Определение № 5121 от 11.11.2024 г. на ВКС по д. № 3419/2024 г.

Производството e по реда на чл.135, ал.5 от АПК. Образувано е по спор между Административен съд – Монтана и Районен съд – Монтана относно компетентния съд да разгледа исковата молба на Д. В. И. срещу Началника на затвора в гр.Враца за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000лв., ведно със законната лихва. За да се произнесе по спора за подсъдност, настоящият петчленен състав на съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд съобрази следното: Производството е образувано пред Административен съд – Монтана по искова молба на Д. В. И. срещу Началника на затвора в гр.Враца, с която се претендира заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 40 000лв., ведно със законната лихва. Изложени са твърдения за претърпяна от ищеца трудова злополука, след която същият бил спрян от работа и недопускан да изпълнява такава повече от година, довело и до незачитане на работните му дни след трудовия инцидент. Наведен е довод за бездействие на ответника да бъдат възстановени пропуснатите кръстчета за периода от трудовата злополука до възстановяването му, тъй като инцидентът не бил по негова вина. Сезираният административен съд констатирал нередовност на исковата молба, с която бил сезиран, тъй като в същата не било посочено в какво се изразява бездействието на ГДИН, с което са нарушени правата на ищеца. Оставил производството по делото без движение и дал на страната двукратно възможност да уточни предявената претенция. За уточняване на иска ищецът депозирал две молби: 1/ от 09.02.2024г., в която посочил, че е бил подложен на неблагоприятни условия след изписването му от болницата, изразяващи се в: липса на топла вода необходима за изписаните му процедури и продължаващото му лечение; липса на издаден болничен; недопускане до работа продължително време, предизвикало чувства на малоценност и унижение; 2/ от 07.03.2024г., в която навел нови твърдения за липса на здравословни и безопасни условия на труд, както и за възлагане на изпълнение на трудови функции в почивен ден. След посочените уточнения, административният съд приел, че компетентен да разгледа и да се произнесе по исковата молба е Районен съд – Монтана, тъй като със същата се претендира обезщетение за вреди, произтекли от настъпила трудова злополука при изпълнение на възложена му работа от затворническата администрация. Приел, че в конкретния случай разпоредбите на чл.284, ал.1 от ЗИНС, както и на чл.203 и сл. от АПК вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ са неприложими, тъй като претърпените от ищеца вреди не са причинени при и по повод административна дейност, а при изпълнение на задължение по правоотношение на полагане на труд от лишен от свобода. Приел, че правната квалификация на предявения иск е чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД, като компетентният да го разгледа съд (определен по реда на чл.103 и чл.104 от ГПК) е Районен съд – Монтана. Районен съд – Монтана, на когото преписката била изпратена, предоставил правна помощ на ищеца Д. В. И. изразяваща се в безплатно процесуално представителство и назначил адвокат А. В. за осъществяване на предоставената правна защита и съдействие в производството. Оставил същото без движение за отстраняване на констатираните нередовности на предявения иск. В изпълнение на дадените указания, по делото постъпила молба от адвокат А. В., с която същата направила искане за прекратяване на производството и повдигане на спор за подсъдност пред ВКС и ВАС, на основание чл.135 от АПК, тъй като процесният спор бил от компетентността на административните съдилища. Въз основа на постъпилото искане, Районен съд – Монтана направил извод, че предявеният иск е допустим, а компетентния да го разгледа съд е Административен съд – Монтана. При тези факти, настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд приема, че компетентен да разгледа и да се произнесе по исковата молба на Д. В. И. е Административен съд – Монтана по следните съображения: Искът, предявен пред първия сезиран съд е нередовен. Определената от административния съд правна квалификация на същия не съответства на нито една от депозираните по делото уточняващи молби и въведените с тях твърдения. Въпреки дадените на страната указания, същата не е уточнила в какво се изразява противоправното поведение на затворническата администрация, от което твърди, че е претърпяла вредите, предмет на иска за обезвреда. Първоначално сезираният съд правилно е предприел действия по уточняване на претенцията, но не е съобразил, че такова реално не е извършено, тъй като с всяка една от подадените молби са въведени нови твърдения, различни от предходните. Липсата на реално уточнение е обуславяло приложението на правилото на чл.129, ал.3 от ГПК, към което препраща разпоредбата на чл.204, ал.5 от АПК. Към настоящият момент смесеният състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд не може да определи компетентния съд по съществото на спора, тъй като претенцията е останала неуточнена. Делото следва да се върне на първия сезиран съд (Административен съд – Монтана) за предприемане на действия по уточняване на иска, предвид обстоятелството, че междувременно на ищеца е назначен служебен защитник. По изложените съображения настоящият петчленен състав на Върховен касационен съд и Върховен административен съд,