Определение № 242 от 14.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7432/2013 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Ц. за с. м. п. – Л.”, против решение № 191/28.08.2013 г., постановено по гр.д.№ 562/2012 г. от състав на Окръжен съд – Ловеч. Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е приел, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са основателни и е потвърдил решението на Районен съд – Ловеч, с което исковете са уважени. За да достигне до този извод, съдът е приел, че сочените в заповедта за дисциплинарно уволнение като нарушения на трудовата дисциплина деяния или не представляват такива, а част от тях не са допуснати от ищеца по делото – лекар в звеното на Спешна медицинска помощ. Съдът е приел въз основа на съдебната експертиза, че сочените в т.2 и т.5 от заповедта деяния не представляват медицинския стандарт „спешна медицинска помощ” и следователно не представляват нарушение по чл.187, т.10 КТ. Относно останалите нарушения, посочени под т.1, 3 и 4 от заповедта не представляват нарушения на трудовата дисциплина, доколкото разговор с колега – лекар, на паркинга пред помещенията на центъра, както и преглед на медицинска сестра от медицинския персонал на болницата в работно време не представляват нарушения, сочени като частен платен прием на пациент и отклоняване от местоизпълнението на служебните задължения. Въз основа на горното, съдът е приел, че не са налице предпоставките, сочени в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение”, поради което е счел предявените искове за основателни. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочи, че касационното обжалване е допустимо на основание чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е „незаконосъобразно постановеното решение и при постановяването на същото съдът е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, както и същото е постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие с практиката на ВКС”. Сочат са три броя решения на ВКС, като в изложението не се сочи правен въпрос, по който съдът да се е произнесъл при наличието на коя да е от предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване. Липсата на правен въпрос и направените оплаквания за незаконосъобразност на постановеното решения са достатъчно основание за недопускането на касационното обжалване, в какъвто смисъл са и указанията по приложението на чл.280 от ГПК, дадени с ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска. Водим от горното, състав на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия