Определение № 11221 от 21.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9933/2024 г.

Образувано е по частна жалба на „Валщабе & Шнайдер България“ ЕООД, гр. Драгоман, чрез адвокат Калчева против определение № 1018 / 08.08.2024 г. по адм. дело № 866 / 2024 г. на Административен съд София – област. Поддържат се оплаквания за неправилност. Ответникът по частната жалба, изпълнителният директор на Агенцията по заетостта, чрез юрисконсулт Иванова изразява становище за неоснователност на същата. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност е основателна. С определение № 1018 / 08.08.2024 г. по адм. дело № 866 / 2024 г. Административен съд София – област е оставил без разглеждане жалбата на „Валщабе & Шнайдер България“ ЕООД, гр. Драгоман срещу отказ, обективиран в писмо с № РКЗ-10-00-0873 / 21.06.2024 г. на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, във връзка с подадена декларация за осъществяване на заетост на лица от български произход, с рег. № РКЗ-10-00-0873 / 08.04.2024 г. и е прекратил производството по делото. За да приеме оспорването на обжалвания административен акт за недопустимо, поради липса на правен интерес, първоинстанционният съд е направил извода, че постановеният отказ засяга правната сфера на чуждите граждани, чиято регистрация на краткосрочна заетост е отказана и именно те са субектите, неблагоприятно засегнати, понеже по отношение на тях настъпва ефектът на прекратяване или ограничаване на субективни права, както и хипотезите на невъзможност за упражняване на субективни права, за които законът предвижда издаване на административния акт. Съответно те са лицата, процесуално легитимирани да оспорват процесния административен акт по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК. Определението е неправилно. Предмет на оспорване пред административния съд е отказ с № РКЗ-10-00-0873 #7 от 21.06.2024 год., по чл. 11, ал.3 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта във връзка с подадена декларация за осъществяване на заетост на лица от български произход по реда на чл. 8, ал.3 от ЗТМТМ с peг. № РКЗ-10-00-0873/08.04.2024 г.. Административният орган е приел, че регистрация на заетостта по реда по реда на чл. 8, ал.3 от ЗТМТМ не може да бъде извършена поради това, че не са спазени процедурата и изискванията по чл. 11, ал.1, т.2 ЗТМТМ, по отношение на лицата Н. П. роден на [дата]., Т. К. роден на [дата]., С. С. родена на [дата]. и А. И. родена на [дата]., граждани на Република Сърбия. Административният акт е съобщен на дружеството-заявител на 04.07.2024 год., а жалбата е подадена по реда на чл.152 АПК, чрез ССЕВ на 16.07.2024 год. От данните по административната преписка се установява, че между ТД „Валщабе & Шнайдер България“ ЕООД, гр. Драгоман и всяко едно от лицата Н. П., Т. К., [населено място] и А. И. на основание чл. 68, ал.1 и чл. 70 КТ са сключени трудови договори с посочена съответна длъжност, място на извършване на работа, срок, работно време, възнаграждение и клауза за изпитателен срок. Изготвени и подадени са съответните приложения към декларациите – декларация по чл. 7, ал.1, т.2 ЗТМТМ, копия от трудовите договори, копия от длъжностните характеристики, копия на документи, удостоверяващи българския произход на работника – гражданин на трета държава – актове за раждане, архивни справки. Настоящият състав на Върховния административен съд не споделя изводите на първоинстанционния съд за липса на правен интерес на ТД „Валщабе & Шнайдер България“ ЕООД, от оспорване на обективирания в писмо с № РКЗ-10-00-0873 / 21.06.2024 г. на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта отказ за осъществяване на заетост на лица от български произход. Правата му на работодател са пряко засегнати от атакувания индивидуален административен акт. Работодателят има ѝ формалното качество на страна в административното производство, което започва по негова инициатива и съответно е уведомен за издадения акт в качеството му на един от неговите адресати. Не е налице обсъждания от първоинстанционния съд институт на процесуалния субституент, тъй като работодателят защитава свои накърнени и застрашени права. При приключване на съдебния спор силата на пресъдено нещо на съдебния акт няма да се разпростре по отношение на неучаствалите лица. Нейните обективни и субективни предели са различни и биха се диференцирали за всеки от адресатите на акта стига той да е упражнил и реализирал правото си на съдебно оспорване. По изложените съображения атакуваното определение следва да бъде отменено като неправилно и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение