Определение № 4291 от 24.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1094/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. В. Т. и В. В. Ц. – конституирани на основание чл.227 ГПК на мястото на починалата в хода на процеса касаторка И. П. Б., срещу решение №.705/30.12.24 по г.д.№.790/24 на ОС В.Търново, с което е потвърдено реш.№.470/3.07.24 по г.д.№.2443/23 на РС Г.Оряховица за прогласяване нищожността на основание чл.26 ал.2 пр.4 ЗЗД на договор за прехвърляне на недвижим имот от С. П. С. на И. П. Б. срещу задължение за издръжка и гледане, инкорпориран в нот. акт №..., т..., рег.№..., д.№... от ... ... ... на нотариус И. М., №.284 в регистъра на Нотариалната камара на Република България с район на действие РС Горна Оряховица. Ответната страна М. П. П. оспорва жалбата; претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение въззивният съд е изходил от принципните постановки във връзка с предявеното основание за нищожност на оспорения договор и специфични особености на последния, и, като е обсъдил събраните доказателства, е приел, в това число препращайки и към мотивите на първата инстанция, че претенцията е основателна. Изяснено е, чe съгласно разпоредбата на чл.26 ал.2 изр.4 ЗЗД договорите, при които липсва основание, са нищожни, като основанието /каузата/ по смисъла на чл.26 ал.2 пр.4 ЗЗД съставлява най-типичния мотив, който формира волята на страните по една конкретна правна сделка да сключат именно този тип правна сделка; то е основната и непосредствена нейна цел /правна цел/, поради която е извършена и към която са насочени правните последици от сключването й /а не мотивите за сключването й/, като наличието му се преценява към момента на сключването на договора /основанието следва да е налице към момента на постигане на съгласието да бъдат поети произтичащите от него задължения, респективно да настъпят неговите типични правни последици/. Посочено е, че, предвид спецификите на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане /който е алеаторен-престацията на приобретателя не е установена по обем, тъй като задължението за издръжка и гледане е срочно, но срокът е относително неопределен, доколкото страните са сключили договор с оглед на събитие /смъртта на прехвърлителя/, което ще настъпи неминуемо, но не е известно кога, задължението за издръжка и гледане има за предмет продължителна престация - изпълнението трябва да е постоянно и непрекъснато, сключва се с оглед личността на прехвърлителя и прекратява действието си с неговата смърт, транслативният му ефект настъпва със сключването-правото на собственост върху имота преминава от прехвърлителя върху приобретателя и задължението на прехвърлителя към този момент е изпълнено, а приобретателят дължи изпълнение на алеаторното задължение, неопределено като обем и продължителност, завбъдеще/, съществено значение за извършване на дължимата в настоящия случай преценка за наличието или липсата на основание при сключването му имат обстоятелства като възрастта на прехвърлителя, неговото общо здравословно състояние, връзката му с приобретателя - от гледна точка на родство или близост, на полагането на непосредствени грижи от последния, предпоставящи наличието на предположение или знание у приобретателя за предстоящата близка смърт на прехвърлителя. Когато имотът е прехвърлен само срещу задължение за бъдещи грижи при знанието на приобретателя за предстоящата близка смърт на прехвърлителя, договорът е сключен без у приобретателя да е налице намерение да изпълнява поетото задължение по същество - поради което и в този случай е нищожен поради липса на основание. Съдът се е позовал на установената константна практика на ВКС /реш.№.569/8.03.11 по г.д. №.76/09, IV ГО, реш.№.384/10.05.10 по г.д.№.1190/09, III ГО, реш.№.420/ 11.01.12 по г.д.№.99/11, III ГО, и др./, според която нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане поради липса на основание е налице при наличието на заболяване, предполагащо настъпване на смъртта твърде скоро след сключване на договора, както и знание на приобретателя към момента на сключване на сделката за скорошното настъпване на смъртта на прехвърлителя, като за такива заболявания се приемат както онкологичните, така и мозъчно-съдовите-инсулти, сърдечно-съдови инфаркти, напреднал стадий на сърдечна или дихателна недостатъчност, и то в т.нар. терминален стадий /предшестващ смъртта в период от няколко дни/, характеризиращ се с пълна физическа изнемощялост, невъзможност дори и за елементарни движения, често или постоянно изпадане в безсъзнание и т.н., като изискваният времеви период от сделката до настъпването на смъртта е съвсем кратък - дни, по-малко от месец; само по себе си допускането, че прехвърлителят може скоро да умре, не следва да се приравнява на знание за близка, скорошна и неизбежна смърт, съответно не лишава договора от основание. В случая въз основа на събраните в процеса доказателства е установено, че оспорената сделка е сключена на 20.02.23г., на която дата прехвърлителката С. С. /на 89г./ е постъпила в болница /в 14.33ч./ в тежко състояние /с водеща диагноза застойна сърдечна недостатъчност трета степен, хипертонично сърце с дилатация и влошена хемодинамика, предсърдно мъждене, дихателна недостатъчност от хронична обструктивна белодробна болест/, проведено е било медикаментозно лечение, но състоянието й се влошило и четири дни по-късно - на 24.02.23, е починала. Причината за смъртта е задълбочила се хронична сърдечна недостатъчност на фона на дихателна недостатъчност по причина на хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ); касае се за тежки хронични заболявания, които не е било възможно да бъдат излекувани, но с правилно лечение е имало възможност да бъдат задържани на етапа, на който са диагностицирани; общото състояние прогресивно се е влошавало; месеци и години преди смъртта С. се е изморявала лесно при незначително физическо усилие, страдала е от задух, като тези признаци са били видими за околните; не е възможно да се направи коректна прогноза за продължителността на живота, но в състоянието, в което С. е била хоспитализирана, прогнозата за живота й е била лоша и смъртният изход е бил въпрос на няколко дни; предвид естеството на заболяванията й не е изпаднала в тежко общо състояние непосредствено преди хоспитализацията, а бавно и прогресивно в продължение на месеци /СМЕ/; напоследък била по-трудно подвижна, страдала от сърдечна недостатъчност, пиела няколко вида лекарства; движенията й били бавни, не била жизнена /гласни доказателства/. При тези обстоятелства е заключено, че към 20.02.23г. - когато е сключен процесният договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, са били налице обективни и видими признаци за тежкото здравословно състояние на прехвърлителката, чийто характер и интензитет изключват възможността за подобряване, като предполагаема е била неизбежността на скорошния летален изход, който в действителност е и настъпил четири дни след това.. При сключване на договора приобретателката И. Б. /съседка на С./ е била наясно с изключително тежкото здравословно състояние на прехвърлителката, както и с неизбежността на настъпилата скоро след това - на 24.02.23, нейна смърт /не може да не е знаела това предвид съществуващите, с оглед заключението на вещото лице, видими признаци в състоянието на С., от които да се направи обосновано предположение, че смъртта й може да настъпи скоро, обстоятелството, че състоянието й се е влошавало прогресивно с ясна и видима тенденция (а не внезапно), отразяването в медицинската документация на МБАЛ „Св.Иван Рилски“ ЕООД, че С. е приета в болницата в 14.33ч. в „тежко общо състояние“, от една седмица е с прогресивно засилващ се задух и тежест в гърдите, лесна умора при минимални физически усилия, като в деня на приема оплакванията се задълбочили-както и като се има предвид факта, че, както самата ответница твърди и се установява от доказателствата, прехвърлител ката и приобретателката са били близки, последната често е помагала на възрастната жена в различни ежедневни дейности, била е наясно със здравословното й състояние, посещавала е личния й лекар, получавала е от него направления за специалисти (очен лекар, кардиолог, пулмолог), често е вземала от аптеката изписаните на С. лекарства/. Не е възможно да се направи друг извод, който да мотивира обратното - че на 20.02.23 при сключване на договора състоянието на С. е било такова, че приобретателката не е могла да предположи, че смъртта й ще настъпи скоро, и непосредствено след това същото рязко се е влошило. При това положение е прието, че договорът за издръжка и гледане, който е сключен единствено с оглед предоставяне на бъдещи грижи, е бил лишен от типизиращия го алеаторен елемент, и неизбежният летален изход, който е бил известен на страните, е обосновал липсата на основание и нищожност с оглед разпоредбата на чл.26 ал.2 изр.4 ЗЗД. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава общо на чл.280 ал.1 т.1 /сочи практика/ и т.3 ГПК и чл.280 ал.2 пр.3 ГПК във връзка с въпроси: 1.“Кога се преклудират основанията за нищожност на алеаторния договор поради липса на основание и привидност на съгласието за прехвърляне на имот срещу минали грижи?“; 2. „Какво е разпределението на доказателствената тежест по тези основания и възражения за минали грижи? Защо съдилищата не са ги обсъдили в мотивите на решенията си, ако те са правно релевантни?“; 3.“Може ли пред съд да се доказват минали грижи и издръжка, ако те не са отбелязани в нотариалния акт?“; 4.“Може ли съдът да развали служебно, без направено искане, алеаторен договор за минали грижи или да се позове относно тях на липса на основание?“; 5. „Може ли доказани по делото минали грижи пред компетентен съд да бъдат уважени, като се вземе предвид факта, че по отношение на алеаторен договор е възможен и предварителен договор?“; 6. „Може ли пред един суверен, какъвто е съдът, да бъдат доказани и минали грижи, поради пропуск на нотариуса да ги впише в нотариалния акт? Игнорирайки доказателствените факти, по делото съдът не е ли пренебрегнал и елиминирал сам себе си?“ /реш. №.420/11.01.12 по г.д.№.99/11, ІІІ ГО, реш.№.83/26.06.19 по г.д.№.2084/18, ІІІ ГО/; 7.“Каква е правната природа на договора, с който се прехвърля недвижим имот срещу положени грижи и издръжка, така срещу бъдещи такива, приложима ли е разпоредбата на чл.26 ал.4 ЗЗД, ако клаузата за бъдещи грижи е нищожна, и какви са предпоставките за развалянето му по чл.87 ал.3 ЗЗД, въпреки, че по делото такъв иск няма предявен?“; 8. “Какви са последиците от разпределението на тежестта на доказване за ответника, въпреки липсата на такова разпределение в доклада по делото? Въпреки това осъществено ли е пълно доказване от страна на ответника, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства?“; 9.“След като са доказани минали грижи и издръжка районният съд е следвало да промени определението по чл.146 ал.1 т.4 ГПК, въпреки пропускът за разпределение на тежестта на доказване; в противен случай съдът би допуснал нарушение на чл.146 ал.1 ГПК и със собственото си поведение е препятствал установяване на истината в нарушение на чл.10 и чл.7 ГПК“ /реш.№.60214/7.10.21 по г.д.№.3782/20, ІІІ ГО/. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице. Изложението на касатора не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Изведените от касатора въпроси не притежават характеристиките на правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, посочени по-горе. Те не са били предмет на изрично обсъждане от въззивната инстанция и тя не е излагала мотиви по тях. Отделно от това и не съответстват на обстоятелствата по делото /доколкото, с оглед текста на процесния договор, той не е сключен в изискуемата от чл.18 ЗЗД форма и заради минали грижи (видно от отбелязаното в нотариалния акт, същият е бил прочетен на страните в изпълнение на процедурата по чл.579 ал.1 ГПК и те са го одобрили; ако нотариалното удостоверяване е невярно или непълно, то не може да бъде поправено или допълнено, ако вече е издадено, освен чрез ново нотариално удостоверяване - напр. чрез нов нотариален акт, поправящ грешки или допълващ непълноти на предходен такъв; безспорно нов нотариален акт-за поправка или допълване на процесния чрез включване на текст, че имотът се прехвърля и заради минали грижи, не е бил издаван - поради което нотариалният акт удостоверява единствено постигнато съгласие, според изричния му текст, за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане в бъдеще/, съдържат условие, което не е било прието от съда за установено /съдът не е приемал, че се касае за договор за минали грижи/, инкорпорират питания към касационната инстанция /общотеоретични или такива, чийто отговор може да бъде даден след разрешаване на спора по същество с решение, след преценка на всички доказателства (а не в настоящата фаза на селекция по критериите на чл.280 ГПК)/ или становище на касатора как е следвало да процедират съдилищата според него-а не съставляват въпроси, по които се е произнесъл въззивния съд. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационна жалба. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид. При това положение и доколкото непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т.1 ТР 1/09 от 19.02.10/, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, касацион но обжалване при условията на тази разпоредба не следва да се допуска. Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението /чл.280 ал.2 пр.3 ГПК/, същият не е обосновал оплаквания, различни от тези, относими към твърдяните хипотези на чл.280 ал.1 ГПК. Атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика-напротив, изложени са подробни мотиви, които не са произволни, и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. С оглед изхода на спора на ответната страна се дължат направените разноски в размер на 1000лв. платено адвокатско възнаграждение на основание чл.78 ал.1 ГПК. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,