Определение № 1485 от 28.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 295/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Х. М. и Д. Д. Г., двамата с адрес в [населено място], чрез адвокат П. Х., срещу въззивно решение № 1246/30.10.2023г. по гр. д. № 1625/2023 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1470/03.05.2023г. по гр. д. № 6763/2022 г. на Районен съд – Варна. С последното П. М. и Д. Г. са осъдени на основание чл.75 ЗС да предадат на Д. П. П., [населено място], отнетото владение върху реална част от поземлен имот, идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-73/2008г., с последно изменение, засягащо поземления имот, от 26.04.2022г., находящ се в [населено място], с.о.З., която реална част е с площ 184 кв.м. и е обозначена на скицата на СТЕ, изготвена от вещо лице инж. С. К.. Ответникът по касационната жалба Д. П. П., чрез адвокат П. С. е подал отговор по чл.287, ал.1 ГПК, в който сочи, че не следва да се допуска касационно обжалване на обжалваното решение. С молба вх.№ 5394/27.03.2024г. касаторите П. М. и Д. Г. са поискали да бъде спряно изпълнението на въззивното решение. Твърди се, че е внесено обезпечение по чл.282, ал.2, т.2 ГПК по сметка на ВКС, като е приложена и квитанция за него. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. при извършената служебна проверка намира, че подадената касационна жалба е процесуално недопустима. Производството е образувано по иск на Д. П. П. за защита на нарушено владение с правна квалификация чл. 75 ЗС. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2, т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по граждански дела с цена на иска под 5 000 лв. Изключение от това правило са решенията по предявени искове за собственост и други вещни права и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за исковете за собственост. Те подлежат на касационно обжалване независимо от цената на иска /чл.280, ал.2, т.1 ГПК/. Тъй като с иска по чл.75 ЗС не се защитават вещни права, а се търси защита на едно фактическо състояние, каквото е владението, то за него се прилага общото правило на чл.280, ал.2, т.1 ГПК, че не подлежат на касационно обжалване решенията на въззивни съдилища по граждански дела с цена на иска под 5 000 лева. Съгласно чл.69, ал.1, т.3 ГПК размерът на цената на исковете за защита на владението е една четвърт от данъчната оценка на недвижимия имот, предмет на спора, а ако няма такава - от пазарната стойност. В процесния случай, видно от приложената по делото данъчна оценка /лист 29 от първоинстанционното дело/, цената на имота с предходен номер *** и с площ 184 кв.м. е 4084,60 лева. В молбата по чл.282 ГПК също не се сочи друга цена на иска. Молителите се позовават на данъчната оценка на целия имот с идентификатор *** с площ 606 кв.м. с твърдение, че цената на процесната част от 184 кв.м. е 3878 лева. При това положение съгласно чл.69, ал.1, т.3 ГПК цената на иска по чл.75 ЗС е под изискуемия минимум от 5 000 лв. за касационно обжалване. С оглед горното, доколкото цената на исковата претенция, по която е образувано производството, е в размер под 5 000 лева, касационната жалба срещу въззивното решение е недопустима. При това положение искането за спиране изпълнението на въззивното реишение не може да се постави на разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.