Определение № 4830 от 24.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3285/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на И. Г. Д., чрез неговия настойник Г. Д. Д., първият представляван от адв. М. Ж., срещу Определение № 119/26.02.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 47/2024 г. на Окръжен съд – Ямбол, с което е потвърдено Определение № 25/19.01.2024 г. на Районен съд – Елхово гр. д. № 375/2023 г. по описа на същия съд в частта, в която е върната на основание чл. 130 от ГПК исковата молба на И. Г. Д., действащ чрез настойника си Г. Д. Д., и производството по делото в тази му част е прекратено, както и в частта, в която е оставена без уважение молбата на ищеца по чл. 95 ГПК за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство по делото.

В жалбата се сочи, че определението е неправилно и се иска неговата отмяна. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поддържа, че са налице основанията за допускане на касационен контрол по следните въпроси:

1. „Продължава ли своята сила споразумението за лична помощ по смисъла на Наредба № РД-07-7/28.06.2019 г. за включване в механизма лична помощ, след като договорът за предоставяне на лична помощ е прекратен от страна на общинската администрация?“;

2. „Ако едно лице е уволнено като личен асистент по трудов договор, трябва ли общинската администрация да сключи друг договор със същото лице, тъй като чл. 3, ал. 7 от Наредбата гласи, че споразумението е предпоставка за сключване на трудов договор?“;

3. „Накърняват ли се правата на хората с увреждания при уволнение на личен асистент на основание чл. 71, ал. 1 КТ без да бъде взето мнението на увреденото лице?“.

Релевира се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се поддържа, че произнасянето на ВКС по посочените въпроси ще е от значение за правилното прилагане на закона.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира частната касационна жалба, насочена срещу определението на въззивния съд, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд за връщане на исковата молба поради недопустимост на предявения иск, за допустима. По предпоставките за допускане на касационното обжалване приема следното.

Районен съд – Елхово е бил сезиран с предявен от И. Г. Д., действащ чрез настойника си Г. Д. Д., срещу Община Елхово, иск за отмяна на уволнението на Д. Г. Д., личен асистент на ищеца по Механизма за лична помощ – [населено място], извършено със Заповед № 24/21.08.2023 г., издадена от кмета на Община Елхово. Посоченото обстоятелство е видно от исковата молба, именувана „заявление“, и молби за уточнение на иска от 04.09.2023 г. и 05.09.2023 година.

Правния си интерес от отмяна на уволнението ищецът обосновал с твърдението, че е страна по тристранно споразумение с ответника [община] и Д. Г. Д., въз основа на което при условията на чл. 14, ал. 5 от Закона за личната помощ бил сключен трудовият договор между [община] и Д. Г. Д.- личен асистент.

За потвърди определението на районния съд, с което исковата молба е върната поради недопустимост на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, въззивният съд е посочил, че страни по трудовия договор са лицата, между които той се сключва, действа и поражда права и задължения - работникът/служителят и работодателят. Приел е, че при прекратяване на трудовото правоотношение право да оспорва законността на уволнението пред съда има само работникът/служителят чрез предявяване на исковете по чл. 344 от КТ- да иска признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, възстановяване на предишната работа, обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, и поправка на основанието за уволнение, вписано в единния електронен трудов запис или в други документи. Посочил е, че със Заповед № 24/21.08.2023 г. на кмета на [община] е прекратено трудовото правоотношение, възникнало от трудов договор № 32 от 24.07.2023 г., сключен между [община] и Д. Г. Д. за длъжността „личен асистент“ на ползвателя И. Г. Д. по механизма на лична помощ. Вписаното в заповедта основание е чл. 71, ал. 1 от КТ, а като причина е посочено - преди изтичане на срока за изпитване по инициатива на работодателя. След като ищецът не е страна по трудовия договор, въззивният съд е отрекъл и легитимацията му да обжалва уволнението, извършено с посочената заповед. Приел е, че правото да оспорва законността на уволнението принадлежи на страната по прекратеното трудово правоотношение - Д. Г. Д., а не на ползвателя на услугата, за който законът не допуска да предявява от свое име чужди права пред съд.

При тези решаващи изводи на въззивната инстанция поддържаните от жалбоподателя предпоставки за допускане на касационния контрол на обжалваното определение в частта, в която производството по делото е прекратено, не са налице, тъй като нито един от поставените въпроси, вторият и третият от които са поставени хипотетично, абстрактно и общо, не обуславя изхода на делото. Видно от мотивите към обжалваното определение, съдът е отрекъл допустимостта на иска без да изследва действието на тристранното споразумение между ищеца, ответника-работодател и работника, като се е обосновал с липсата на принадлежност на правото на иск, която е обусловена изцяло от принадлежността на защитаваното материално право.

По въпроси, които не са обуславящи изхода на делото, касационно обжалване не може да се допусне.

Съдът намира частната жалба срещу определението на въззивния съд, с което е потвърден отказът на районния съд да допусне правна помощ на ищеца, за недопустима.

С определението на първоинстанционния съд, счел предявения иск за недопустим и постановил връщане на исковата молба, съдебният състав се е произнесъл и по искането на ищеца за предоставяне на правна помощ, като е отхвърлил същото. С определение от 26.02.2024 г. (което се обжалва в настоящото производство) въззивният съд потвърдил отказа да се предостави правна помощ. Съгласно чл. 95, ал. 6 ГПК този акт е окончателен. Той не подлежи на по-нататъшен инстанционен контрол, макар в самия него да се съдържа неправилно указание, че може да се обжалва. Частната жалба е недопустима и не подлежи на разглеждане по същество в обсъжданата част.

По изложените съображения Върховният касационен съд