Определение № 774 от 16.10.2014 г. на ВКС по т. д. № 639/2014 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. П. Г. против решение № 525 / 11.11.2013 год. по гр.д.№ 688 / 2013 год. на Врачански окръжен съд, с което е потвърдено решение № 616 / 02.07.2013 год. по гр.д.№ 4471 / 2013 год. на Врачански районен съд. С последното е уважен предявеният по реда на чл.422 вр. с чл.124 ал.1 ГПК против касаторката иск на Медицински център [фирма] за установяване вземане на ищеца към същата в размер на 15 000 лева, на основание договор за заем от 27.12.2010 год..Касаторката оспорва правилността на въззивното решение, като го счита постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл. 176 ал.3 вр. с чл.161 ГПК, както и в нарушение на чл.236 ал.2 ГПК, тъй като при произнасянето си въззивният съд не е извършил преценка на всички събрани по делото доказателства, респ. е обосновал извод за наличие на вземане при липса на главно и пълно доказване от страна на ищеца. Касационни доводи за противоречие с материалния закон и необоснованост не са наведени. Ответната страна – Медицински център [фирма] – оспорва наличието на основание за допускане на касационното обжалване, поради необоснован допълнителен селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира,че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: Процесният заем,в качеството му на реален договор,ищецът доказва с разходен касов ордер за сумата от 15 000 лева, съставен на 27.12.2010 год., по отношение авторството на който - за броил сумата - е установен подпис на счетоводител на ищцовото дружество, а оспорването на автентичността на подписа на ответницата ,като получила сумата, е останало недоказано. Същата е основавала защитната си теза на факта, че в РКО не фигурира като платец името на ищцовото дружество,макар съдебно-счетоводна експертиза по делото да установява, че в счетоводните книги на ищеца е заведено вземане към ответницата,на основание договор за заем, в посочения в РКО размер от 15 000 лева.По искане на ищеца ответницата е задължена да се яви и отговори на въпроси, целящи да установят, че същата не е в облигационно правоотношение с трето за спора лице за същата сума, нито в друго - паралелно – облигационно отношение с ищеца за такава сума, фигурираща с правното си основание „ заем „ в РКО. Ответницата не се е явила да отговори на поставените въпроси, поради което първоинстанционният съд приложил правните последици на чл. 161 ГПК,приемайки че същата не е доказала получаване на сумата от лицето Н. З., но като действаща от името и за сметка на различно от ищеца лице. Въззивният съд е потвърдил решението,като е препратил, на основание чл.272 ГПК, към мотивите на първоинстанционното решение, според което събраните по делото доказателства в съвкупност, а не единствено правните последици на чл.161 ГПК, установяват вземането на ищеца. В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът не е формулирал конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, единствено преповтаряйки доводите си за недоказаност на иска, въз основа на събраните доказателства.Неформулирането на правен въпрос по приложението на конкретна правна норма, отговор на който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, поради необоснованост на общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК.Излишно, а и невъзможно в такава хипотеза, е коментирането на допълнителния селективен критерий, в случая единствено формално посочен като чл.280 ал.1 т.3 ГПК, без в съответствие с т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС да е посочена противоречива съдебна практика по приложението на непълна ,неясна или противоречива правна норма или непротиворечива съдебна практика по приложението на такава норма,с обосноваване нуждата от нейното преодоляване като неправилна, с оглед промяна на законодателството или развитие на обществените отношения,с цел точното прилагане на закона или за развитието на правото. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение