Определение № 597 от 30.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1418/2022 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от М. А. А. Д. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно решение № 10564 от 6.12.2021г. по в.гр.д. № 3500 по описа за 2019г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 2842 от 18.04.2019г. по гр.д.№ 12019/2016г. на СГС като е осъден да заплати на В. И. Д. сумата от 25 940лв., представляваща предоставена в заем сума по договор за заем, сключен на 23.02.2012г., ведно със законната лихва, считано от 3.10.2015г., отхвърлен е предявеният установителен иск, с правно основание чл.124 ГПК, за признаване за установено, че договорът за заем, сключен на 23.02.2012г., е нищожен като привиден и поради липса на съгласие като неоснователен и са присъдени разноски. Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: В представеното изложение, касаторът се позовава на основанията за допустимост по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по следните поставени въпроси: 1. При наличие на факти и обстоятелства, сочещи за относителна симулация, допустимо ли е въззивният съд да не се произнесе по тях?, 2. Допустимо ли е въззвният съд да възприеме за обективна фактическа обстановка, описана от страна по договор за заем, въпреки наличието на важни факти и обстоятелства, които сочат на относителна симулация?, 3. Допустимо ли е въззвният съд да не допусне събирането на доказателства пред въззивната инстанция на страна по договор за заем, която е изложила обективни факти и обстоятелства за съществуването на относителна симулация по договора? Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от В. И. Д., чрез процесуалния представител адвокат Д., с който се оспорват както нейната допустимост, поради липса на посочените касационни основания по чл.280 ГПК, така и основателност. Счита постановеният акт за правилен, защото: 1.касаторът не оспорва, че е подписал сключеният договор за заем и издадената от него разписка, 2. Наличието на предхождащи във времето отношения между страните са ирелевантни за настоящия спор и 3.за да е доказано направено възражение за симулативност трябва да са налице писмени доказателства, изходящи от другата страна, които да правят вероятни твърденията за привидно съгласие, а в случая такива не са представени. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000лв. за изготвяне на отговор, реалното извършване на които установява с представен договор за правна защита и съдействие от 10.03.2022г., в който сумата е посочена като заплатена в брой. Въззивният съд е приел предявения иск, с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД, за основателен поради наличие на представени договор и разписка, удостоверяващи реалното предаване на сумата, авторството на които не е оспорено. Като неоснователни е преценил насрещните искове за нищожност на договора като привиден и поради липса на съгласие като недоказани и неоснователни. Относно твърдението за относителна симулация, съдът е посочил, че на основание чл.193, ал.3 ГПК, при направеното оспорване, доказателствената тежест е върху ответника, който не е ангажирал надлежни доказателства. За да е привиден договора, ответникът е следвало да установи, че волята на страните не е била заемодателят В. Д. да предостави на заемателя М. А. А. Д. пари, които той следва да върне, а В. Д. да предостави на трето лице /“М. Продис“ЕООД, представлявано от М. А. А. Д./ определена сума пари, за да се заплатят трудовите възнаграждения на служителите в дружеството. При наличие на валидно сключен договор за наем и подписана от ответника разписка, че е получил сумата, въззивният съд е приел за недоказано неговото твърдение, че действителната воля на страните не е била за сключване на договор за заем. Като неоснователно е преценено от съда и искането за приемане на установено, че сключеният договор за заем е нищожен поради липса на съгласие при подписан от двете страни нарочен писмен договор, като никоя от страните не е оспорила автентичността на подписа си. Имайки пред вид гореизложените мотиви и след преценка на наведените от касатора основания за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК, настоящият съдебен състав счита, че първите два поставени въпроса, доколкото не са свързани с решаващите доводи на въззивния съд и не са от значение за изхода на спора, не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, съгласно дадените разяснения в т.1 от ТР № 1/2010г. по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС и по тях не може да се допусне касационно обжалване. Това е така, защото в тях се съдържа условие, което не е прието за установено от въззивният съд, а именно: че са налице факти и обстоятелства, сочещи за относителна симулация. В случая, въззивният съд е приел обратното: възражението за симулативност е неоснователно, защото не са ангажирани доказателства за наличие на факти и обстоятелства, сочещи, че сключеният договор е привиден. Касационно обжалване не може да се допусне и по поставеният от касатора трети въпрос, свързан с доказването на направено възражение за симулативност на договор, защото по същият е налице установена съдебна практика, която е съобразена от въззивният съд. Съгласно същата – при въведено в предмета на спора твърдение за нищожност на сделка като привидна, следва да е установено, че страните са постигнали помежду си съгласие, сделката да не прояви правните си последици между тях или че със сделката те желаят да прикрият друго съглашение, чиито правни последици целят. Уредената в чл.26, ал.2, пр. 5-то ЗЗД санкция законодателят е установил само за тези страни и за тези договори, при които е налице съзнателно постигнато съгласие да се сключи договор, който въобще да не породи за тях своите правни последици. Това съгласие следва да бъде установено, съгласно чл.165, ал.2 ГПК със съставен нарочен документ. Изявлението на страните, че не желаят правното действие на сделката, следва да е писмено /при това следва да е посочено, че не се желае действието на привидната сделка, като са посочени съществените елементи на прикритата/. За да приеме съдът, че съществуват „обективни факти и обстоятелства за съществуването на относителна симулация по договора“, страната претендираща съществуването на прикрито съглашение следва до го е установила, както и да е доказала че и двете страни не желаят последиците по сключената между тях явна сделка, а в случаят това не е направено. С оглед изхода от спора, изразеното искане и на основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на ответната страна следва да се присъдят установените като реално направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000лв Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд