Определение № 73 от 12.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 66/2026 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е въз основа на определение № 31945 от 02.09.2026 г., постановено по гр. дело № 24679/2026 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), с което е повдигнат спор за подсъдност с Административен съд- София-град (АССГ), по въпроса за родово компетентния съд да разгледа предявения от В. Л. Д. иск за обезщетение на неимуществени вреди, причинени в резултат от неправомерно обработване на лични данни. Първоначалният иск е предявен пред АССГ, който с определение № 31818/11.08.2026 г., постановено в закрито съдебно заседание по адм. дело № 7164/2026 г., е прекратил производството по делото и го е изпратил на СРС, с мотиви, че предявеният от ищцата иск следва да се разгледа по общия ред за деликт по чл. 45 и сл. от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). От своя страна районният съд е приел с определение № 31945 от 02.09.2026 г., постановено по гр. дело № 24679/2026 г., че спорът не е подсъден на гражданския съд и е повдигнал спор за подсъдност, като е прекратил производството по делото. Настоящият петчленен състав на съдии от Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) счита, че компетентен да се произнесе по иска е административният съд по следните съображения: В процесния казус, ищцата В. Л. Д., претендира заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди следствие на неправомерно обработване на лични данни от страна на К. А. Б., в качеството му на администратор на лични данни, по реда на чл. 82 от Регламент ЕС 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. във вр. с чл. 39, ал. 2 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Законът за защита на личните данни, в изпълнение на Регламент ЕС 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г., урежда две алтернативни възможности за защита при нарушения на правилата за съхранение и обработване на лични данни - пред Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) и пред съда, като едновременното разглеждане на спора пред двата органа е недопустимо. Предпоставка за допустимост на производството пред съда е да няма висящо производство пред Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) - чл. 39, ал. 4 от КЗЛД. Съгласно чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а съгласно разпоредбата на ал. 2, в производството по ал. 1 субектът на данни може да иска обезщетение за претърпените от него вреди вследствие на неправомерно обработване на лични данни от страна на администратора или на обработващия лични данни. Видно от очертаната правна рамка, защитата от нарушения на правилата на Регламента и закона се осъществява по реда на АПК, като търсенето на отговорност на всички администратори на лични данни, независимо от тяхната правосубектност и притежавани качества (публични органи или частноправни субекти), за нарушени права при обработка на лични данни е по реда на общия административнопроцесуален закон. Производството по чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД е по жалба, която може да подаде всеки субект, засегнат от обработване на личните му данни по начин извън законовите правила. Сезиращият съда с твърдения за нарушение на Регламента или ЗЗЛД не може да определя или променя реда, по който нормативно е определено да се разглежда спора, като процесуалният ред, по който засегнатият субект може да търси обезщетение и отговорност за причинените вреди поради неправомерно обработване на личните му данни е уреден в глава единадесета на АПК „Производство за обезщетения“. Горното обоснова извода, че производството, свързано с нарушения на ЗЗЛД и Регламента е административно, както когато се претендира установяване на нарушение, така и когато се иска заплащане на обезщетение за вреди от нарушението. В този смисъл е и определение № 5150 от 11.11.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 2355/2025 г. по описа на ВКС по, 5-членен с-в, ГК и цитираната в него съдебна практика. Настоящият съдебен състав споделя и приетите в определение № 52/13.12.2022 г., постановено по адм. дело № 36/2022 г. на 5- чл. с-в на ВКС и ВАС, съображения, че незаконосъобразността на акта, действието или бездействието, което е в пряка причинна връзка с претендираната вреда е основание за ангажиране на отговорността на извършителя и дава правна възможност на субекта на данни да предяви и претенцията за обезщетение, съгласно чл. 39, ал. 2 от ЗЗЛД, която да бъде разгледана в същото производство. Редът за разглеждане на претенцията за вреди от неправомерно обработване на лични данни е този по АПК, като е без значение дали искът за вреди е предявен самостоятелно или в производството по чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД, защото се касае за един и същ като основание иск. В чл. 39 от ЗЗЛД не се съдържа и разграничение относно реда за разглеждане на иска в зависимост от качеството на администратора и/или на обработващия личните данни - дали е публичен орган или частноправен субект, от което и се налага извод, че във всички случаи на причинени вреди от неправомерно обработване на лични данни, искът се разглежда по реда на АПК, към който препраща чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД и компетентен да се произнесе по него е административният съд. В този смисъл е и практиката на смесените петчленни състави на ВКС и ВАС - определение № 47 от 06.11.2020 г. по адм. дело № 43/2020 г., определение № 11 от 07.04.2022 г. по гр. дело № 3 от 2022 г. Предвид изложеното, в настоящия случай, компетентен да разгледа и да се произнесе по исковата молба на В. Л. Д. срещу К. А. Б., с която се претендира обезщетение на неимуществени вреди, причинени в резултат от неправомерно обработване на лични данни, с правно основание чл. 39, ал. 2 от ЗЗЛД, е административният съд. С оглед гореизложеното и на основание чл. 135, ал. 5 от АПК, съставът на Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Р. България