Определение № 913 от 12.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 942/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Топлофикация Габрово“ ЕАД, [населено място], срещу решение № 165/24.11.2022 г., постановено по в.т.д.№ 174/2022 г. от Великотърновски апелативен съд, с което е отменено решение № 9/02.03.2022 г. по т.д. № 8/2021 г. на Габровски окръжен съд, поправено с решение № 13/19.04.2022 г. по същото дело, в частта в която е отхвърлен предявеният иск от „Национална електрическа компания“ ЕАД против „Топлофикация Габрово“ ЕАД за сумата от 366529,44 лв., с която е намалено имуществото на ищеца, заплащайки за произведената за месец януари 2016 г. ел. енергия по преференциална цена, като погасен по давност, и вместо това „Топлофикация Габрово“ ЕАД е осъдено да заплати на „НЕК“ ЕАД сумата от 159516,48 лв., с която е намалено имуществото на ищеца, заплащайки за произведената за м. януари 2016 г. ел. енергия по преференциална цена без ответникът да има сертификат за произхода й, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба – 10.02.2021 г. до окончателното изплащане. Касационната жалба е подадена и срещу въззивното решение в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение за осъждане на "Топлофикация Габрово" ЕАД да заплати на "Национална електрическа компания" ЕАД сумата от 137 547, 06 лв., с която е намалено имуществото на ищеца, заплащайки за произведената за месец февруари 2016 г. ел. енергия по преференциална цена без ответникът да има сертификат за произхода й на основание чл. 59 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на исковата молба - 10.02.2021 г. и сумата от 119 861, 64 лв., с която е намалено имуществото на ищеца, заплащайки за произведената за месец март 2016 г. ел. енергия по преференциална цена без ответникът да има сертификат за произхода й на основание чл. 59 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на исковата молба - 10.02.2021 г. до окончателното й изплащане. Касаторът поддържа, че решението е недопустимо и неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.2 и пр.3 ГПК. Ответникът оспорва жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че „Топлофикация Габрово“ ЕАД е произвело посочените в исковата молба количества електрическа енергия за месеците януари, февруари и март 2016 г. и ги е продало на „Енерго-Про Продажби“ АД, за което са съставени фактура № 1563/31.01.2016 г., дебитно известие № [ЕГН]/31.01.2016 г., фактура № 8/29.02.2016 г. и фактура № 10/31.03.2016 г. Стойността на продаденото количество електрическа енергия е била фактурирана по преференциална цена, определена за периода с Решение № Ц-25/30.06.2015 г. на КЕВР на 204,50 лв./МВч без ДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 1 ЗЕ, в сила от 01.01.2016 г., общественият доставчик, съответно крайните снабдители са длъжни да изкупят от производители, присъединени към съответната мрежа, цялото количество електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, регистрирано с месечен сертификат за произход, по преференциални цени, с изключение на количеството електрическа енергия, необходимо за осигуряване експлоатационната надеждност на основните съоръжения, произведено над количеството електрическа енергия от комбинирано производство и количествата, които производителят ползва за собствени нужди и за собствено потребление и др. изключения, посочени подробно. Заплащането на преференциална цена от страна на крайния снабдител било във връзка с издаден сертификат за произход на „Топлофикация Габрово“ ЕАД за периода от 26.10.2015 г. до 31.12.2015 г. с Решение № С-2/04.02.2016 г. на КЕВР, отменено с последващо Решение № С-2/03.02.2017 г. на КЕВР, с което последващо решение и бил обезсилен издаденият сертификат за произход. За месеците януари, февруари и март 2016 г. производителят „Топлофикация Габрово“ ЕАД не е заявявал пред КЕВР издаване на сертификат за произход по реда на Наредбата за издаване на сертификати за произход на електрическа енергия, произведена по комбиниран начин /отменена от 01.08.2017 г., но действаща към 2016 г./. Наредбата допускала изкупуването по преференциална цена на количества енергия, заявени като произведени по комбиниран начин, до издаването на сертификат за произход /чл. 9 / и с оглед на това и на база издадената декларация от „Топлофикация Габрово“ ЕАД „Енерго-Про Продажби“ АД е изкупило произведената за месеците януари, февруари и март 2016 г. електрическа енергия по преференциални цени, съобразно издадените от „Топлофикация Габрово“ ЕАД фактури, които суми са били заплатени от купувача. Съгласно разпоредбата на чл. 94 ЗЕ, действаща през процесните месеци, крайните снабдители продават на обществения доставчик количествата електрическа енергия, която са закупили по чл. 162 ЗЕ, по цената, по която са я закупили. Във връзка с това „Енерго-Про Продажби“ АД е продало на НЕК ЕАД процесните количества електрическа енергия, за което са съставени фактури №№ 2473/31.01.2016 г., 2487/29.02.2016 г. и 2512/31.03.2016 г. „НЕК“ ЕАД е погасило задължението си за заплащане на преференциалната цена за закупена ел. енергия към „Енерго-Про Продажби“ АД чрез прихващане. На основание на събраните доказателства апелативният съд е счел, че за периода от 01.01.2016 г. до 31.03.2016 г. „НЕК“ ЕАД е заплатило преференциална цена за закупената от „Енерго-Про Продажби“ АД електрическа енергия от „Топлофикация Габрово“ ЕАД, която не е регистрирана с месечен сертификат за произход. При липсата на регистриран сертификат за произход „Топлофикация Габрово“ ЕАД нямало законово основание да получи преференциална цена за продадената електрическа енергия, нито „НЕК“ ЕАД имало задължение да закупи по тази по-висока цена ел. енергията от крайния снабдител Решаващият състав е изложил съображения, че е налице обогатяване за „Топлофикация Габрово“ ЕАД и обедняване на „НЕК“ ЕАД, между които състояния има връзка, и това обуславя възникване на правото на „НЕК“ ЕАД да търси обезщетение по реда на чл. 59 ЗЗД. Обогатяването за „Топлофикация Габрово“ ЕАД се изразява в получаване на преференциална цена, която е по-висока от цената, която би получил производителя, ако беше продал произведената енергия на крайния снабдител по уговорения между тях начин, като се отчете, че се касае за енергия без сертификат за произход. Продадената електрическа енергия от „Топлофикация Габрово“ ЕАД за месеците януари, февруари и март 2016 г. подлежи на заплащане от „Енерго-Про Продажби“ АД, съобразно чл. 13, ал. 1, т. 5 от договора по цената, по която общественият доставчик „НЕК“ ЕАД продава електрическа енергия на крайните снабдители за съответния ценови период. По този начин размерът на обогатяването на „Топлофикация Габрово“ ЕАД се формира като разликата между получената преференциална цена за произведената електрическа енергия и цената, която би следвало да получи по договора с „Енерго-Про Продажби“ АД, а именно цената, по която общественият доставчик „НЕК“ ЕАД продава на крайния снабдител. От своя страна, „НЕК“ ЕАД е обедняло, заплащайки за закупената по реда на чл. 94 ЗЕ електрическа енергия по-високата преференциална цена, която не се дължи, предвид липсата на сертификат за произхода й. Общественият доставчик обаче е извлякъл стопански облаги от полученото количество електрическа енергия, тъй като го е продавал на други лица. В този смисъл обедняването при ищеца се изразява в разликата между заплатената по-висока цена и стойността на полученото от продажбите на тази енергия. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК въпросите: 1.“Налице ли е по конкретното дело общ факт или обща група факти, които да пораждат обедняване на ищеца (предвид заплащането на преференциална цена за продадена ел.енергия) и едновременно с това – обогатяване на ответника чрез получаване на същата тази цена?; Може ли общ факт или факти (по смисъла на чл.59 ЗЗД) да съставляват действие на трето лице?“; 2.“Налице ли е субсидиарният иск по чл.59 ЗЗД в случаите, в които ищецът разполага с друг иск, с който да се защити: в случая с иск срещу продавача „Енерго – Про Продажби“ АД за заплатената преференциална цена?“ и 3.“Длъжен ли е съдът в рамките на процесуалното си задължение по чл.235, ал.2 във връзка с чл.236, ал.2 ГПК да формира изрични доводи за наличието на общ факт или група факти, които водят до обедняването на ищеца и обогатяването на ответника и обуславят наличието на връзка между тези състояния или е достатъчно съдът да посочи, че е налице връзка, без да изложи конкретни мотиви за това?“. Основанията за недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение са изведени от липсата според касатора на твърдение от ищеца за наличието на общ факт или група факти, от които да произтича неговото обедняване и обогатяването на ответника и съответно от нарушението на материалния и процесуалния закон и необосноваността на съображенията на въззивния съд, с които искът е уважен. Настоящият състав на ВКС приема, че не са налице въведените основания за допускане на касационно обжалване. Доводите за недопустимост, неправилност и формулираните правни въпроси по реда на чл.280, ал.1 ГПК са основани на тезата, че по делото не е доказано съществуването на общ факт или група факти, от които произтичат обедняването и съответно обогатяването на всяка от страните по спора. В мотивите на обжалваното решение подробно са обсъдени събраните по делото доказателства и са изяснени релевантните факти и обстоятелства, по които не били установени противоречия в изразените от страните становища. Посочените от решаващия състав факти са: „Топлофикация Габрово“ ЕАД не е разполагало със сертификат за произход за произведената енергия; купувачът „Енерго-Про Продажби“ АД е закупило тази енергия на преференциална цена; „НЕК“ ЕАД е закупило от „Енерго-Про Продажби“ АД енергията също на преференциалната цена. Прилагайки нормативната уредба въззивният съд е посочил, че преференциалната цена се прилага, ако производителят притежава сертификат за произход, а купувачът е длъжен да я изкупи по тази цена и съответно „НЕК“ ЕАД - да я заплати по тази цена (чл.94 и чл.161ЗЕ). Отношенията между производителя, обществения доставчик и крайния снабдител се определят от разпоредбите, въвеждащи задължително изкупуване на електрическата енергия, произведена от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия. Установените по спора факти са следствие на правната регламентация на отношенията. В този смисъл въззивният съд е изследвал обедняването и обогатяването на ищеца и на ответника, поради което обжалваното решение съответства на практиката на ВКС по тълкуването и прилагането на правилото за неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД. Съображенията на апелативния съд относно субсидиарността на предявения иск също не са в отклонение от практиката на ВКС, както и при постановяване на решението са обсъдени всички заявени от страните доводи и възражения. Въведеното основание за вероятна недопустимост не е налице, тъй като правната квалификация на иска е определена въз основа на твърденията на ищеца в исковата молба и съдът се е произнесъл по предявения иск. Решението не е очевидно неправилно – не е нарушен правен принцип или логически правила, а доводът на касатора за съществуването на това основание за допускане на касационно обжалване е изведен от същите съображения, като тези по поставените въпроси по реда на чл.280, ал.1 ГПК. Разноски за производството не се дължат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд