Определение № 1729 от 04.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 1120/2025 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, подадена чрез процесуалния му представител – адв. Надежда Г., с искане за спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение №88/09.05.2025г., постановено по в.т.д. № 68/2022г. на Апелативен съд – В., 2 състав, с което е потвърдено решение № 1333/02.12.2024г. по гр.д. №576/2024г. на ОС – Варна, с което молителят е осъден да заплати на А. А. М., И. И. В., В. И. В., действащ със съгласието на своята майка и законен представител - А. А. М., А. И. В., действащ чрез своята майка и законен представител - А. А. М., Г. И. В., действаща чрез своята майка и законен представител - А. А. М., обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 140 000 лв. за първите двама и по 180 000лв. за другите три лица, причинени от смъртта на И. А., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 25.03.2024г. В молбата се твърди, че въззивното решение е обжалвано в срок, с касационна жалба, в която са изложени основания за допускане до касационно обжалване, както и че е внесена парична гаранция по сметка на ВКС в размер на обжалваемия интерес от общо 1 010 493,28 лв. Претендира се спиране на изпълнението. Върховният касационен съд, Търговска колегия, като обсъди молбата и представените към нея приложения, намира молбата за допустима и основателна. Видно от представените препис от касационна жалба, решения на ОС –Варна и АС - Варна и съобщение от 12.05.2025г., въззивното решение е постановено на 09.05.2025г., като с него е потвърдено осъдителното решение на ОС - Варна, и същото е връчено на ответника на 20.05.2025г. Касационната жалба с приложено към нея изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на основание чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е с вх.№4011/02.06.2025г., т.е. подадена в срок, като по същата е внесена и дължимата държавна такса по сметка на ВКС. Според настоящия състав на ВКС са налице предвидените в чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК кумулативни предпоставки – невлязло в сила осъдително въззивно решение, надлежно обжалвано с редовна касационна жалба, от легитимирана да обжалва решението страна, като е внесена от същата страна парична гаранция, в размер, обезпечаващ изпълнението на задължението за заплащане на сумите, присъдени с решението. Постановеното осъдително въззивно решение е невлязло в сила и подлежащо на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Касационната жалба, която е приложена, отговаря по съдържание и приложения на изискванията на чл. 284 ГПК. Внесена е парична гаранция с вносен документ от 03.06.2025г. по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК в размер на сумата от 1 010 493,28лв., съответна на обжалваемия интерес. Гаранцията е съгласно изискванията на т. 1 от ТР № 6/2015 год. по тълк. дело № 6/2014 год. на ОСГТК на ВКС и е постъпила по сметка за обезпечения на ВКС, обстоятелство, изрично удостоверено от счетоводител на ВКС с отбелязване на 04.06.2025г. върху документа Следователно молбата е основателна и следва да бъде уважена. Воден от горното, Върховният касационен съд,