т. Я. Р., четиримата от [населено място] чрез процесуален представител адв. Ц. Н. И. срещу решение № 199 от 21.11.2012г. по в. гр. дело № 272/2012г. на Варненски апелативен съд, гражданско отделение, с което след обезсилване на решение № 40 от 02.03.2012г. по гр. дело № 391/2011г. на Окръжен съд Шумен е обявен за недействителен по отношение на държавата, действаща чрез процесуален субституент публичен изпълнител на ТД на НАП В., договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 134, т. VI, рег. 19751, д. № 1060/2006г. на Нотариус К. М. с рег. № 222 на НК и район на действие Шуменски районен съд, по силата на който С. Т. Р. със съгласието на съпругата си В. К. Р. е продал на майка си Ю. С. Р. по време на брака й с Т. Я. Р. собствената си ¼ ид. част от подробно описан недвижим имот за сумата 40 785,50 лв. като сключен на цена значително занижена по отношение на пазарната и между свързани лица, по исковете с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 2 и т. 6 ДОПК, и ответниците са осъдени да заплатят на ТЗ на НАП В. сумата 2 631,42 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение и хонорар на вещо лице за двете инстанции и в полза на държавата по сметка на ОС Шумен държавна такса в размер 3 262,84 лв. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК поради това, че въззивният съд се е произнесъл до значими материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1/ по отношение на неучастието на всички съсобственици на недвижимия имот в първоинстанционното производство и конституирането на един от съсобствениците – съпруг на ответницата купувач във въззивното производство; 2/ правото на иск по чл. 216 ДОПК обусловено ли е от възможността на публичния изпълнител да удовлетвори интереса на фиска или това негово право се презумира. Ответникът Държавата, действаща чрез процесуален субституент публичен изпълнител на ТД на НАП В., чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Петинка Д. Н. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по съображения, изложени в писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима предвид нейната редовност - подадена е от легитимирани страни в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Производството пред Окръжен съд Шумен е образувано по предявени от Държавата, действаща чрез процесуален субституент публичен изпълнител на ТД на НАП В., искове срещу С. Т. Р., В. К. Р. и Ю. С. Р. за обявяване за недействителен по отношение на държавата, действаща чрез процесуален субституент публичен изпълнител на ТД на НАП В., на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 134, т. VI, рег. 19751, д. № 1060/2006г. на Нотариус К. М. с рег. № 222 на НК и район на действие Шуменски районен съд, на основание чл. 261, ал. 1, т. 2 и 6 ДОПК. Във въззивното производство е конституиран задължителен необходим другар Т. Я. Р. – съпруг на купувачката Ю. С. Р. и след обезсилване на първоинстанционния съдебен акт въззивният съд е разгледал спора по същество и е уважил предявените искове. За да обяви за недействителен по отношение на държавата на процесния договор за покупко-продажба на идеална част от недвижим имот, сключен с горепосочения нотариален акт, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 216, ал. 1, т. 2 и 6 ДОПК: 1/ държавата има публични вземания против С. Р., произтичащи от неизплатени данъчни задължения; 2/ разпоредителната сделка е сключена след датата на връчване на заповедта за възлагане на ревизия; 3/ прехвърлените идеални части от недвижимия имот значително надхвърлят по стойност платената цена – по чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК; 4/ сделката е сключена между свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 ПЗР на ДОПК във вреда на публичния взискател, доколкото с нея се затруднява удовлетворяването на държавата и липсата на данни задълженото към фиска лице да притежава друго имущество, от което държавата да може да се удовлетвори своевременно и в пълен размер – по чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК. Релевантният правен въпрос е процесуалноправен и се отнася до правомощията на въззивния съд, когато в производството пред първата инстанция не е бил конституиран необходим другар, чието участие в производството е задължително. Този въпрос е решен в противоречие с Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, т. 6, поради което следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. При това положение е неоснователен доводът на касаторите за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Вторият правен въпрос, формулиран от касаторите, не обуславя допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като въззивният съд не се е аргументирал с презумиране на правото за удовлетворяване на държавата във връзка с изпълнение на публичните задължения, а правните изводи на въззивната инстанция се основават на липсата на данни задълженото към фиска лице да притежава друго имущество, от което държавата да може да се удовлетвори своевременно и в пълен размер. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение