Решение № 32 от 26.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4629/2008 г.

Решение № 32 от 26.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4629/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. "М", срещу въззивно решение от 14.07.2008 г. по гр. дело № 69/2008 г. на Софийския градски съд. С определение № 488 от 24.06.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, поради произнасяне по правни въпроси в противоречие с трайно установената съдебна практика по въпроси относно спазването на законовите критерии за подбора по чл. 329 КТ. В касационната жалба се излагат оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторът счита, че са незаконосъобразни изводите, че не са спазени изискванията на чл. 329 КТ. Ответникът по касация К. И. К. оспорва касационната жалба и счита, че е неоснователна. ВКС, състав II г. о. след проверка на заявените с жалбата касационни основания за отмяна на решението, приема следното: С обжалваното решение е оставено в сила решение от 07.11.2007 г. по гр. д. № 9460/2007 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение са уважени предявените от К. И. К. срещу А. "М" искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за отмяна на заповед за уволнение № 1212/06.07.2007 г., издадена на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращаване на щата, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност "старши митнически специалист" и за заплащане на сумата 2 692.92 лева - обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че уволнението е незаконно, защото работодателят, чиято е доказателствената тежест, не е доказал извършването на задължителния в случая подбор по законовите критерии. Упражняването на правото на подбор подлежи на съдебен контрол относно формалното му извършване, но също така и действителното му извършване, а именно съпоставката довела ли е до оставяне на работа на по-добре работещите и с по-висока квалификация. Съдът е приел, че комисията на работодателя е извършила съпоставка, обективирана в протокол, но той е незаконосъобразен, защото не е установено, че уволненият служител не е работил по-лошо, че му липсва инициативност. По въпроса относно прилагане разпоредбата на чл. 329 КТ. Даденото разрешение на този правен въпрос не е съобразено с постоянната съдебна практика. Съгласно тази практика, чиито разрешения се споделят и от настоящия съдебен състав, по начало работодателят е длъжен да съобрази критериите по чл. 329 КТ /ред. ДВ, бр. 25/2001 г./ като извърши подбор по икономическите критерии - квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Право на работодателя обаче е да определи, кой работи по-добре. Нивото на изпълнение на трудовите задължения от работника или служителя е въпрос на неговата конкретна фактическа преценка, която не подлежи на съдебен контрол. Тази преценка е по целесъобразност и по отношение на нея съдът няма правомощия да извършва проверка, а и не би могъл да замести работодателя в нея. Законодателят е посочил общо критериите за оценка при подбора. Право на работодателя е при преценка ефективността на работата и с оглед целесъобразността на предприетото съкращение, да даде приоритет на някой от тези критерии с оглед спецификата на дейността. Съдът проверява извършен ли е подбор, включени ли са в него всички лица, заемащи идентични и сходни длъжности и приложени ли са реално законовите критерии. По делото е установено наличие на основанието за прекратяване трудовото правоотношение с ищеца - съкращаване в щата по чл. 328, ал. 1, т. 2,пр. 2 КТ. От приетите по делото доказателства е установено изпълнението на процедура по чл. 329 КТ. Работодателят е извършил съпоставка между заемащите идентични длъжности служители по посочените в тази разпоредба критерии - квалификация и ниво на изпълнение на трудовите функции. Това е установено от приетите по делото писмени доказателства - протокол за подбор от 07.02.2007 г. и заповеди № ЗАМ-26/25.01.2007 г. за утвърждаване П. за съкращаване на персонала на А. "М" и № 024/06.02.2007 г. за утвърждаване комисия по подбора, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели, участвали в комисията по подбора. В протокола за подбор, наред с притежаваното от ищеца образование, професионален опит, допълнителна квалификация, е отразена оценка на изпълнението на трудовите функции и принос. Ищецът е оценен с по-ниска оценка по отношение нивото на изпълнение на работа и принос в сравнение с оставените на работа служители на същата длъжност. Протоколът е съставен съобразно утвърдените П. за извършване на съкращения, чиито предписания за извършване на подбора съответстват на законовите критерии на чл. 329 КТ. Те са детайлизирани за по-прецизна оценка на всеки служител. Така съгласно чл. 11 нивото на изпълнение на работата включва инициативност, принос, репутация, професионално поведение. От гласните показания, в т. ч. и на чл. на комисията по подбора и на прекия началник на ищеца, е било установено, че последният не проявява допълнителна инициатива за по-отговорни и сложни задачи. При тези фактически данни е незаконосъобразно разбирането на въззивния съд, че не е налице извършен подбор по законово определените критерии. Работодателят, чиято е доказателствената тежест в процеса, е установил с допустими доказателствени средства, че е извършил комплексна преценка за професионалната подготовка и ниво на изпълнение на ищеца, основана на основните критерии на чл. 329 КТ. Той е приложил еднакви критерии спрямо всички участници в подбора, извършил е сравнение с резултатите за останалите служители на същата длъжност - "старши митнически специалист". При това положение, преценката му е довела до целения от разпоредбата на чл. 329 КТ резултат на работа да останат тези, които имат по-висока степен на изпълнение на трудовите функции и са по-ефективни в работата си. Изложените съображения за материална незаконосъобразност на обжалваното решение, налагат неговото касиране и постановяване на друго, с което предявените искове по чл. 344 КТ, бъдат отхвърлени. С оглед изхода на спора и направеното искане, на касатора следва да се присъдят разноски за всички инстанции в размер на 254 лева - юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на II г. о.