Определение № 1977 от 15.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 890/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. И. И. срещу решение № 22/16.01.2023г. по в.т.д. № 895/2022г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 1024 от 30.08.2022г. по т.д. № 870/2022г. на Софийски градски съд. С решението на първоинстанционния съд, постановено по иск с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК, вр. чл. 36, ал. 3, т. 1 ЗМГО, вр. § 5, т .1 ПЗР на ЗМГО на „Корунд-Х“ ООД е признато за установено, че касаторът е действал недобросъвестно при подаването на заявка с вх. № 2021162894N от 28.05.2021г. за регистрация на словна търговска марка „Спекуланти“ в Патентно ведомство, регистрирана с рег. № 00162894 за класове 9, 16, 35, 38, 41 и 42 на МКСУ.

Оплакванията на касатора са, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост – касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Неправилно е приложена нормативната рамка относно това кой е титуляр на правото на име в авторскоправния контекст на това понятие и дали някой друг освен автора може да е добросъвестен заявител на търговска марка върху заглавието на филм. Единственият правен субект, който може да заяви името на даден филм като търговска марка, е авторът на произведението – в случая сценаристът. Авторът е титуляр и на правото по чл. 15, ал. 1, т. 5 ЗАПСП. Ищецът - продуцент не е действителен притежател на марката. По-ранното ползване трябва да е осъществено от реалния собственик на марката, който е авторът. В сключения между страните договор никъде не е споменато учредяване ползване на името „Спекуланти“, тъй като такава клауза би била нищожна. Не касаторът, а ищецът е недобросъвестен, тъй като филмът се е появил в публичното пространство със заглавие „Борсови играчи“. Въззивният съд не е взел предвид всички гласни и писмени доказателства в тяхната съвкупност и общо доказателствено значение, като по този начин е стигнал до неправилни фактически и правни изводи. Не е съобразено, че при първоначалната преписка, входирана пред „Националния филмов център“, касаторът е бил отбелязан като първоначален сценарист и автор на филма.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК касационното обжалване на въззивното решение е допустимо поради разрешаването на значими по делото материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Конкретно формулираните въпроси са:

1. Има ли авторът на едно художествено произведение (в случая филм) основно авторскоправно правомощие на правото на име в хипотезата на чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗАПСП и в този контекст кой освен автора може да е титуляр на правото на заявяване на търговска марка върху името на собственото му авторско произведение?

2. Има ли продуцентът подобни права върху името на авторското произведение при факта, че той не е автор на филмовото произведение, а е единствено и само ползвател на отчуждими имуществени авторски права, към които не спадат неимуществените по чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗАПСП? Представлява ли в този контекст учредяването на лицензионни права „прехвърляне на право на собственост“ върху процесното произведение или представлява отстъпване право на ползване на произведението, без прехвърляне на каквито и да е „права на собственост“ върху неговото име?

3. Има ли авторът правото ex lege да иска запазване на целостта на произведението и да се противопоставя на всякакви промени в него – в случая да се противопостави на промени в сценария и името на произведението, както и на всяко друго действие (от продуцента), което би могло да наруши законните му интереси или личното му достойнство – аргумент от чл. 15, ал. 1, т. 5 ЗАПСП, без това правно действие да се разглежда от съда като „недобросъвестност“ при факта, че въпросното правомощие за автора следва по закон? От къде в този контекст продуцентът черпи права върху името на произведението при факта, че продуцентът не е негов автор, т.е. не е титуляр на коментираните права по чл. 15, ал. 1, т. 5 ЗАПСП? В този ред на мисли откъде произтича недобросъвестността на автора, като само и единствено той е титуляр на коментираното право на име на произведението и никое трето лице, в случая продуцентът, не може да определя дали авторът ще заяви търговска марка върху името на произведението при факта, че продуцентът е единствено и само ползвател (на база учредената му лицензия), а не собственик на коментираните права?

Според касатора поставените два въпроса са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

4. Следва ли при постановяване на въззивното решение въззивният съд да обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им, и доказателствата, на които те се позовават в подкрепа на тезите си, и които имат знание за решението по делото?

Касаторът счита, че въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 77 от 30.05.2017г. по гр.д. № 2956/2016г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 283 от 14.11.2014г. по гр.д. № 1609/2014г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и решение № 50193 от 23.11.2022г. по гр.д. № 3616/2021г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. и др.

Според касатора въззивното решение е също очевидно неправилно.

От насрещната страна по жалбата „Корунд-Х“ ООД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 ГПК.

За да потвърди първоинстанционното решение, при препращане към мотивите му по реда на чл. 272 ГПК, въззивният съд е приел от фактическа страна, че „Корунд-Х“ ООД е продуцент на пълнометражен филм с първоначално заглавие „Животински бесове“, а касаторът – ответник е един от сценаристите на филма. Правата на касатора като автор (сценарист) върху сценария в техния пълен обем съгласно чл. 36, ал. 2 и чл. 63, ал. 1 ЗАПСП (освен непрехвърлимите) са били предоставени на ищеца по сключен на 09.01.2019г. възмезден договор за прехвърляне на изключителните авторски права за срок от 10 години, считано от изплащане на първото възнаграждение на сценариста (10 000 лева). На касатора е било дължимо възнаграждение и за вторичното използване на готовия филм в размер на 3% от нетния приход на продуцента. Касаторът е отстъпил на продуцента, без изброяването да е изчерпателно, и правото да използва произведението по всички възможни начини и да разрешава използването му от трети лица. По време на работата върху филма заглавието е било променено на „Спекуланти“, за което касаторът е бил уведомен. С имейл от 21.08.2020г. М. И., участник в екипа и брат на касатора, е изпратил до него и продуцента сценарий с новото заглавие, на 04.10.2020г. режисьорът изпратил до целия екип, от които касатора, имейл със заглавие „Сценарий“ и съдържащ сценарий на филма, озаглавен по същия начин, а с имейл от 30.03.2021г. на касатора бил изпратен имейл със заглавие „Спекуланти“, с допълнителни материали. След приключване на снимачния период, на 26.05.2021г. на ИА“Национален филмов център“, предоставила държавна помощ за производството на филма, е било изпратено писмо за промяна на заглавието на филма. На 28.05.2021г. ответникът заявил за регистрация словна търговска марка „Спекуланти“ за стоки и услуги от класове 9, 16, 35, 38, 41 и 42 на МКСУ. Марката е била регистрирана. Също на 28.05.2021г. от продуцента е бил сключен договор за изработване на трейлър на филма, на 28.09.2021г. е бил сключен договор за изработване на рекламна визия на филма, на 20.01.2022г. – договор за осигуряване на печатарски услуги за рекламни материали, на 09.02.2022г. – договор с „Александра Филмс“ АД за разпространение на филма, на 01.03.2022г. – договор за представяне на PR услуги, а на 09.03.2022г. – договор за предоставяне и монтаж на фото стена за премиерата на филма, която е трябвало да се състои на 06.04.2022г. пред журналисти. Тъй като касаторът се противопоставил заглавието „Спекуланти“ да бъде използвано с мотив регистрирането на търговската марка, за да бъде излъчван филмът заглавието е било променено на „Борсови играчи“. По-конкретно с писмо от 05.04.2022г., непосредствен опреди премиерата, касаторът предявил претенции да не се посочва името на И. С. като сценарист и продуцент, PR услуги да се извършват от негова продуцентска компания и да му бъде заплатена сумата от 100 000 лева обезщетение за претърпените вреди от използването на регистрираната търговска марка.

При тези установени фактически обстоятелства от въззивния съд е бил споделен изводът на състава на Софийски градски съд за основателност на предявения иск по чл. 124, ал. 4 ГПК, вр. чл. 36, ал. 3, т. 1 ЗМГО, вр. § 5, т .1 ПЗР на ЗМГО на „Корунд-Х“ ООД като действителен притежател на марката „Спекуланти“ по смисъла на чл. 26, ал. 5, т. 2 ЗМГО. Касаторът е действал недобросъвестно при подаване на заявката за регистрация на марката „Спекуланти“. Той е знаел, че „Корунд-Х“ ООД използва този знак в дейността по заснемане на пълнометражен филм със същото заглавие. Организацията на изработването на филма и разпространението му е присъща и характерна търговска дейност на продуцента. Заявената от касатора словна марка е идентична фонетично и семантично със заглавието на филма и е за стоки и услуги, свързани с писането на сценарии и производство и разпространение на филми. Знанието у ответника за използването на идентичен знак от ищеца по отношение на идентични или сходни услуги се предполага, когато страните са бил в реални бизнес отношения, както е в случая. Същевременно доколкото касаторът е предоставил правото на използване на сценария на продуцента „Корунд-Х“ ООД още през 2019г., то заявяването на марката за регистрация в Патентно ведомство е целяла единствено да възпрепятства ищеца да оперира на пазара, доказателства за което са действията на касатора - ответник след регистрацията.

В този смисъл за неоснователни са били приети оплакванията на касатора, че регистрацията на марката е, за да защити своето творческо произведение от външни вмешателства. Със сключения на 09.01.2019г. договор касаторът е прехвърли изключителните си авторски права. Неотчуждими са единствено правата по чл. 15, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗАПСП. Чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗАПСП се отнася до правото на име на автора, но не и до името (заглавието) на произведението. В производството няма спор, че името на касатора като съсценарист е поставено в началните и крайните надписи на филма, на всички реклами, афиши, постери, трейлъри, както и при подаване на документите в НФЦ. ЗМГО предвижда защита не само на притежателя на търговска марка, но и на т.нар. неин действителен притежател. Дефиницията на понятието е изведено по тълкувателен път от съдебната практика (решение № 195 от 31.01.2018г. по т.д. № 370/2017г. на ВКС, ТК, І т.о.).

При тези установени обстоятелства не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.

Първият поставен от касатора материалноправен въпрос относно правомощието на автора по чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗАПСП и възможността да бъде заявявана словна търговска марка, съдържаща заглавието на произведение на автора, не може да бъде определен като такъв от значение за изхода на делото, съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – въпрос, част от правния спор и обусловил правните изводи на въззивния съд. Това е, защото въззивният съд не е отрекъл, че правото на име е част от неимуществените правомощия в състава на авторското право, нито е отрекъл, че автор може да заяви за регистрация словна търговска марка, идентична със заглавието на неговото произведение. В обжалваното решение е направена и разлика между правото на име на автора по чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗАПСП и заглавието (наименованието) на неговото произведение, обект на авторскоправна защита.

Поради тази подчертана от въззивния съд разлика, не е материалноправен въпрос от значение за изхода на делото и вторият въпрос на касатора – за правата на продуцента върху произведението след сключване на договор за прехвърляне на изключителни права от страна на автора (сценарист), освен тези по чл. 15, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗАПСП, които са неотчуждими.

Третият материалноправен въпрос отново не може да бъде определен като въпрос от значение за изхода на делото, поради изложените от въззивния съд мотиви за сключен на 09.01.2019г. между страните договор за прехвърляне на права, включително по чл. 15, ал. 1, т. 5 ЗАПСП относно неимущественото правомощие на автора да иска запазване на целостта на произведението. Същевременно искът по чл. 124, ал. 4 ГПК, вр. чл. 36, ал. 3, т. 1 ЗМГО, вр. § 5, т .1 ПЗР на ЗМГО е уважен не само поради фактическото използване на знака „Спекуланти“ от „Корунд-Х“ ООД в дейността му по организацията на изработването на филма и разпространението му, във връзка с което е сключен договор с касатора - сценарист за прехвърляне на изключителни права по чл. 36, ал. 2 и чл. 63, ал. 1 ЗАПСП, обстоятелства, които касаторът е знаел. Уважаването на иска е предпоставено и от приетото за установено намерение на касатора към момента на подаването на заявката за регистрация на марката „Спекуланти“ да увреди дружеството – продуцент. Този извод е направен на основание действията на касатора преди премиерата на филма – препятстване използването на заглавието на филма „Спекуланти“ при неговото разпространение, което е било направено едновременно с искане за заплащане на обезщетение за ползване на регистрираната словна търговска марка, фонетично и смислово идентична със заглавието на филма; искане да бъдат ползвани услугите на компания на касатора за PR услуги; искане да се съобразява разбирането му за това кой да бъде посочван като съсценарист и продуцент при разпространението на филма. По същество въззивният съд е съобразил казуалната практика на ВКС (решение № 41 от 27.05.2010г. по т.д. № 571/2009г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 195 от 31.01.2018 по т.д. № 370/2017г. на ВКС, ТК, І т.о. и др.), съответно практиката на Съда на Европейския съюз относно тълкуването на понятието „недобросъвестност“ като самостоятелно понятие в правото на Съюза (решение на Съда от 27.06.2013г., Malaysia Dairy Industries (С-320/12), ECLI:EU:C:2013:435, във връзка с Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (член 4, параграф 4, буква ж), идентичен с действалия в периода по делото член 4, параграф 2 от Директива (ЕС) 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките.

Четвъртият процесуалноправен въпрос на касатора относно задължението на въззивния съд да обсъди всички наведени доводи и твърдения, както и да съобрази събраните по делото доказателства, в контекста на заявеното в касационната жалба оплакване, че въззивният съд не е взел предвид всички гласни и писмени доказателства в тяхната съвкупност и общо доказателствено значение, е въпрос от значение за изхода на делото.

Не е налице обаче поддържаното във връзка с въпроса допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК. Въззивният съд не се е отклонил от практиката на Върховния касационен съд, обективирана в посочените от касатора съдебни решения, както и от задължителната практика на Върховния касационен съд в тълкувателни решения в същия смисъл (т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 от 04.01.2001г. по тълк. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС на РБ и т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС). Съгласно тази практика въззивната инстанция изготвя свои собствени мотиви, което задължение произтича от характеристиката на дейността й като решаваща, включително при действащия ГПК, уреждащ второинстанционното производство като ограничено (непълно) въззивно обжалване; въззивният съд е длъжен, когато потвърждава първоинстанционното решение, независимо дали чрез препращане към неговите мотиви, да мотивира решението си, като се произнесе по направените във въззивната жалба оплаквания, както и съответно на жалбата се произнесе по правния спор, като посочи исканията и възраженията на страните, направи преценка на доказателствата, изложи фактическите си констатации, както и правните си изводи, съответно на чл. 272, вр. чл. 236, ал. 2 и чл. 273 от ГПК.

В случая въззивният съд е съобразил гласните и писмените доказателства по делото. По същество касаторът и не сочи кои конкретни доказателства не са били съобразени, а излага оплаквания срещу конкретните фактически и правни изводи на въззивния съд. Единствено конкретизирано е, че при първоначалната преписка, входирана пред „Националния филмов център“, касаторът не е бил отбелязан като първоначален сценарист и автор на филма. Такова обстоятелство не е било отричано с въззивното решение. Напротив, качеството на касатора сценарист и автор на филма е било изцяло потвърдено.

По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – София.

„Карунд-Х“ ООД е поискало присъждане на направените по делото разноски за адвокат - 1 500 лева по Договор за правно обслужване от 16.02.2023г., за което е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК и две фактури, съответно от 14.03.2023г. и 19.04.2023г., за суми от по 500 лева, с посочено плащане по банков път.

Искането по чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 81 ГПК не може да бъде уважено. Не се установява действително плащане на претендираната като платена сума за представителство от адвокат. С оглед приетото в Тълкувателно решение 6/2012 от 06.11.2013г. относно разноските, както и каузалната практика на ВКС, за да бъдат присъдени разноски в касационно производство, приключило с недопускане на касационно обжалване, разноските трябва да са били поискани и установени като извършени до приключване на закритото заседание по чл. 288 от ГПК.

Воден от горното съдът