Определение № 372 от 28.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 2648/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. М. и М. М. против решение № 1614/02.07.2019 г. по гр.д.№ 1406/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение от 14.01.2019 г. по гр.д.№ 4344/2017 г. на Софийски градски съд, в частта му, с която са уважени предявените от касаторите против ЗАД „Алианц България„АД искове, с правно основание чл.432 ал.1 КЗ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната наследодателка Н. Б., за размера над 75 000 лева за всеки от тях и до размера от 112 500 лева, присъдени всекиму от първоинстанционния съд, като в тази им част исковете са отхвърлени като неоснователни. Касаторите оспорват правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.51 ал.2 ЗЗД. Считат, че неправилно съдът е определил равен принос на починалата наследодателка, с този на виновния водач на МПС, за настъпване на вредоносния резултат и същият, доколкото не са обжалвали първоинстанционното решение, макар да считат и него завишен, не следва да се определи по-висок от 25 %. Акцентират на обстоятелството, че в конкретния пътен участък няма данни да е имало тротоар или банкет, а автотехническата експертиза е установила безспорна възможност на водача на автомобила, възприемайки пешеходката в зоната на осветеност от фаровете, да предотврати удара чрез аварийно спиране. Съпричиняването от пострадалата касаторите извеждат единствено от факта на придвижването й по пътното платно по посока за движението на автомобила. Ответната страна – ЗАД „Алианц България“ АД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване. Върховен касационен съд ,първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, съобразно касационните доводи за неправилност, ограничени до правилното приложение на чл.51 ал.2 ГПК, настоящият състав съобрази следното: Ищците претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на наследодателката си – тяхна майка – Н. Б., настъпила в причинна връзка с ПТП от 14.11.2016 г., настъпило по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите, лек автомобил. Въз основа заключението на автотехническата експертиза въззивният съд е съобразил, че по време на ПТП пострадалата се е намирала на 2 м. навътре в пътното платно, заобикаляйки отляво, вместо отдясно локва, макар да не е имало основание да предприеме заобикаляне отляво, тъй като заобикалянето отдясно е било напълно възможно. Движела се е по посока на движението на автомобила, вместо от другата страна – срещу посоката на движение на МПС, като сама се е поставила в завишен риск, нарушавайки разпоредбите на чл.108 и чл.114 т.2 от ЗДвП. Съдът е отчел настъпване на ПТП в тъмната част от денонощието, при намалена видимост – валял дъжд, както и че пострадалата е била с тъмни дрехи, без светлоотразителни знаци по нея или по количката, която е теглела. В този смисъл е визирано и нарушение по аргумент от чл.101 и чл.111 ал.1 т.2 и ал.2 от ЗдвП. Съдът е отчел, че водачът е имал техническата възможност да предотврати удара, но въпреки последното счел, че приноса на всеки от участниците в ПТП е равен. Това е предопределило намаляване на присъденото от първоинстанционния съд, при отчетено 25 %-но съпричиняване, обезщетение от 112 500 лева – на 75 000 лева, при отчетено 50 % -но съпричиняване. В изложението по чл.284 ГПК, касаторите формулират следните въпроси: 1 / Следва ли да поставяме отговорността на пострадалия от ПТП пешеходец / по-уязвим участник в движението / с отговорността на водача на МПС, предизвикал същото ПТП, при положение, че за добиване право на управление на МПС е налице сложна процедура, включваща полагане на изпити и демонстриране на определени умения и знания, а спрямо пешеходците такава процедура не е налице ? и 2/ При прилагане института на чл.51 ал.2 ЗЗД спрямо пешеходец, движещ се по пътното платно и блъснат от МПС, чийто водач е могъл ,чрез адекватна реакция и правилно боравене с уредите за управление на МПС да избегне настъпването на удара, следва ли вината за настъпване на ПТП да бъде разпределена между двамата участника в ПТП ? – всеки от въпросите е обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК с формално цитиране на разпоредбата. Независимо от това се сочи и хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, макар и без формулиране на въпрос, поради противоречие на въззивното с решение по т.д.№ 2013/2018 г. на 1 т.о. на ВКС. Предвид това противоречие – с оглед определен от съда значително по-занижен спрямо настоящия принос / само 10 % /, при идентични – според касаторите – обстоятелства, същите твърдят и очевидна неправилност на въззивния акт. Въпросите не обосновават общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Същите изхождат от презумпция за по-висока отговорност при съпричиняване от водача на МПС, независимо от конкретните обстоятелства по приноса на всеки от участниците в ПТП – водач на МПС и пострадал. При това не въвеждат всички конкретни фактически обстоятелства по приноса на пострадалата, които не се ограничават до движение по пътното платно. Въпросите не предоставят възможност за общовалиден, приложим към всички хипотези на съпричиняване, отговор относно размера на приноса и като такива са фактологични, а не правни. Отделно се явява необоснован допълнителния селективен критерий в сочената хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, хипотезата на чл.280 ал. 1 т.3 ГПК предпоставя посочване на непълна, неясна или противоречива правна норма и формирана противоречива съдебна практика по тълкуването й, в отговор на формулирания правен въпрос или обосноваване на предпоставки за преодоляване на иначе еднозначна съдебна практика, поради промяна в обществените условия или изменение на законодателството. По начало допълнителен селективен критерий обоснован с хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК изключва възможна хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, а и съдебното решение, на което касаторите сочат, че противоречи въззивното, не е заявено в обосноваване на допълнителен селективен критерий по формулираните въпроси. Дори да се приеме последното, противоречие не се установява, поради различие във фактическите обстоятелства по приноса на пострадалия в същото / „движение по пътното платно, в тъмната част от денонощието, при хлъзгава настилка /, спрямо приноса на пострадалата в настоящия случай, който е обоснован от съда с повече от едно нарушения на ЗДвП. Въпрос относно правилността на приложени по аргумент разпоредби на |ЗДвП не е зададен и обоснован. По начало, в цитираното решение на І т.о. на ВКС не става ясно дали се касае за нарушение на чл.108 ал.1 ЗДвП, каквото в случая е налице, или за нарушение на чл.108 ал.2 ЗДвП, в която хипотеза по изключение е допустимо придвижване по пътното платно, независимо от наличието на тротоар, доколкото използването му е затруднително за самия пешеходец или за останалите ползвущи го пешеходци. Следователно, аналогична фактологична обстановка с процесната, не е установима. Евентуално неправилната субективна преценка относно размера на приноса, при приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД, е невъзможно да обоснове очевидна неправилност на въззивния акт, тъй като предпоставя анализ на събраните доказателства и е неизводима единствено от съдържанието на мотивите. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение