Определение № 104 от 19.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 1771/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на ЕТ П. Т. П., упражняващ търговска дейност под фирма „Б. П. П.”, гр.В. Т. против въззивното решение на Великотърновския окръжен съд № 529 от 15.01.2013 год., по възз.гр.д.№ 20124100501146/ 2012 год., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Великотърновския районен съд № 840 от 19.07.2012 год., по гр.д.№ 1091/ 2012 год. и по предявения от [фирма], със седалище [населено място] иск по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК е признато за установено, че настоящият касатор, в качеството му на ответник по спора, дължи на ищеца сумите: 4 515.76 лв., представляваща главница на задължението му по договор за наем от 09. 11.2011 год., във вр.с който е издадена фактура № [ЕГН]/ 05.12. 2011 год., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 01. 02. 2012 год. до окончателното и изплащане и 65 лв ., обезщетение за забава за периода 06.12.2011 год.- 31. 01.2012 год., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 631/2012 год. на Великотърновския районен съд. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществените процесуални правила, последните - свързани със събирането и преценката на доказателствения материал по делото и доводите на страните на материалния закон – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по отношение на определения за релевантен за крайния изход на делото процесуалноправен въпрос, „свързан с въведено в хода на процеса възражение за прихващане”. Ответната по касационната жалба страна не е взела становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС,като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса, но е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, по следните съображения: С нормата на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията и, публикувана в ДВ бр. 100/21.12.2010 год., в сила от 21.12.2010 год., от обхвата на осъществявания от ВКС факултативен касационния контрол са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела и до 10 000лв. - за търговски дела. В случая сделката, от която претендираното вземане произтича, е търговска по см. на чл.286, ал.3, във вр. с ал.1 ТЗ, а това от своя страна определя и търговския характер на делото, по което обжалваното въззивно решение е постановено. Следователно обстоятелството, че касационната жалба подадена от касатора ЕТ П. Т. П., упражняващ търговска дейност под фирма „Б. П. П.” с вх.№ 1535 е постъпила в канцеларията на администриращия я съд, след изменението на чл.280, ал.2 ГПК - на 12.02.2013 год. год., а цената не само на всеки един от предявените в обективно кумулативно съединяване установителни искове е под 10 000 лв., но и сбора от същите е под тази сума, обосновава правен извод, че касационното производство е недопустимо и следва да бъде прекратено. При липсата на създаден от законодателя ред за инстанционен контрол над въззивния съдебен акт на Великотърновския окръжен съд, настоящият касатор не разполага с потестативно процесуално правомощие на касационна жалба – абсолютна процесуална предпоставка, от категорията на положителните, за които съдът е длъжен да следи служебно, поради което и същата, подадената от него, следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от тези съображения настоящият състав на Върховният касационен съд, второ отделение, Търговска колегия, на осн. чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.2 ГПК