Определение № 6047 от 23.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2589/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от К. С. П., чрез адв. В. Д., против въззивно решение № 1743 от 22.03.2024 г., постановено по в. гр. д. № 11022/2022 г. по описа на Софийски градски съд, в частта му, с която е отменено частично решение № 20012973 от 14.02.2022 г., поправено с решение № 20040358 от 06.06.2022 г., постановени по гр. д. № 20403/2021 г. по описа на Софийски районен съд и вместо него е постановено друго, с което на основание чл. 127, ал. 2 СК е определен режим на лични отношения на бащата П. Г. Д. с децата Г. П. Д. и С. П. Д., както следва: Бащата има право да вижда и взема децата всяка първа и трета седмица от месеца в петък от 18.00 ч. или най-късно след приключване на учебните занимания, с преспиване на децата при бащата, до неделя вечер в 18.00 часа; 30 дни през лятото, разделени на два периода от по 15 последователни календарни дни, всеки по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката К. С. П., като за тези интервали от време съботно-неделния режим няма да е приложим; всяка нечетна година за рождените дни на децата - 26.04 и 09.05, от 10.00 часа на 26.04 до 19.00 часа на 26.04, както и от 10.00 часа на 09.05 до 19.00 часа на 09.05, а ако в тези дни децата посещават учебни и/или извънучебна дейност – след приключване на съответните занятия за три часа; през нечетните години на следните официални празници: Гергьовден и Ден на Съединението за периода от 10.00 часа до 18.00 часа на съответния празник; по време на пролетната ваканция, с време и продължителност определена от Министерството на образованието и науката за съответната година, за времето от 10.00 часа на първия ден от ваканцията до 18.00 часа на последния ден от същата ваканция, както и за част от Коледната ваканция, включваща Коледните празници, за времето от 10.00 часа на 24-ти декември до 18.00 часа на 28-ми декември; през четните години по време на следните официални празници: Великден (от Разпети Петък до Светлия Понеделник, които в съответната година са определени за празнуването му), Първи май, Ден на независимостта, за периода от 10.00 часа до 18.00 часа на съответния празник, с изключение на Великденските празници, когато да взема децата в 10.00 часа на Разпети Петък и ги връща в 18.00 часа на Светлия Понеделник, с преспиване, както и за част от Коледната ваканция, включваща и Новогодишните празници, за времето от 10.00 часа на 29 декември до 18.00 часа на последният ден от Коледната ваканция, както и всяка година на рождения ден на бащата - 10.08 от 10.00 часа на 10.08 до 19.30 часа на 10.08. Касаторът обжалва решението, като неправилно и необосновано. Счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил е писмен отговор от насрещната страна по касация П. Г. Д., подаден чрез процесуален представител адв. Ц. И.. Поддържа, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението, излага и становище по същество за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира: По делото установено, че и двамата родители без съмнение имат родителския капацитет, обичат децата си и желаят да полагат грижи за тях. При двамата родители е налице дефицит на родителския капацитет, изразяващ се в неспособността им да постигнат конструктивен диалог относно нуждите и интересите на децата си, както и спокойни отношения помежду си. Основните грижи за децата Г., [дата на раждане] и С., [дата на раждане] се полагат от тяхната майка, а с баща си децата се виждат всяка първа и трета събота и неделя от седмицата, двадесет дни през лятната ваканция и по време на празници. Децата рядко се чуват с баща си, само да му честитят празниците. Когато ги взема бащата, често води децата на селото на бабата и дядото по бащина линия. Ходят заедно и на ски. И при двамата родители има добри жилищни условия, като когато са при бащата в [населено място], всяко едно от децата ползва една стая съответно с доведените им брат и сестра. Родителите са преодолели емоционалния период на раздялата си. И двамата имат нови партньори, с които живеят. У децата има съхранено положително отношение към техния баща. Макар и да предпочитат майка си, то те са привързани и към баща си, поради въззивният съд е приел, че следва да бъде разширен определеният от първостепенния съд режим на лични отношения с бащата. От заключението по СПЕ е установено, че при бащата не се установяват екстремни качества и прояви, които да застрашат двете деца по някакъв начин. За да бъде не само съхранена във времето, но и развита връзката дете - баща, то при определяне режима на лични отношения на децата с бащата, следва да бъде съобразен предложения режим по заключението на експерта. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Настоящият състав намира, че в случая не следва да се допуска касационно обжалване на решението. Касаторът сочи основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулирал е следния правен въпрос: „Как съдът следва да определи режима на лични отношения с неотглеждащия родител, съобразявайки по най-добър начин интереса на децата?”. Поддържа и, че решението е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Атакуваното решение е валидно и допустимо. Решението не е очевидно неправилно. От съдържанието на мотивите му не се разкрива с него да са нарушени императивни материално-правни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довела до процесуално нарушение, в резултат на което е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. Описаните пороци липсват. Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос не може да послужи за допускане на касационно обжалване. Въззивното решение е постановено в съответствие с постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС, с което е обобщена съдебната практика по предоставяне упражняването на родителските права и определяне личните отношения между децата и родителите. Според посочената съдебна практика, като се изхожда от обстоятелствата на конкретния случай, мерките за лични отношения между родителите и децата трябва да бъдат така определени, че да се създава нормална обстановка за поддържане на тези отношения, без да се кумулира допълнителен източник за недоразумения и спорове между родителите. Определяне мерките относно личните отношения между родителите и децата имат правно действие главно по отношение на родителя, на когото не са предоставени за упражняване родителските права. Той запазва правата си на родител, но само не ги упражнява. За да участва в изграждане личността на детето и да упражнява правото си на контрол, на този родител следва да му се предостави възможност да поддържа лични отношения с децата, тъй като предоставянето на децата за отглеждане и възпитание на другия родител, които упражнява родителските права, предполага неограничен контакт на децата с него и съвместно местоживеене. Контактите и тяхната продължителност следва да бъдат определени като се изхожда от особеностите на конкретния случай. В решението си съдът следва да определи мерките за лични отношения точно и ясно, без да се утежнява предаването на детето и да се създават излишни усложнения в отношенията между родителите и децата. В този смисъл е и постановената по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика, служебно известна на настоящия състав. Настоящият съдебен състав не намира въззивното решение да е в противоречие с ППВС № 1/1974 г., защото в интерес на децата режимът на лични контакти с децата е изменен така, че да се създава нормална обстановка за поддържане на отношенията между децата и родителите и да не става допълнителен източник на недоразумения и спорове между родителите. Съобразено е, че у децата има съхранено положително отношение към техния баща. Макар и да предпочитат майка си, то те са привързани и към баща си, поради което на бащата следва да се определи разширен режим на лични контакти с децата за да има по-пълноценно общуване с тях и да участва в ежедневието им. В обобщение, по въпроса не се осъществява поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Касаторът не е обосновал наличието на специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил ясно съдебната практика по въпроса, нуждаеща се от осъвременяване. Съгласно т. 4 на ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая, липсва обосновка в тази насока в изложението. С оглед характера на спора, който задължава съдилищата служебно да следят за интереса на децата, поради което поверяват служебно не само валидността и допустимостта на въззивното решение и приложението на императивна материалноправна норма, но следят служебно изцяло за правилността на въззивния съдебен акт, настоящият съдебен състав не намира наличие на условия за допускане на касационното обжалване на други основания, непосочени от касатора. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението. С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК на ответната страна по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 3600 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение