Определение № 332 от 01.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 346/2010 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 вр. чл. 286 ал.2 от ГПК (ДВ бр. 59/2007г) образувано по частна жалба на „Клуб за з. на и. на населението”,като представлявана от В. И. В. неправителствена организация, срещу определение от 25.02.2010г по ч. гр.д. 5245/2009г на Софийски градски съд ,ІVа въззивен състав, с което на основание 286 ал.1 т.2 от ГПК е върната касационната частна жалба срещу постановено от този съд въззивно определение, с което е потвърдено прекратяване на граждански дело и изпращането му на съответния административен съд, по подсъдност. След подробни и съответни указания, при касационно обжалване да се формулира въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 от ГПК и да бъдат изложени основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, е констатирано неизпълнение ,както по отношение на изисканото изложение, така и по изискванията на чл.284 ал.3 т.4 ГПК да се приложи документ за внесена държавна такса Частният жалбоподател поддържа оплакване, че делото се протака и така се отказва правосъдие, че дължимата по закон такса е „ пет лева” с оглед специалните правила на ЗОДОВ, на който са основали иска си. Конкретни съображения по предмета на настоящето производство не са развити. Частната жалба допустима ,по същество е неоснователна. Безспорно указанията във връзка с редовността на частната касационна жалба срещу постановеното въззивно определение са били съответни на изискванията за проверка по 285 ал.1вр. чл. 284 от ГПК, те не са изпълнени в срока, даден от съда, нито е налице опит за изпълнението им. На указанията, в случая съобразени със закона, страната е отговорила с „жалба”, с която от съдържателна страна същите се оспорват. Изложение по реда чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК от страна на касаторите липсва. С формалните изискавия на процесуалния закон към съдържанието на касационна жалба, подателят на същата не се съобразява,на указанията отговаря с изискване съдът да го информира за Решение ,за да потърси з. на неговите интерес в Европейските институции. Оплакването,че сезираният съд не разглежда делото по искания от ищеца начин, е въпрос е извън предмета на настоящето обжалване. При липса на изложение по основанията по допускане на касационно обжалване, правилно въззивния съд е преценил нередовност на часатната жалба ,останала неостранена и след указания. Върховен касационен съд не приема довод, че така констатираните по съдържанието на върнатата частна жалба обстоятелства ,съответно действията и бездействията на жалбоподателя във връзка с дадените указания, обуславят друго процесуално разрешение, освен връщане на касационната жалба на основание чл. 286 ал.1 т.2 от ГПК. Обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о,