Определение № 508 от 31.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3756/2020 г.

Производството е по чл. 274,ал.3 от ГПК. Образувано е по подадена касационна частна жалба от Й. Б. Т. и С. Б. Т., чрез адв. Р. Д. срещу определение № 2043/24.09.2020 г. по ч.т.дело № 3088/2020 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото определение е отменено определение № 14273/09.09.2020 г. по гр.дело № 9506/2020 г. на Софийски градски съд и е допуснато на основание чл.389 и сл.ГПК обезпечение на бъдещите искове, които ще бъдат предявени при условията на евентуалност от „Матек Билд” ООД [населено място] срещу С. Б. Т. и Й. Б. Т. с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД за връщане на сума в размер на 100 000 евро, съставляваща платена по предварителен договор за учредяване на право на строеж срещу строителство от 22.10.2019 г. гаранция, при условията на евентуалност иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 100 000 евро, поради отпадане на основанието на което тя е получена, при условията на евентуалност – иск с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата 100 000 евро, равняваща се на сумата на предоставената гаранция по предварителен договор от 22.10.2019 г., с която те са се обогатили неоснователно и иск с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 1972.22 евро, представляваща лихва за забава за периода от 01.07.22020 г. до 09.09.2020 г. ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба до пълното погасяване на вземането, чрез налагане на обезпечителните мерки: налагане на възбрана върху собствения на С. Б. Т. и Й. Б. Т. недвижим имот с идентификатор ...., целият с площ от 1356 кв.м. и налагане на запор върху вземанията на С. и Й. Тевекелиеви по сметки, открити на тяхно име и на името на общия им наследодател Б. Й. Т. в банките, посочени в определението до размера на цената на иска – 101 972.22 евро и е определена гаранция в размер на 22000 лв., вносими от „Матек Билд” ООД. Поддържаните основания за неправилност на определението са нарушение на материалния и процесуален закон. Жалбоподателите сочат, че обжалваното определение е постановено при шести пореден опит на „Матек Билд” ООД за допускане на обезпечение при различни съдебни състави на СГС и на Апелативен съд [населено място], като твърдят, че са укрити документи, доказващи, че договора на жалбоподателите с молителя е прекратен по негово желание много преди изтичане на всякакви срокове. Поддържат, че по тази причина молителят-сега ответник по частната жалба е получил отказ за допускане на обезпечение на бъдещ иск пред пет съдебни състав. Поддържат, че молителят умишлено е укрил неоспорими писмени доказателства, които доказват, че не дължат нищо на дружеството, тъй като с електронна поща от управителя на „Матек Билд” ООД А. Оту от сряда 25.03. прекратява договора с различни мотиви, включително, че нямат финанси за построяването на сградата по договор, което е най-важно за жалбоподателите. Поддържа се, че договора е прекратен от „Матек Билд” ООД и дружеството губи всякакви възможни бъдещи претенции за връщане на гаранцията, която е за добро изпълнение на строителните дейности. В жалбата са посочени подробно исканията на ответника по частната жалба за допускане на обезпечение на бъдещ иск, по които са били образувани отделни производства пред пет съдебни състава според жалбоподателите. Сочи се, че съдът не е спазил чл.391,ал.1 и ал.2 ГПК и е определил неадекватна гаранция в размер на 22000 лв., вносима от молителя, тъй като жалбоподателите ще претърпят огромни щети, поради факта, че са запорирани всичките им банкови сметки във всички банки и е разпореден имот вече със стойност над 8 000 000 евро, което е прекомерно. Твърдят, че веднага след запора са захранили сметка със сумата 190 000 лв., за да докажат пред съда, че няма нужда от съмнения за платежоспособността им. В частната жалба се поддържа, че предложената от ответника обезпечителна мярка е неконкретизирана, тъй като не е посочена търговската банка или банки по отношение на които молителя по исковете има вземания, които се цели да бъдат да бъдат запорирани. Твърдят, че за да бъде допуснато обезпечението е достатъчно да бъдат посочени съответните банки или банка, в които жалбоподателите имат открити сметки. Поддържа се, че не се сочат доказателства с какво ще се затрудни осъществяването на правата по едно бъдещо позитивно решение, че липсват доказателства за реална обезпечителна нужда, а оттам и преценка за подходящата обезпечителна мярка. Поддържа се още, че от представените с молбата за допускане на обезпечение на бъдещ иск доказателства не може да се направи извод за вероятна основателност на бъдещия иск. Искането е да се отмени обжалваното определение и се постанови друго, с което молбата на „Матек Билд” ООД за обезпечаване на бъдещия иск с описания предмет да бъде оставена без уважение, съответно се обезсили и издадената обезпечителна заповед. В изложението, обозначено като допълнителни обяснения по частна жалба с вх. № 13660/28.10.2020 г. жалбоподателите поддържат, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Софийски апелативен съд по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по правен въпрос от значение за изхода на обжалваното определение, разрешен в противоречие с други пет влезли в сила решения на първоинстанционен съд по същия казус. Считат, че това е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. В изложението са мотивирани доводи, че съдът е заблуден, като не са представени всички документи по исковата молба, като е укрит документа, с който молителя е прекратил едностранно договора преди всички срокове. Сочи се, че прекратявайки по собствено желание договора от страна на молителя, следва че страната, която е дала задатъка не е изпълнила задължението си, като жалбоподателите се възползват напълно законосъобразно да задържат задатъка, че при липса на договорна клауза за право на едностранно прекратяване на договора и то след като е започнало изпълнението му, което жалбоподателите са доказали с извършените от тях действия не е налице уговорка отметнина. Поддържат, че в тази хипотеза правото на отказ от договора се упражнява по правилата на задатъка по чл.93 ЗЗД и е предоставено само на изправната по договора страна и то, като е уговорено, че даденото при сключването му има правната характеристика на задатък. Поддържа се, че в кореспонденцията с молителя липсва изрично изявление от жалбоподателите за отказ от договора и позоваване на правото с едностранно волеизявление същите да бъдат прекратени, че изявленията им са за наличието на непреодолима сила, за невъзможност да работят нормално две държавни институции, в които са прекратени всякакви комисии и директен прием на документи, което е решаващо за забавяне, предложения за преговори за отсрочки, но не е изразена ясна и недвусмислена воля за отказ от договора от страна на жалбоподателите. В изложението са изложени аргументи за нарушение на закона по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. В изложението жалбоподателите се позовават на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, както и на очевидна неправилност на въззивното определение. Ответникът по касационната частна жалба „Матек Билд” ООД, [населено място], чрез адв. О. Я. в писмен отговор е изразил становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната частна жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното определение намира, че частната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 275,ал.1 ГПК от легитимирани страни срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба и е процесуално допустима. Въззивният съд е приел, че „Матек Билд” ООД е поискало от Софийски градски съд да допусне обезпечение на бъдещите искове, предявени при условията на евентуалност срещу С. Б. Т. и Й. Б. Т. за връщане на сума в размер на 100 000 евро, представляваща платена по предварителен договор за учредяване на право на строеж срещу строителство от 22.10.2019 г. гаранция, при условията на евентуалност да заплатят на „Матек Билд” ООД сума в размер на 100 000 евро поради отпадане на основанието, на което тя е получена, при условията на евентуалност да заплатят на „Матек Билд” ООД сума в размер на 100 000 евро, равняваща се на сумата на предоставената гаранция по предварителния договор от 22.10.2019 г., с която те са се обогатили неоснователно при преминаването върху тях като част от наследството, оставено от общия им наследодател, както и за заплащане на законна лихва за периода от 01.07.2020 г. до подаване на исковата молба, в размер на 1 972.22 евро, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба до изплащане на вземането, чрез налагане на възбрана върху собствения на С. и Й. Т. недвижим имот, описан в молбата и чрез налагане на запор върху собствените на бъдещите ответници и техния наследодател сметки. Прието е, че бъдещите искове, заявени в молбата за допускане на обезпечението са допустими и са подкрепени с доказателства. Прието е също, че страните по предварителния договор за учредяване право на строеж срещу строителство са уговорили срок, в който е следвало да бъде получена виза за строителство, че срокът е изтекъл и няма данни такава виза да е получена. Отчетено е обстоятелството, че страните са уговорили, че в тази хипотеза следва да договорят разваляне на договора. Според съда липсата на споразумение в посочения смисъл не означава, че страната, която е изгубила интерес след изтичането на уговорения срок не може да прекрати договорната връзка и да иска връщане на дадената като гаранция за добро изпълнение по договора сума. Съдът е приел, че допускането на обезпечение на предявени искове е поставено в зависимост от наличието на предпоставките:искът да е допустим, да е вероятно основателен и да е налице обезпечителна нужда, която е свързана с необходимостта да се осигури възможност на ищеца да реализира правата по решението на съда. Прието е, че обезпечителното производство е функционално свързано с исковия процес, доколкото подготвя успешния изход на принудителното удовлетворяване на правото и поради това обезпечителната мярка трябва според съда да е приспособена към обезпечителната нужда. Посочено е, че обезпечителните мерки се обединяват в две основни групи – обезпечителни мерки, които осигуряват бъдещото осъществяване на неоснователно отричаното право и обезпечителни мерки, осуетяващи настоящо осъществяване на неоснователно претендирано право. Приел е, че в случая налагането на възбрана, както и налагането на запор би осигурило бъдещото удовлетворяване на ищеца за вземанията му към ответниците. Преценено е, че посочените две обезпечителни мерки не биха довели до свръхобезпеченост, при условие, че обезпечението бъде допуснато до размера на цената на иска. Приел е, че обезпечителната мярка е конкретизирана и съответна на обезпечителната нужда, тъй като се касае за претенция за заплащане на парична сума, която в случай, че бъде уважен иска, би могла да се изпълни чрез принудително изпълнение върху възбранения недвижим имот или върху банковите сметки. Прието е, че цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитане – чл.133 ЗЗД. Посочено е, че всеки от кредиторите има право и възможност да избира върху коя част от имуществото на длъжника да насочи изпълнението, съответно да поиска налагане на обезпечителна мярка. Според съда дори, когато кредиторът разполага с предоставено от длъжника реално обезпечение на вземането като залог и ипотека кредиторът не е задължен да събере вземането си само от предоставеното като обезпечение имущество, а може да насочи изпълнението и към друго принадлежащо на длъжника такова. Позовал се е на практика на ВКС по приложението на чл.135 ЗЗД и е приел, че всяко отчуждаване на длъжниково имущество намалява възможността за удовлетворяване на кредитора, че иска по чл.135 ЗЗД е основателен във всеки случай, при който длъжникът се лишава от свое имущество или извършва други правни действия, затрудняващи удовлетворяването на кредитора. Възприета е практиката на ВКС, според която длъжникът не разполага с възражение, че притежава друго имущество, извън разпореденото, тъй като той не разполага с правна възможност за избор срещу кое от притежаваните от него имущества кредиторът ще насочи своето принудително изпълнение. Прието е, че според практиката на ВКС съобразно разпоредбата на чл.133 ЗЗД за обезпечение вземането на кредитора служи цялото длъжниково имущество, поради което право на кредитора е да избере начина, по който да се удовлетвори от това имущество – дали с обезпеченото в негова полза или с друго такова. Посочено е, че и на етап на обезпечаване на иска следва да се вземе предвид разпоредбата на чл.133 ЗЗД. Въззивният съд е приел, че необходимостта от налагане на двете посочени обезпечителни мерки следва от представения към молбата, по която е образувано първоинстанционното производство нот.акт № 134/27.08.2018 г. и нотариален акт № 185/02.11.2018 г., в които е посочено, че данъчната оценка за 578/2000 идеални части от имота е в размер на 42 838.40 лв. Приел е, че данъчната оценка на целия имот е 148 229.80 лв., което според съда обосновава невъзможност бъдещите искове да бъдат обезпечени само с налагане на възбрана върху описания имот. Прието е, че ако за длъжника посочената от кредитора мярка е неудобна законът е предвидил възможност да поиска замяната й от съда. Съдът е приел, че следва да се определи гаранция в размер на 20000 лв., както и срок за предявяване на иска от един месец. При тези съображения е отменено първоинстанционното определение и е допуснато обезпечение на бъдещите искове, които ще бъдат предявени от „Матек Билд” ООД [населено място] срещу жалбоподателите с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД, при условията на евентуалност иск с правно основание чл.55,ал.1 ЗЗД и при условията на евентуалност иск с правно основание чл.59 ЗЗД, иск с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД, чрез налагане на възбрана върху собствения на жалбоподателите поземлен имот, находящ се в [населено място] и чрез налагане на запор върху вземанията на жалбоподателите, открити на тяхно име и на името на общия им наследодател Б. Й. Т. в банките, посочени в определението до размера на цената на иска 101 972.22 евро. Определена е гаранция в размер на 22000 лв., вносима от ”Матек Билд” ООД и срок за предявяване на бъдещите искове – един месец. По правните въпроси: Не следва да се допусне касационно обжалване на определението на Софийски апелативен съд, поради очевидна неправилност. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie” - без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Доколкото определението „очевидно” съдържа в себе си субективен елемент (очевидното за едни може да не е очевидно за други), разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз (в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК). Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл.280 ал.1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по см. на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. В случая въззивното определение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Неоснователни са доводите за наличие на основания за допускане на кационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК на въззивното определение на Софийски апелативен съд. В изложението на жалбоподателите, обозначено като допълнителни обяснения по частна жалба от 28.10.2020 г. не е формулиран ясно и точно правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното определение. В съдържанието на частната касационна жалба също липсва формулиран правен въпрос. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение/определение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение/определение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение/определение. Като взема предвид посоченото тълкуване съдът преценява, че изложените доводи от жалбоподателите в изложението касаят правилността на обжалваното определение и поради това не представляват правни въпроси. Според цитираната задължителна практика на ВКС, за да е правен въпросът, следва да е от значение за изхода на делото, да е разрешен от въззивния съд, съответно да е обусловил решаващите правни изводи по предмета на спора. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по настоящото дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното определение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. С определението по чл.274,ал.3 ГПК К. съд първо трябва да се произнесе дали сочените от касаторите правни въпроси от значение за изхода по делото са обусловили правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК, са различни от общите основания за неправилност на въззивното определение по чл.281,т.3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалваното определение ще се извърши само ако то бъде допуснато до касационно обжалване при разглеждане на касационната частна жалба. Като взема предвид изложеното съдът преценява, че доводите в изложението на жалбоподателите не представляват правни въпроси. Неустановяване на общото основание е достатъчно за да не се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителните основания по чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение