Определение № 310 от 24.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 1901/2013 г.

Производството е по реда на 274 ал.3 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на „Федерация на научно-техническите съюзи в България“ срещу Определение № 11241 от 09.07.2012г. по ч.гр.д.№ 6712/2012г. на Софийски градски съд, ГК, с което е потвърдено разпореждането от 20.01.2012г. по ч.гр.д.№ 295/2012г. на Софийски районен съд, Първо ГО, 51 състав за отхвърляне на заявлението на Ф. за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу [фирма],гр.С. за сумата 112 655.82лв. въз основа на документ по чл.417, т.3 ГПК- договор за наем с нотариална заверка на подписите. С частната касационна жалба се иска отмяна на обжалваното определение като неправилно и постановяването на друго за уважаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение. В изложението по чл.284,ал.3,т. 1 ГПК е поставен процесуалноправният въпрос свързан с възможността обстоятелствата, от които произтича вземането да бъдат извлечени и установени от представените към заявлението документи, когато в заявлението те не са подробно посочени. Обусловеността на този въпрос с правните изводи на съда произтича от възприетото от СРС и споделено от СГС становище, че в заявлението липсва информация какви суми са включени в общия размер на вземането, за което се иска издаване на заповедта, не е посочено на какво основание се дължат и кога е падежът на плащанията, както и доводът, че при уговорен месечен наем от 8 000 евро, сборът от наемите за процесните шест месеца не достига сумата 112 655.82лв. Поддържа се наличието на допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. В срока по чл.275 ГПК отговор на частната касационна жалба не е постъпил. Частната касационна жалба е допустима с оглед разпоредбата на чл.275 ГПК. С оглед мотивите на атакуваното определение, настоящият състав намира, че значим за изхода на делото по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК е въпросът за обсега на съдебната проверка относно предпоставките по чл.417,т.3 ГПК. По отношение на този въпрос е осъществено основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Според чл.417 ГПК, по реда на заповедното производство, могат да се претендират притезания, които се основават на изрично изброени в закона документи. В т.3 са изброени документите, въз основа на които може да се иска издаване на заповед за изпълнение, като изискването на закона е документът да съдържа в себе си задължението- за заплащане на парична сума, на заместими вещи или за предаване на определени вещи. Законодателят не поставя изисквания към вида на договора, а само наличието на условието - в полза на кредитора да е уговорено по вид и размер право, което да подлежи на принудително изпълнение. Притезанието трябва да бъде изискуемо към датата на подаване на заявлението, а доколкото в договора страните са уговорили условия за изискуемост, те трябва да бъдат установени с официален или изходящ от длъжника документ-чл.418, ал.3 ГПК. Преценката на съда в производството по чл.417 ГПК е ограничена до съдържанието на представения от заявителя документ, а само по изключение-при предпоставките на чл.418,ал.3 ГПК тази преценка може да обхване и други документи, ако това е необходимо за доказване изискуемостта на задължението. В настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417,т.3 ГПК, подадено от молителя в качеството му на кредитор, е основано на договор за наем на недвижим имот от 15.07.2009г., сключен за срок от 10 години с нотариална заверка на подписите, съдържащ задължение на наемателя-длъжника в заповедното производство за заплащане на парична сума- наемна цена, определена по реда на договорната клауза на чл.15 в размер на левовата равностойност на 8 000 евро месечно, без ДДС и при уговорен падеж на ежемесечното задължение: до десето число на текущия месец срещу издадена фактура на плащане. Заявлението е за издаване на заповед за изпълнение за наема за шест месеца. В този смисъл представените 6 броя фактури за месеците май-октомври 2011г., за месечна наемна цена 15 664.64лв. /която е левовата равностойност на 8 000евро без ДДС/ и 18 755.97лв. с включен ДДС са документ, който установява даденото от кредитора съдействие за плащане на наемната цена при настъпването на посочения в договора падеж, а не „друг“ такъв, установяващ възникването на задължението. Общата стойност на задължението по фактурите с включен ДДС съответства на паричното вземане, посочено в т.9 от заявлението. В нея изрично е отразено, че това е наемната цена с ДДС за месеците май-октомври 2011г. по приложения договор. Становището на съдилищата, че не е ясно как е формирана сумата-паричното вземане, за което се иска издаване на заповед е изцяло необосновано, като в т.12 от заявлението надлежно е отразено, че документът, от който то произтича е договор за наем на помещение от 01.07.2009г. с нотариална заверка на подписите, за което са издадени подробно описаните 6 броя фактури на заем за м. май-октомври 2011г. с включен ДДС. Представеният договор има качеството на документ по смисъла на чл.417,т.3 ГПК- същият е с нотариална заверка на подписите и съдържа задължение за заплащане на паричната сума, за която е поискано издаването на заповедта- наемна цена; в случая задължението за заплащане на паричната сума произтича от самия договор и претендираното вземане е за период, който е обхванат от отговарящия на изискванията на чл.417,т.3 документ; той е редовен от външна страна, удостоверява наличието на изискуемо парично задължение на длъжника, поради което материалноправните предпоставки на чл.418,ал.2 ГПК-издаване на заповед за незабавно изпълнение са налице. Молбата за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист е основателна и следва да бъде уважена. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.