Определение № 163 от 29.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1164/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез гл. инспектор при ТО-Русе при ТД-Велико Търново – М. Ц.-Г. и по частна касационна жалба на Й. Н. Б. и Л. М. Н., чрез пълномощника им адв.М. против определение № 584/18.09.2020 г., постановено по в.ч.гр.д. № 277/2020 г. по описа на Апелативен съд Бургас. Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество обжалва определението в частта, с която въззивният съд е отменил определение № 1914/08.07.2020 г. по гр.д. № 1685/2020 г. на Окръжен съд Бургас, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск на КПКОНПИ против Л. М. Н. чрез налагане на следните обезпечителни мерки: запор на разплащателна сметка в лева в „ОББ“ АД и запор на разплащателна сметка в лева в „УниКредит Булбанк“ АД. Поддържа се, че в тази част въззивното определение е неправилно, тъй като съдът фактически се е произнесъл по съществото на бъдещия иск. Според касатора наличието или респективно липсата на парични средства по сметките на проверяваното лице и свързаните с него лице, е предмет на доказване в бъдещия иск по чл.154 ЗПКОНПИ. Към касационната жалба е приложено изложение на касационните основания по чл.284, ал.3 ГПК, в което е формулиран въпрос в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Й. Н. Б. и Л. М. Н. обжалват определението на Апелативен съд Бургас в частта, с която са оставени без уважение частните им жалби срещу определение № 1914/08.07.2020 г. по ч. гр. д. № 1685/2020 г. по описа на Бургаски окръжен съд, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск на КПКОНПИ против тях чрез налагане на обезпечителни мерки - възбрани на недвижими имоти, запори върху леки автомобили и на вземания по банкови сметки и др. Поддържат неправилност на определението на въззивният съд в тази му част с аргументи за необоснованост на преценката налице ли са предпоставките на чл.117, ал.2 ЗПКОНПИ, евентуално липса на мотиви кои писмени доказателства водят до извод за вероятна основателност на бъдещия иск, непроизнасяне по наведените от жалбоподателите доводи и възражения в частните им жалби, вкл. че искането не е предявено пред местно компетентен съд, както и относно наличието на предпоставките на чл.142, ал.1, т.5 ЗПКОНПИ. Към касационната жалба е приложено изложение на касационните основания по чл.284, ал.3 ГПК, в което са формулирани правни въпроси при посочени допълнителни критерии по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като се поддържа и наличие на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Касационните жалби са подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, но са недопустими, тъй като са насочени срещу въззивно определение, което не подлежи на касационно обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение, Апелативен съд Бургас е потвърдил първоинстанционно определение на Окръжен съд Бургас, с което е допуснато обезпечение по реда на чл.117, ал.2 ЗПКОНПИ на бъдещи искове, които ще бъдат предявени от КПКОНПИ против Й. Н. Б. и Л. М. Н. за отнемане на незаконно придобито от тях имущество на стойност 559 371,15 лв. чрез налагане на възбрани върху притежавани от бъдещите ответници недвижими имоти и чрез налагане на запор върху техни вещи и вземания по договори за банкови сметки. С обжалваното определение въззивният съд е отменил първоинстанционното определение само в частта, с която е допуснато обезпечение на бъдещ иск на КПКОНПИ против Л. М. Н. чрез налагане на запор върху вземания по две разплащателни сметки. Съгласно Тълкувателно решение № 5/12.07.2018 г. по тълк. дело № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС определенията, с които се дава разрешение по съществото на други производства по смисъла на чл.274, ал.3, т.2, пр.1 ГПК, са тези, с които съдът се произнася по молба за защита и съдействие на лично или имуществено право в самостоятелно производство с обособен предмет, което се развива извън или в рамките на исковия процес и няма привременен характер. Сред определенията, които подлежат на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал.3, т.2 ГПК са въззивно определение, постановено в производството по обезпечение на бъдещ иск по чл.23, ал.2 ЗОПДИППД /отм./, както и в производство по обезпечение на иска, когато обезпечението е допуснато от въззивен съд – чл.396, ал.2 ГПК. В конкретния случай производството е по реда на чл. 117 ЗПКОНПИ и с определението на въззивния съд е отменено частично определение, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск за отнемане на незаконно придобито имущество срещу един от бъдещите ответници, а в останалата част е потвърдено първоинстанционното определение, с което е допуснато обезпечение на бъдещите искове. Съгласно разпоредбата на чл.396, ал.2, изр.3 ГПК на обжалване пред ВКС подлежи определението, с което въззивният съд, произнасяйки се по частна жалба срещу определение за оставяне без уважение на искането за допускане на обезпечение, за първи път допусне исканото обезпечение. Извън хипотезата на чл.396, ал.2, изр.3 ГПК, осигуряваща защита на ответника по молбата при допускане на обезпечение от въззивния съд, производството по допускане на обезпечение подлежи на двуинстанционно разглеждане, тъй като определението на въззивния съд не е от категорията на посочените в чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,