Определение № 502 от 17.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4456/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена от З. Т. Т., В. К. Х., Д. К. К. касационна жалба срещу решение от 05.04.2012 г. по гр. д. № 1763/2012 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение по гр. д. № 16536/2010 г. на Варненски РС, за отхвърляне на предявения от касаторите иск за делба на поземлен имот с идентиф. 10135.2553.178 и ПИ 10135.2553.180 по КК и КР на адм. район „Приморски, [населено място]. касационният довод е за неправилно прилагане на материалния закон. Допускането до касационна проверка се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по разрешените материалноправни въпроси, обусловили изхода на спора: допустимо ли е извършването на делба на поземлен имот застроен с две самостоятелни жилищни сгради, предназначението на който е изменен с обособяване по административен ред на два самостоятелни урегулирани поземлени имота, всеки от които обслужва само една от сградите, когато уличната регулация по предходния план не е приложена; налице ли е хоризонтална етажна съсобственост, ако двете сгради, построени във всеки един от имотите, предмет на делба, нямат общи основи, външни стени и вътрешни разделителни стени и всички останали характеристики, посочени в чл. 38, ал.1 ЗС. Ответниците по касация М. С., М. С. и В. А. оспорват наличието на основания за допускане на касационна проверка на решението, както и касационната жалба по същество. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежни страни, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима. Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното: Касаторките са ищци по иск за делба на съсобствен с ответниците имот, заснет, в кадастралния план от 1988 г. като два имота, както и по действащите КК и КР на адм. район „Приморски, [населено място] с идентиф. №№ 10135.2553.178 и 10135.2553.180. Искът е отхвърлен по съображение, че заснетите два имота в действащите КК и КР съставляват един имот, който не е разделян на два имота, за които да са отреждани самостоятелни парцели. Определеният между съсобствениците начин на ползването е обективиран с поставена вътрешна паянтова ограда. В резултат на извършена делба между съсобствениците на сградите, построени в имота, по отношение на тях е възникнала индивидуална собственост в полза на наследодателите на страните. В резултат на това е възникнала хоризонтална съсобственост, а статутът на дворното място е останал такъв за обслужване на сградите, поради което не подлежи на делба. От фактическа страна е установено, че през 1965 г. ищецът К. Т., починал в хода на процеса и заместен в процесуалното правоотношение от наследниците му З. – съпруга и Василка – дъщеря, по време на брака си със З. Т. е придобил чрез участие в търг на публична продан недвижим имот, с предназначение лозе и овощна градина, с площ от 1590 кв. м., в м. „Франга дере”, в землището на [населено място]. През 1969 г. е продал на сестра си М. С. ½ от имота. Съсобствениците са построили две самостоятелни сгради, разположени в северната и в южната част на имота, като през 1983 г. със съдебна спогодба, постигната по гр. д. № 2305/1983 г. на В., са прекратили съсобствеността върху тях като в дял на Т. е била поставена сградата, намираща се в южната част на имота, а на сестра му – тази в северната. Съсобствеността върху дворното място не е била прекратена. Съсобствениците са разпределили ползването на дворното място, като са обособили две реални части от него с поставянето на лека дървена ограда. През 1986 г. Т. и съпругата му са продали на дъщеря си В. 1/3 ид. ч. от жилищната сграда и 1/6 ид. ч. от дворното място, което е описано като имот. пл. № 3872б, в кв. 1 по прана на 25-ти подрайон на [населено място]. Във одобрения кадастрален план за местността през 1988 г., имотът е бил заснет като два имота с пл. №№ 239 и 245, поради материализирана в него паянтова ограда, която го е разделяла на две части. С регулационния план от 1992 г. е било предвидено за имотите да се отредят парцели ІІІ-245 е ІV-239 в кв. 25, по прана на 29 подрайон на [населено място]. Регулацията не е влязла в сила и имотите не са урегулирани в парцели поради това, че проектираната с уличнорегулационния план улица от изток, не е реализира, поради което не е могло да се осигури лице за парцелите. По данни от експертизата ЗРП от 1992 г. не е влязъл в сила, поради което имотите не са урегулирани в парцели. На място заснетите имотите граничат от изток с дере. При изработването на КК и КР през 2008 г. имотът е заснет отново като два имота, въз основа на заснемането по предходния кадастрален план, като имот с идентиф. 10135.2553.178 е с площ от 928 кв. м., а имот с идентиф. ПИ 10135.2553.180 е с площ от 641 кв. м. При така установените факти е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационна проверка по разрешения от съда материалноправен въпрос, конкретизиран с оглед правомощията на ВКС, разяснени в т. 1 на ТР №1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС, в смисъл: допустима ли е делба на съсобствен поземлен имот, застроен с две жилищни сгради, всяка от които е индивидуална собственост на отделни собственици, които са и съсобственици на терена, когато от терена остава свободна площ, извън застроената и прилежащата на сградите и имотът е останал неурегулиран, т. е. със статут на поземлен имота по смисъла на § 5, т. 2 от ДР на ЗУТ. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.