Определение № 754 от 15.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 670/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК. Образувано е по частна жалба на М. П. Д. и К. Иванова Д., двамата от [населено място], Л. област, срещу разпореждането на Ловешкия окръжен съд, № 1007 от 15.08.2012г. по в.гр.д. № 384/2011г. с което е върната подадената от М. П. Д. и К. Иванова Д., чрез пълномощника им адв. С. С., касационна жалба против въззивно решение на Ловешкия окръжен съд, № 107 от 27.04.2012г. по в.гр.д. № 384/2011г. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение, което прегражда по-нататъшното развитие на делото, и е процесуално допустима съгласно чл. 274, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна поради следните съображения: Ловешкият окръжен съд е върнал подадената от М. П. Д. и К. Иванова Д. касационна жалба против въззивно решение на същия съд по в.гр.д. № 384/2011г., на основание чл. 280, ал. 2 ГПК предвид цената на иска – под 5000 лв. Частните жалбоподатели считат, че разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в случая е неприложима, тъй като искът по чл. 53 З. съдържа и искане за извършване поправка на кадастралната карта и кадастралния регистър, която част на иска е неоценяема. Определението е правилно. Искът по чл. 53 З. е с предмет установяване на правото на собственост към момента на влизане в сила на кадастралната карта. Допълването на непълнотите и поправянето на грешките в кадастралната карта и кадастралните регистри са последица от решаването на спора за материално право. Т.е. искът по чл. 53 З. е вещен и цената му се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК – от данъчната оценка, а ако няма такава от пазарната цена на спорния имот. В случая данъчната оценка на имота е под 5000 лв. поради което и съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК въззивното решение не подлежи на касационен контрол. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение