Определение № 800 от 22.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 231/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба, подадена от Т. С. П. лично и като пълномощник на М. М. Г. против определение № 1319/01.12.2023 г. по гр.д.№ 865/2023 г. на Окръжен съд-Велико Търново. С последното е отменено определение № 260005 от 14.09.2023г. по гр.д. № 373/2019г. на РС-Горна Оряховица, с което П. Т. П. е осъден да заплати на адв. Т. П. от ВТАК адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38 ал. 1 т. 2 ЗА в размер на 5742 лв. и вместо това е отхвърлено искането на адв. Т. П. за присъждане в нейна полза, на основание чл. 78 ал. 4 ГПК, на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал. 2 ЗА относно тази част от сметните претенции, които не са приети за разглеждане по гр.д. № 373/2019г. на РС-Горна Оряховица, с протоколно определение от 20.06.2023 г. В частната касационната жалба се прави оплакване за необоснованост на определението на въззивната инстанция поради нарушение на чл. 78, ал.4 и чл. 81 ГПК и чл. 38, ал.2 ЗА. Изказва теза, че ответникът винаги има право на разноски ако производството е прекратено не по негова вина и по причина извън негово поведение. В изложението на основанията по чл. 274, ал.4 във вр. с чл. 280, ал.1 и 2 ГПК се твърди противоречие със определение 2261/30.07.2019 г. по в.ч.гр.д.№ 1366/2019 г. на Окръжен съд-Варна и определение № 229 от 04.05.2023 г. по гр.д.№ 142/2023 г. на Окръжен съд-Пазарджик. Формулирани са три въпроса, по които се навежда основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК: 1. Съдебният акт, с който не се приема за съвместно разглеждане в делбено производство иск за сметки по чл. 346 ГПК има ли характер на акт по чл. 81 ГПК, с който се приключва производството пред съответната инстанция по отношение на този осъдителен иск, за да е налице основание за присъждане на разноски? 2.Следва ли да се тълкува понятието в чл. 355, изр.ІІ ГПК „по присъединените искове“ като приетите искове за съвместно разглеждане от делбения съд с нарочен съдебен акт, или като предявените искове? 3.Приложим ли е чл. 78, ал.4 ГПК относно разноски по искове по чл. 346 ГПК, които не са приети за съвместно разглеждане в делбеното производство, респективно следва ли ищецът по тези искове да бъде осъден за разноски, които ответната страна е реализирала за защитата си по тези предявени искове? Ответницата по частната жалба я оспорва, счита, че не са налице предпоставките за да бъде ангажирана отговорността му за разноски за неприетите претенции по сметки за разглеждане по реда на чл. 346 ГПК и за присъждане на възнаграждение на пълномощника на частната жалбоподателка.. Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна и е постъпила в срок. Съдът приема, че отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което я преценява като допустима. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е съобразил следното: В производство по иск за делба по гр.д. № 373/2019г. на РС- Горна Оряховица, в срок, във втората ваза, П. Т. П. е предявил претенции по сметки на основание чл. 346 ГПК. С протоколно определение от 20.06.2023г. е прекратено производството за част от тях в общ размер на 59 650 лв. с аргумент, че е недопустимо тези сметни претенции да се разглеждат по реда на чл. 346 ГПК в делбеното производство, тъй като една част от тях касаят разходи извършени преди ищеца по тях да е станал участник в съсобствеността, а друга част нямат връзка с допуснатите до делба имоти. Процесуалният представител на ответника по тези претенции адв. П. е направила искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 ЗА. След влизане в сила на акта от 20.06.2023г., с определение от 14.09.2023 г., РС е присъдил в полза на пълномощника на ответника по неприетите претенции по сметки адвокатски хонорар по чл. 38 ал. 1 т. 2 ЗА в размер на 5742 лв. Въззивната инстанция е отменила това определение, като е приела, че съдът дължи нарочно произнасяне по приемането респ. неприемането за съвместно разглеждане на последващо предявените искове, за да се внесе яснота в процеса и с оглед защитата на другата страна. Тъй като в особеното исково делбено производство могат да се приемат претенции по сметки само ако са свързани със съсобствеността, делбеният съд преценява дали е налице това изискване и ако намери, че те не са свързани с отношенията между съсобствениците по повод на управлението, стопанисването и използването на съсобственото имущество, той не приема същите за съвместно разглеждане с делбения иск. Това обаче не прави сметните претенции недопустими, поради несъществуване на правото на иск, а има за последица само невъзможността да се разгледат в делбеното производство. В такъв случай съдът не се произнася по същество по възникването и съществуването на правата, предмет на претенциите по чл. 346 ГПК. Поради това, въззивният съд е приел, че съдебният акт, с който се отказва разглеждането на сметните претенции наред с иска за делба няма характеристиката на краен акт по см. на чл. 81 ГПК и затова няма основание за присъждане на разноски на другата страна. С протоколното определение от 20.06.2023г. не е решен окончателно материалноправен или процесуален въпрос по отношение на заявените искове, поради което не е възникнала необходимост от разпределяне отговорността за разноските за отказа на съда да присъедини сметните претенции към производството по делба. Съдът се е аргументирал и с нормата на чл. 355 изр. 2 ГПК, според която общите правила за разноски по чл. 78 ГПК се прилагат само по присъединените искове в съдебната делба, а в случая претенциите по сметки не са присъединени. Цитираната съдебна практика от частната жалбоподателка е на окръжни съдилища и не удовлетворява изискването за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. На това основание се допуска касационно обжалване, когато акт на въззивна инстанция противоречи на съдебна практика на ВКС. Отделно от това, с тези актове е било прекратено производството по претенцииите по сметки поради неизправяне на нередовнсотите, което зависи от поведението на заявилият претенциите. На основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК се иска допускане до касация по посочените три въпроса. Те са относими към мотивите на съда и са определящи за изхода от спора. Отговорът на трите въпроса обаче е ясен и следва от правната норма на чл. 355 ГПК, по приложението на която има достатъчно съдебна практика - т.9 от ПП-7-73, Определение № 335 от 1.07.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2020/2015 г., I г. о., Определение № 50211 от 27.09.2022 г. по ч. гр. д. № 2770/2022 г. на ВКС, I г. о Определение № 38 от 7.03.2019 г. по ч. гр. д. № 337/2019 г. на ВКС, I г. о. Определение № 302 от 24.09.2014 г. по ч. гр. д. № 5085/2014 г., на ВКС, II г. о. Тези съдебни актове се отнасят за присъединени, приети за разглеждане претенции в делбеното производство, по които отговорността за разноски е разпределена съобразно основателността им, по правилата на чл. 78 ГПК. В разгледаните случаи, присъединени искове към иска за делба са приетите за разглеждане /за оспорване на завещание, за намаляване на запазена част и претенциите по сметки заявени по реда та чл. 346 ГПК/. Относно последните, съдът следва да прецени дали се предявяват в срок, връзката им със съсобствеността и ако ги приеме за разглеждане, да даде указания за привеждането им в съответствие с изискванията за предявяване на иск. Определението, с което претенции по сметки не се приемат за съвместно разглеждане поради това, че нямат връзка със съсобствеността, предмет на производството за делба, не е определение за прекратяване на производството по тях, защото съдът не се произнася изобщо за допустимостта на тези искове, а само за това могат ли да се разгледат съвместно с иска за делба. С определението за неприемане съдът не се произнася нито относно допустимостта им в общ исков процес нито по същество. Те могат да се предявят в отделно производство. Затова определение, с което такива претенции не се приемат за съвместно разглеждане в делбеното производство не е окончателен съдебен акт по тези претенции по смисъла на чл. 81 ГПК. Тъй като съдът преценява дали претенциите са свързани със съсобствеността, неприемането им не е свързано с неправомерно поведение на предявилата ги страна, поради което не се дължи отговорност за разноски по чл. 78, ал.4 ГПК, която по аргумент от ал.2 на същия текст е санкция на неправомерно поведение. Когато претенциите по сметки не са приети за съвместно разглеждане, по тях не се събират доказателства и не се кумулират разноски. Щом не са приети за съвместно разглеждане претенциите по сметки не са присъединени искове по смисъла на чл. 355 ГПК и по тях съдът не осъжда за разноски насрещната страна - предявилият неприетите претенции съделител, поради което не са налице и предпоставките на чл. 38, ал.1 ЗА. Тъй като обжалваното определение е съобразено с нормата на чл. 355 ГПК и чл. 38 ЗА не е налице основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК за допускане до касация. Това основание е налице когато за разрешаване на правен спор и отговор на конкретен правен въпрос е необходимо прилагането на правна норма, която е непълна, неясна и се нуждае от тълкуване, или когато по нея е налице противоречива съдебна практика, която следва да се уеднакви, или когато тя е остаряла спрямо обществените отношения и следва да се актуализира. Поради това, че приложимите към спора норми на чл. 355 ГПК, чл. 78, ал.4 и ГПК и чл. 38 ЗА са ясни и по тях няма противоречива или остаряла съдебна практика, не е налице основанието за допускане до касация по ч. 280, ал.1 т.3 ГПК. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение