Определение № 158 от 15.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 692/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ сега КОНПИ/, чрез Д. Д. и В. П. – държавни инспектори към ТД на КПКОНПИ – гр. Велико Търново против решение № 194 от 10.11.2022 г. по в.гр.д. № 339/2022 г. на Апелативен съд Бургас, с което е потвърдено решение №260122 от 18.04.2022 г. по гр.д. № 1885/2020 г. на Окръжен съд Бургас за отхвърляне на предявените от касатора против М. К. К. и С. П. К., искове за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество, подробно описано в решението.

Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност на същото, поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Искането е за неговата отмяна.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът – ищец е формулирал в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК следните въпроси: 1.Представляват ли „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно разпоредбата на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, ако същите не са налични в патримониума му в края на проверявания период и подлежат ли на отнемане в полза на държавата?, 2. Следва ли в процеса по отнемане на незаконно придобито имущество да се провежда доказване на възможностите на третите лица за предоставяне на парични средства на ответниците по делото или е достатъчно да бъде доказано получаването на съответните суми - например от информацията събрана след разкриване на банкова тайна, от която се установяват суми, постъпили по банкови сметки; или посредством свидетелски показания, снети от разпитани по делото свидетели (в това число и заинтересовани от изхода на делото), или установяващи се от частни документи без достоверна дата и т.н., без да е необходимо да се изяснява произходът/източникът на тези средства?, 3.Следва ли ответникът да бъде осъден да заплати в полза на държавата паричната равностойност на внесените/получените от проверяваното лице (ответник в исковото производство) парични средства с неустановен законен източник, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, респективно към датата на завеждане на иска за отнемане и не е установено преобразуването им в друго имущество?. По първия въпрос сочи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 29 от 12.04.2021 г. на ВКС, по гр.д. 1021/2019 г. на III г.о. и определения на ВКС по чл.288 ГПК по посочени дела. По втория въпрос сочи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 131 от 4.05.12 г.по гр.дело № 755/11г.на ВКС, IV г.о, решение № 283 от 16.07.2012 г. по гр.д. № 1105/2011 г. на ВКС, IV-то г.о. и решение № 38 от 27.07.2016 г. по гр.д. № 4353/2013 г. на ВКС, IV-то г.о. По третия въпрос сочи, че са налице основания на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Ответниците по жалбата – М. К. К. и С. П. К., чрез адв.К., са депозирали отговор на касационната жалба, в която поддържат становище, че не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и становище за неоснователност на доводите на касатора за неправилност и необоснованост на въззивното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване намира следното:

Въззивният съд е установил, че са предявени от КПКОНПИ /Комисията/ искове за отнемане на незаконно придобито имущество на основание чл. 142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от М. К. К., с цена на иска в размер на 5 000 лв.: на 125 дяла всеки на стойност от по 2 /два/ лв. в общ размер на 250лв., представляващ 25 % от капитала на „Светлана-76“ ЕООД, ЕИК 202019930, сумата в размер на 4 750 лв., представляваща предоставени от М. К. допълнителни вноски на търговското дружество „Светлина - 76“ ООД, които впоследствие са му върнати, на основание чл. 142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от С. П. К., с цена на иска в размер на 9 500 лв.: сумата в размер на 9 500 лв., представляваща предоставени допълнителни вноски на търговското дружество „Светлана - 76“ ООД, на основание чл. 142, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от М. К. К. и С. П. К., с цена на иска в размер на 81 234 лв.: дворно място с площ 212 кв.м., съставляващо имот № **, който имот ведно с поземлен имот № , образуват УПИ № - **, в квартал № -- по плана на [населено място], заедно с изградените в него: 1.) Полумасивна едноетажна жилищна сграда със застроена площ 36 кв.м., построена в имот № , както и изградените до етап „груб строеж“ 2.) Масивна двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м. и разгъната застроена площ 174,40 кв.м. и 3.) Масивен гараж със застроена площ от 19,40 кв.м., заедно с прехвърленото с н.а. № /16.11.2016 г., том *, peг. № **, дело № 1002/2016 г., вписан в СВ - К., вх.рег. № /16.11.2016 г. и учреденото с н.а. № /12.06.2017 г., том , рег.№ , дело № 346/2017 г., вписан в СВ - К., вх.рег. № /13.06.2017 г. право на строеж в поземлени имоти № ** и * като пазарната стойност към датата на предявяване на иска е 78 482 лв., на лек автомобил, „Мерцедес Е 320 ЦДИ“, рег. № *., рама № *, двигател № ******* - пазарната стойност на МПС към датата на предявяване на иска е 7 600 лв., на лек автомобил „Опел К.“, рег. [рег.номер на МПС], рама №*., двигател №*., - пазарната стойност на МПС към датата на предявяване на иска е 2 500 лв., на мотопед, „Пиаджо З.“, с рег. [рег.номер на МПС], рама №*., двигател № **** - пазарната стойност на МПС към датата на предявяване на иска е 350 лв., на основание чл. 151, във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от М. К. К. и С. П. К., с цена на иска в размер на 900 лв.: сумата в размер на 900 лв., представляваща паричната равностойност на лек автомобил марка: Фолксваген, модел: Голф, per. [рег.номер на МПС], рама №*., на основание чл. 151, във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл.141 от ЗПКОНПИ от М. К. К., с цена на иска в размер на 18 305,12 лв.: за сумата в размер на 7 561,73 лв., представляваща стойността на погасителни вноски по кредит по банкова сметка в лв. с IBAN [банкова сметка], в „Обединена българска банка“ АД, с титуляр М. К. К., за сумата в размер на 602,93 лв., представляваща стойността на погасителни вноски по кредитна карта, в „Обединена българска банка“ АД, с титуляр М. К. К., за сумата в размер на 4 541,91 лв., представляваща стойността на погасителни вноски по кредитна карта, в „Обединена българска банка“ АД, с титуляр М. К. К., за сумата в размер на 833,60 лв., представляваща стойността на погасителни вноски по кредит, от „УниКредит К. Файненсиг“ ЕАД, отпуснат на М. К. К., за сумата в размер на 2 464,95 лв., представляваща стойността на вноски по банкова сметка с IBAN [банкова сметка] в „УниКредит Б.“ АД, с титуляр М. К., за сумата в размер на 2 300 лв., представляваща стойността на получени суми чрез системата *. * от М. К. К., на основание чл. 151, във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 4, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от С. П. К., с цена на иска в размер на 4 108,81 лв.: за сумата в размер на 2 928,81 лв., представляваща стойността на погасителни вноски по кредитна карта в лв. с IBAN [банкова сметка] ** в „Централна кооперативна банка“ АД, с титуляр С. П. К. и за сумата в размер на 1 180 лв., представляваща стойността на внесени средства от трети лица по банкова сметка с IBAN [банкова сметка], в „УниКредит Б.“ АД, с титуляр С. П. К..

За да потвърди решението на първата инстанция за отхвърляне на исковете, въззивният съд е приел, че е установено по делото, че ответникът М. К. К. е привлечен в качеството на обвиняем по ДП 130/2018 год. по описа на СО-СП, за извършени престъпления по чл. 234, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и чл.321, ал.3, вр. ал.2 от НК, попадащи в обхвата на чл. 108, ал.1, т.15 и т.23 от ЗПКОНПИ. След получено в Комисията уведомление от Специализираната прокуратура е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на проверяваните лица за периода от 20.09.2008 г. до 20.09.2018 г. срещу ответника М. К. К., както и срещу неговата съпруга С. П. К.. Проверка е извършена и на дружеството „Светлана-76“ЕООД /преобразувано в ООД/ за периода от 17.04.2012 год. до 20.09.2018 год. С Решение № 305/12.02.2020 на КПКОНПИ е образувано производство за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата и е подадена исковата молба срещу ответниците за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество, подробно описано.

Въззивният съд е приел, че внесените и постъпили суми по банкови сметки на ответниците /проверяваните лица/, за които не се установява законово основание за внасянето/постъпването им, но които не са налични по тези сметки в края на проверявания период, нито подлежат на отнемане в полза на държавата, нито са релевантни-чрез включването им в имуществото на ответниците за определяне размера на несъответствието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, доколкото тези суми само са "преминали" през това имущество в проверявания период - били са разходвани, без да са вложени /респ. - трансформирани/ в друго подлежащо на отнемане имущество/, а когато са вложени за придобиването на такова имущество - то подлежи на отнемане, или неговата равностойност ако е било отчуждено - в предвидените от закона случаи, и само ако е налице значително несъответствие по смисъла на специалния закон. В тази връзка се е позовал на решение № 147 от 16.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1998/2018 г., IV г. о. и други цитирани в него, че за да се включат при извършване на преценка за незаконност на доходите, паричните средства, преминали през банковите сметки на лицето или през неговото имущество, трябва да са налични, за да е възможно отнемането. Неналичните парични средства могат да бъдат третирани като преминали през имуществото на проверяваното лице и се е позовал на посочено в тази връзка в решение № 97/18.05.2018 година, постановено по гр. д. № 3224/2017 година по описа на ВКС, ГК, IV г.о., че не може да се отнеме равностойността на имущество, което е преминало през патримониума на проверяваното лице. Също така е приел, че за разлика от подхода на Комисията, извод за незаконно придобито имущество може да се направи само след извършване на икономическия анализ за целия проверяван период /а не година за година/, и то само след като се установи значително несъответствие, поради което не е споделил изводите на ищеца в исковата молба за незаконно придобито и подлежащо на отнемане имущество, след анализ на приходите и разходите за всяка отделна календарна година от проверявания период.

Въззивният съд е приел за установени от заключенията на вещите лица и с оглед на приетите писмени и гласни доказателства по делото, че към безспорните доходи, приходи и източници на финансиране на ответниците през проверявания период, следва да се добави и сумата от 81 000 лв. - получен заем от ответниците, поради което за проверявания период общият размер на приходите на ответниците е сумата от 283 953,86 лв. Приел е, че обичайните и извънредни разходи за проверявания период са общо в размер на 159 200,41 лв. и установеният нетен доход за целия проверяван период е 124 753,45 лв., или за целия проверяван период разликата между придобитото имущество и нетния доход е 93 505,97 лв., поради което не е установена изискуемата предпоставка по пар.1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ за наличие на значително несъответствие надвишаващо 150 000 лв., и по аргумент за противното от чл.107, ал.1 от ЗПКОНПИ не е налице незаконно придобито от ответниците имущество, което да бъде отнето от тях по реда на този закон.

Във връзка с това, че още в хода на проверката, проверяваните лица-ответници по делото са посочили пред органите на Комисията, че за проверявания период са получили заем от „Светлана- 76“ООД в размер на 81 000 лв. и в тази връзка са представили договор за заем от 11.04.2018 год., с който е договорен срок за връщане от 10 години, както и девет разходни касови ордера за изплащане на различни суми - общо в размер на договорения заем, издадени за периода от 11.04.2018 год. до 21.05.2018 год., но Комисията не е признала същия, поради което е проведено доказване и са събирани доказателства в първоинстанционото производство. Въззивният съд след като е разгледал оплакванията във въззивната жалба във връзка с приетото от първоинстанционният съд, че посочената сума е предоставена на ответниците е анализирал както данните, че дружеството-заемодател е извършило съответните счетоводни отразявания за дадения заем, така и е кредитирало заключението на съдебно-счетоводната експертиза, съгласно която с оглед на счетоводните записвания за паричните потоци, анализът на баланса на дружеството, отчетът за приходите и разходите към 21.12.2018 г., оборотните ведомости, хронология на сметка 501 /Каса в лева/, че дружеството е разполагало с достатъчно парични средства на каса, за да предостави заема от 81 000 лв. Изрично е посочено, че счетоводните документи, въз основа на които е дадено заключението е невъзможно да са антидатирани, тъй като салдата са декларирани в публично обявените декларации от дружеството в ТР. Също така с оглед и на представените от ответниците писмени доказателства за предоставен заем от дружеството „Светлана -76“ООД. по договор от 11.04.2018 год., съпровождащите ги РКО и кореспондиращите счетоводни записвания в счетоводството на дружеството, за които е установено, че съответстват на публично обявените в ТР, ГФО на дружеството, въззивният съд е приел, че същите са достатъчни, за да установят реално получаване на заема. Във връзка с доводи на ответниците за дарени суми от бащата на ответницата П., който е бил земеделски производител и разполагал с доходи, разпитан като свидетел по делото, въззивният съд е посочил, че това в случая не би повлияло върху решаващия извод на съда за липсата на изискуемото по закона несъответствие, на базата на което да се счете, че ответниците притежават незаконно придобито имущество, което да подлежи на отнемане от държавата по реда на ЗПКОНПИ.

При извършена съпоставка между установения по делото размер на стойността на придобитото имущество и нетния доход, въззивният съд е констатирал несъответствие в размер на 93 505,97лв., който обаче е недостатъчен да покрие критерия по § 1, т.3 ЗПКОНПИ. Посочил е, че в тежест на ищеца е да докаже „значително несъответствие“ по смисъла на пар.1,т.3 от ДР на ЗПКОНПИ-че е налице онзи размер на несъответствието между имущество и нетния доход, който надвишава 150 000лв. за целия проверяван период. Приел е, че в случая претенцията за отнемане на преминали, но неналични към момента на проверката парични средства е неоснователна и на самостоятелно основание.

При тези мотиви на въззивния съд, настоящият състав счита, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване поради следното:

Поставените от касатора в изложението първи и трети въпрос са обусловили решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение, но не са налице поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Посоченото в изложението по първия въпрос решение № 29 от 12.04.2021 г. по гр.д. 1021/2019 г. на III г.о. е сред тези, формирали противоречивата практика на ВКС относно това кое имущество се включва в съдържанието на понятието по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и включен в предмета на т.дело №4/2021 г. на ОСГК на ВКС. С Тълкувателно решение, обявено на 18.05.2023 г. по т.д. № 4/2021 г., ОСГК на ВКС прие, че не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. В т.2 от тълкувателния акт ОСГК на ВКС се прие, че не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество.

В случая изложените решаващи изводи на въззивния съд са в съответствие с приетите постановки в тълкувателния акт, поради което не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по формулираните в изложението първи и трети правни въпроси. Разрешаването на поставения трети въпрос в съответствие със задължителната практиката на ВКС изключва приложението на соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

По втория въпрос в изложението за доказване на възможностите на третите лица за предоставяне на парични средства на ответниците, същият с оглед на неговата обосновка в изложението е привързан изцяло с доводи за неправилност на въззивното решение по отношение на приетото, че свидетелят П., баща на ответницата е дарил суми в размер над 60 000лв. на дъщеря си и семейството й, след като свидетелят е заинтересован и не били събрани доказателства за възможностите му да ги предостави. Доводите както са изложени са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. Освен това и въпросът не е обуславящ за изводите на въззивния съд, който е посочил, че това дали са дарени посочените суми от бащата на ответницата не би повлияло върху формирания вече решаващ извод на съда за липсата на изискуемото по закона несъответствие на базата на което да се счете, че ответниците притежават незаконно придобито имущество. За пълнота следва да се посочи и че не се разкрива соченото противоречие с цитирани решения и практиката на ВКС, в които е прието, че проверяваното лице може да доказва получаването на доходи, независимо от техния размер, с всички допустими по ГПК доказателствени средства, включително и със свидетелски показания.

Поради изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – Бургас.

При този изход на спора на ответниците по касационната жалба се дължат разноски, има направено искане, но няма доказателства такива реално да са направени поради което не следва да се присъждат. На основание чл.157, ал.2 ЗОНПИ Комисията следва да заплати по сметка на ВКС дължимата за касационното производство във фазата по допускане държавна такса в размер 30 лева.

Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.