Определение № 582 от 27.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 228/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ищеца [община] чрез процесуален представител мл. юрисконсулт М. В. срещу определение № 159 от 10.02.2012г. по гр. дело № 1206/2011г. на Русенски окръжен съд, гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 1866 от 26.10.2010г. по гр. дело № 287/2011г. на Русенски районен съд, имащо характер на определение, и ищецът е осъден да заплати на ответника [фирма], [населено място] сумата 319 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Като основания за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт сочи чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима, тъй като въззивното определение не подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 4 във връзка с чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г., в сила от 21.12.2010г./. Обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено решение на първоинстанционния съд, имащо характер на определение, с което е оставен без разглеждане предявеният от [община] против [фирма], [населено място] иск за установяване на вземане на основание чл. 422 ГПК в размер общо 6 983,70 лв. във връзка със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 7300/26.11.2010г. по ч. гр. дело № 10549/2010г. на Русенски районен съд, като недопустим, прекратено е производството по гр. дело № 287/2011г. на Русенски районен съд и ищецът е осъден да заплати на ответника разноски в размер 80 лв. Разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК визира, че не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В настоящия случай се касае за търговско дело, заявената претенция е под 10 000 лв. по търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ и частната касационна жалба е подадена на 29.02.2012г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010г./ за частни жалби, постъпили до 21.12.2010г. Поради недопустимост на частната касационна жалба същата следва да бъде оставена без разглеждане. С оглед изхода на делото разноски на частния жалбоподател не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като такива не са направени за касационното производство и не са поискани. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение