Определение № 9 от 14.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2604/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № 260036 от 24.03.2021 г. по в. гр. д. № 276/2020 г. на ОС - Търговище е потвърдено решение № 60 от 01.03.2019 г. по гр. д. № 993/2018 г. на Районен съд – Разград, с което са били уважени предявените от М. И. И. и А. М. И. срещу Н. И. Н. и С. М. Н. искове по чл.108 и чл.109 ЗС – призната е собствеността на ищците върху 25 кв. м., находящи се в югоизточната /в действителност е югозападната/ част на собствения на ищците УПИ ........ от кв. ....по плана на [населено място], [община], заемащи формата на триъгълник, защрихован в зелен цвят на скица, находяща се на л. 82 от делото, заключен между: изток-стена на съществуващ гараж на ищците, продължаваща на север, юг - към улица масивна ограда от бетонни блокчета с дължина 2.10 м., мерени от ръба на гаража в западна посока, и от запад - дворищнорегулационна линия по плана от 2007 г., съвпадаща с кадастралната граница между имоти .....и ....по кад. план от 1976 г., нематериализирана на място, и ответниците са осъдени да предадат владението на посочената площ и да разрушат /съборят/ за своя сметка част от 2.10 м. от построената от тях плътна бетонова ограда с височина от 1.70 м., находяща се на уличнорегулационната линия на УПИ ........... Решението е постановено при повторно разглеждане на делото от въззивния съд след отменително решение № 76 от 12.10.2020 г. по гр. д. № 3265/2019 г. на ВКС, II-ро г.о. Въззивният съд е приел от фактическа страна, че страните са собственици на съседни урегулирани поземлени имоти – ищците М. И. и А. И. са собственици на УПИ ......... в кв. ....по плана от 2006 г. на [населено място], [община], а ответниците Н. Н. и С. Н. са собственици на УПИ VIII-788. С влязло в сила решение по гр. д. № 1204/2015 г. на Разградския районен съд е признато правото на собственост на Н. Н. и С. Н. върху ПИ № ....., но спорната по настоящото дело площ от 25 кв. м. не е била предмет на това дело. Спорът по настоящото дело е за това къде следва да минава границата между съседните имоти. От експертизите по делото се установява, че дворищнорегулационните планове на селото са два – от 1935 г. и 1976 г. По първия план спорната площ е част от имота на ищците и попада в техния парцел. С този план има придаваеми площи между двата имота, но за тях планът не е приложен. При втория план от 1976 г. кадастралната граница между двата имота не съвпада с кадастралната граница по плана от 1935 г. Регулационната линия също не съвпада със старата регулация, като навлиза навътре в имота на ищците. Този план също не е бил приложен. Регулационният план от 1976 г. е бил изменен със заповед № 1428/2007 г. на основание § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ, като регулационната линия между УПИ .......... и УПИ .............. е поставена в съответствие със съществуващата кадастрална граница по плана от 1976 г., която не е била оспорвана от страните до 2015 г. Изменението на дворищнорегулационния план, одобрено със заповед № 1428/2007 г., не предвижда промяна на кадастралната граница между поземлени имоти № ..........и № ..........., т.е. регулационната линия съвпада с кадастралната граница от 1976 г. Прието е, че спорната площ представлява част от поземлен имот № ........по кадастралния план от 1976 година, действащ до настоящият момент, собственост на ищеца М. И. съгласно нотариален акт № .........., том..., peг. № ......., дело № ........../2007г. Тя е заключена в следните граници: от изток - границата между двата имота, съществуваща на място и на която са разположени лятна кухня и гараж, от юг - улица, от запад - кадастрална граница между поземлени имоти № ..........и № ..........по действащия към момента кадастрален план на [населено място] от 1976 г. По регулационния план от 2007 г. спорната площ представлява реална част от УПИ ............, собственост на ищците. Към момента на огледа от вещото лице тази площ се владее от ответниците. Прието е за неоснователно направеното от ответниците възражение за придобиване на спорната част по давност. Съдът се е позовал на чл. 59 от З. (отм.), в редакцията, действала от влизането му в сила на 01.06.1973 г. до изм. от 01.01.2001 г., и въведената с него забрана за придобиване по давност на реално определени части от дворищнорегулационни парцели. Като се е позовал на практика на ВКС съдът е приел, че при действието на З. не е допустимо не само придобиването по давност на реални части, но и на идеални части от дворищнорегулационни парцели чрез владение върху реални части. Прието е, че с нормата на чл.200 ЗУТ е уредено правило, аналогично на това по чл. 59 З. след изменението му от 2001 г. В обобщение съдът е приел, че според действащия кадастрален план спорната площ е в очертанията на имота на ищците, поради което тя е тяхна собственост и предявеният иск по чл.108 ЗС е основателен. Същото следва и от предвижданията на дворищнорегулационните планове, включително и предвиденото изменение на ПУП през 2007 година. Без значение е обстоятелството, че съпругата на ответника не е участвала при подаване на искането за промяна на ПУП през 2007 година. Положението е сходно със ситуация, при която единият съпруг се разпорежда с имот в режим на СИО. Независимо, че става дума за административно производство, следва да се приеме, че изявлението на единия съпруг за промяна в ПУП обвързва и другия. Съпругът, подал заявлението, действа и като представител на другия. Приет е за основателен и искът чл. 109 от ЗС. Според вещото лице изградената плътна масивна ограда с височина от 1. 7 м. по южната регулационна линия на УПИ .......... не отговаря на изискванията на чл. 48 ЗУТ и няма разрешение за строеж. Частта от оградата с дължина от 2. 10 м. е разположена по уличнорегулационната линия на УПИ ............ Същата се явява незаконен строеж в чужд имот, който смущава ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост. Частта от оградата от 2. 10 м., навлизаща в имота на ищците, следва да бъде съборена от ответниците. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответниците Н. Н. и С. Н.. Жалбоподателите считат, че са придобили по давност спорната площ при действието на ЗУТ, в периода 2001-2015 г. Позовават се на практика на ВКС, според която реална част от парцел може да бъде придобита по давност или ако срокът на владение е изтекъл до влизане в сила на З. /отм./, или ако владяната част може да се обособи като самостоятелен УПИ съгласно изискванията на чл.19 ЗУТ, или ако тази част се присъединява към съседен имот по реда на чл.17 ЗУТ, а останалата част отговаря на изискванията на чл.19 или се присъединява към съседен имот. В случая владението на жалбоподателите било налице. Не е имало общо искане за промяна в регулацията през 2007 г. Съобщението за изменението е изпратено само до жалбоподателя Н. Н., но не и до съпругата му С. Н.. Страните не били запознати с извършената промяна, затова те продължили да владеят имотите си в установените граници. Позовават се на изложени в предходните инстанции доводи за приложението на ЗУТ, както и на текстове от ЗКИР, които според тях били специални. Считат, че регулацията от 2007 г. е първоначална, тъй като до този момент не е имало приложен предходен регулационен план по отношение на имотите на страните. Позовават се на ТР № 3 от 15.VII.1993 г. по гр. д. № 2/93 г., ОСГК. По иска с правно основание чл.109 ЗС за премахване на част от ограда жалбоподателите считат, че този спор следва да се разреши от компетентните административни органи. В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса може ли да се придобие по давност процесната реална част чрез установено повече от 10 г. давностно владение, обхващащо периода 2001-2015 г., при действието на чл.200 ЗУТ. По този въпрос въззивното решение влизало в противоречие с решение № 185 от 1.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 280/2009 г., I г. о. и решение № 55 от 14.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 12/2013 г., II г. о. Поддържа се и основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност, което жалбоподателите свързват с оплакването, че съдът не обсъдил доводите им в писмените бележки за придобиване по давност на спорната площ по реда на чл.200 ЗУТ. Сочат, че при първоначалното разглеждане на делото от ВКС също е имало указания за излагане на мотиви по прилагането на чл.200 ЗУТ, които въззивният съд не изпълнил. Ответниците в производството М. И. И. и А. М. И. оспорват жалбата. Считат, че не е налице основание за допускането ѝ до разглеждане по същество. Излагат и доводи за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд, което е в обхвата на касационния контрол – чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Не са налице обаче основанията по чл.280, ал.1, т.1 и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Липсва противоречие между въззивното решение и посочената от жалбоподателите практика на ВКС. В двете решения № 185 от 1.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 280/2009 г., I г. о. и № 55 от 14.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 12/2013 г., II г. о. само се споменава чл.200 от ЗУТ в контекста на последователната забрана по ЗПИНМ /отм./, З. /отм./ и ЗУТ за придобиване по давност на реални части от парцели, без да се дават някакви пояснения за прилагането конкретно на чл.200 ЗУТ. Въззивното решение не противоречи на тази практика. На първо място – защото ЗУТ позволява само като изключение, при точно предвидени условия, да се придобие по давност реална част от чужд имот, като в настоящия случай тези условия не са налице. Липсва ПУП по чл.17 ЗУТ, с който спорната част да се придава от имота на ищците към този на ответниците. Напротив, тази спорна част си остава в имота на ищците, като на основание § 6 и § 8 ПР на ЗУТ регулационната линия през 2007 г. е поставена в съответствие с кадастралната граница според плана от 1976 г. Следва да се има предвид и ТР № 3 от 28.03.2011 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2010 г., ОСГК, според което при неприложен дворищнорегулационен план собствеността върху придаваемите площи се връща автоматично към имота, от който те са отчуждени, дори и без административна процедура по промяна на този план. Дори да бъде споделено неправилното виждане на жалбоподателите, че изменението в плана от 2007 г. има характер на ПУП по чл.17 ЗУТ, тъй като предишните планове не са приложени, това положение не би ги ползвало, тъй като с това изменение спорната площ не се придава към техния имот, т.е. пак няма да са налице условията на чл.200, ал.2 ЗУТ за придобиване на тази част по давност. Въззивното решение не е и очевидно неправилно. Очевидната неправилност се установява при пръв прочит на решението, без съдът да се запознава преди това с доказателствата, възраженията и доводите на страните. Необсъждането на възраженията и доводите на страните не може да се установи при такъв прочит на решението и съответно – не обосновава очевидна неправилност на решението, а само неправилност по чл.281 т.3 ГПК, която не може да бъде проверена в настоящата предварителна фаза на касационното производство. Като резултат обаче, дори тези доводи да бяха обсъдени, в конкретния случай не може да се приеме, че ответниците са придобили по давност спорната площ при действието на ЗУТ, защото фактическата обстановка по настоящото дело изключва прилагането на чл.200, ал.2 ЗУТ. При този изход на делото жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците направените разноски за касационното производство в размер на 350 лв. по договор за правна защита и съдействие от 25.05.2021 г. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,