Определение № 346 от 29.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 710/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 260414/15.01.2021 г. на В. Г. Х., подадена чрез адв. Т. В. от АК – Х., срещу въззивно решение № 260096/03.12.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 828/2020 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, с което е отменено решение № 420/29.07.2020 г., постановено по гр. д. № 3426/2019 г. по описа на Районен съд – Хасково и е отхвърлен предявеният иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване на окончателен на предварителен договор между В. Г. Х. и А. Г. Г., сключен на 30.05.2016 г., за бъдещо сключване на договор за покупко-продажба на недвижим имот – апартамент № 41 във вх. Б на шести етаж в жилищния блок на [улица], в кв. 619, УПИ I по плана на [населено място]. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличие на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Касаторът поставя въпросите: 1/ При наличие на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, съдържащ уговорки за всички съществени клаузи на окончателния договор, който не е валидно развален или прекратен в хипотезите на чл. 87, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, допуснато неизпълнение на задължението на купувача да заплаща в срок уговорените месечни вноски от продажната цена, препятства ли предявяване на иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и приемането му за основателен?; 2/ Поканата от продавача по предварителен договор за покупко-продажба на жилище, отправена до купувача по договора, да освободи жилището в даден в поканата срок, с изявление на продавача, че прекратява договора поради закъснение в плащанията на уговорени месечни вноски, чрез които купувачът следва да заплати продажната цена, може ли да се приеме за покана по смисъла на чл. 87, ал. 1 ЗЗД и да обоснове валидно прекратяване на договора?; 3/ В спор по чл. 19, ал. 3 ЗЗД задължен ли е кредиторът-продавач да докаже, че е отпаднал интересът му да приеме закъсняло плащане по продажната цена от длъжника-купувач, след като не е сключена фикс-сделка и към датата на плащането не е настъпил уговореният краен срок по договора?; 4/ При изследване наличието на хипотезата на чл. 87, ал. 3 ЗЗД достатъчно ли е да се съпостави размерът на продажната цена по предварителен договор за покупко-продажба на имот с размера на закъснелите месечни вноски, чрез които се изплаща тази цена, за да се прецени дали неизпълнението е незначително, или кредиторът има задължението при условията на пълно и главно доказване да установи, че допуснатото от длъжника неизпълнение не е незначително за него? Приложението на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторът обосновава с противоречие на въззивното решение с: решение № 195/28.05.2019 г. по т. д. № 2393/2017 г. на ВКС, I т. о. и решение № 211/2013 от 13.01.2014 г. на ВКС, I т. о. – по първия въпрос; постановление № 3/29.03.1973 г. по гр. д. № 2/1973 г. на Пленума на ВС и решение № 196/11.04.2012 г. по т. д. № 994/2010 г. на ВКС, II т. о. – по втория въпрос; решение № 196/11.04.2012 г. по т. д. № 994/2010 г. на ВКС, II т. о. – по третия въпрос. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се поддържа по четвъртия въпрос. Ответната страна по жалбата А. Г. Г., в писмен отговор, подаден чрез адв. В. З. от АК-Х., изразява становище, че не следва да се допуска касационно обжалване по жалбата на касатора. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 30.05.2016 г. страните по делото са сключили предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот за сумата от 15 000 лв., която ищцата в качеството си на купувач се задължила да изплаща на ответника продавач на 50 месечни вноски в размер по 300 лв., считано от 01.05.2016 г. Срокът за сключване на окончателен договор бил определен до 30.06.2020 г., а предаването на владението върху имота следвало да се осъществи в деня на подписване на окончателния договор. На 09.03.2018 г. А. Г. с нотариална покана уведомил ищцата, че прекратява сключения предварителен договор поради допуснато закъснение в плащанията на месечните вноски и й дал 15-дневен срок да освободи жилището, което тя сторила на 13.04.2018 г. Впоследствие с две нотариални покани, връчени на ответника съответно на 03.01.2019 г. и 16.05.2019 г., ищцата го поканила да сключат окончателния договор за прехвърляне на жилището, като и двата пъти депозирала остатъка от продажната цена по специална сметка на нотариус. Позовавала се е на незначителност на допуснатото от нея неточно изпълнение на предварителния договор с оглед интересите на насрещната страна, както и на това, че не бил настъпил уговореният краен срок за прехвърляне на собствеността, поради което предварителният договор бил обвързващ между страните. Съобразно тези факти, въззивният съд е приел, че към датата на предявяване на иска предварителният договор между В. Х. и А. Г. е бил развален с отправено едностранно изявление от ответника до ищцата, обективирано в нотариалната покана, която последната получила на 09.03.2018 г. Към този момент ищцата е била в забава, тъй като не била платила 20 месечни вноски по договора в размер общо на 6000 лв. При съпоставка на тази сума с общата продажна цена от 15 000 лв. втората инстанция намира, че неизпълнената част от задължението не е незначителна с оглед интереса на кредитора по смисъла на чл. 87, ал. 4 ЗЗД. Въззивният съд е отхвърлил доводите на ищцата, че предварителният договор не бил развален с нотариалната покана от 09.03.2018 г., защото даденият 15-дневен срок нямал характера на подходящ срок за изпълнение по смисъла на чл. 87, ал. 1 ЗЗД (срокът бил даден за освобождаване на жилището), като е приел, че независимо от това ищцата е могла да предложи изпълнение в този срок, което тя не е сторила дори и за вече падежиралите месечни вноски. Обстоятелството, че е предложила изпълнение десет месеца по-късно, е счетено за правно ирелевантно, тъй като предварителният договор вече бил развален. Въззивният състав е приел още, че е налице причинна връзка между забавеното плащане и отпадналия интерес на кредитора ответник от сключване на окончателния договор, която се доказва с представения по делото договор за наем на жилище в [населено място], където ответникът живеел – от него става ясно, че размерът на наемната цена е приблизително еднакъв с размера на месечните вноски по процесния предварителен договор, затова и А. Г. разчитал на регулярни плащания от ищцата. Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК - доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със: задължителната практиката на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно. Първият въпрос е некоректно формулиран. Той изразява оценъчни твърдения на касатора, че процесният договор „не е валидно развален или прекратен по реда на чл. 87, ал. 1 и 2 ЗЗД“. Това обстоятелство е спорно по делото и наличието или отсъствието му подлежи на преценка, каквато не може да бъде извършена в този стадий на производството. Вторият въпрос е привързан към оплакванията на касатора за неправилност на решението поради нарушаване на материалния закон при приложението на чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Изложените съображения, че нотариалната покана от 09.03.2018 г. неправилно е приравнена на покана по смисъла на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, без да съдържа искане за плащане на закъснелите вноски от ищцата в подходящ срок с предупреждение, че в противен случай продавачът ще развали договора, са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Третият въпрос е неточно формулиран. В случая, в производството по чл. 19, ал. 3 ЗЗД проблемът за отпадналия кредиторов интерес се разглежда в контекста на наведеното възражение от ответника, че едностранно е развалил предварителния договор между страните. Подобно уточнение обаче липсва във формулировката на въпроса, а съдържанието на обстоятелствената част на изложението не позволява на настоящия състав да изпълни служебното си правомощие съгласно Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Независимо от това следва да се посочи, че неоснователно касаторът твърди, че въззивният съд не е изследвал налице ли е причинна зависимост между забавата в плащанията на ищцата по договора и отпадналия интерес на ответника за сключване на окончателен договор. За да обоснове наличието на такава причинна връзка, въззивният състав се е позовал на представените по делото трудови договори за временна заетост на ответника, както и на договора за наем на жилище в [населено място], по който е сравнил дължимата наемна цена с дължимата месечна вноска от ищцата по процесния предварителен договор. Преценката дали тези доказателства действително обуславят направените от втората инстанция изводи, е преценка за правилност, която не може да бъде извършена в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. Четвъртият въпрос е привързан към оплакванията на касатора за неправилност на решението поради неправилна преценка на неизпълнената част от задължението на ищцата с оглед интереса на кредитора и забраната за разваляне на договора по чл. 87, ал. 4 ЗЗД. Отговорът на въпроса предполага проверка на правилността на извършените от въззивния съд процесуални действия, свързани с обсъждането и преценката на доказателства по делото. Поради относимостта му към правилността на решението, а не към очертаното от чл. 280, ал. 1 ГПК приложно поле на касационния контрол, този въпрос също следва да бъде квалифициран като касационен довод по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК и може да бъде разгледан при реализиране на касационния контрол в производството по чл. 290 ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби. При отсъствие на общо основание съдът не дължи произнасяне по въпроса налице ли е или не поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК в тази връзка. Само за пълнота следва да се посочи, че касаторът изобщо не обосновава допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, твърдяно във връзка с четвъртия въпрос. Това основание е налице, когато по приложимата към казуса материалноправна или процесуалноправна норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато разглеждането на делото от касационната инстанция би допринесло за промяна в създадената съдебна практика, и то когато тази промяна се налага поради неточното тълкуване на дадена правна норма, довело до тази практика; или когато се налага осъвременяване на съдебната практика поради настъпило изменение в законодателството и обществените условия. В случая касаторът не излага доводи в такава насока и не обосновава защо счита, че произнасянето на касационната инстанция ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се отбележи и че въпросът за процентното съотношение между изпълнената и неизпълнената част на договора, при което неизпълнението се счита за значително, е разгледан в практиката на ВКС – прието е, че разрешението зависи от конкретния договор и дължимите по него престации, но принципно следва да се възприеме уредбата на чл. 206, ал. 1 ЗЗД относно продажбата на изплащане, според която неплащането на вноски, които не надвишават 1/5 от цената на вещта, не дава основание за разваляне на договора (така решение № 78 от 17.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 379/2015 г., II г. о. и решение № 318 от 27.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 273/2012 г., IV г. о). В този смисъл, за да се обоснове значителност или незначителност на неизпълнението, неизпълнената част от престацията се съпоставя с цялата дължима престация – така и Решение № № 29 от 13.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 396/2010 г., I т. о., според което при частично изпълнение въпросът за интереса би представлявал съпоставка между изпълнената и неизпълнената част на паричното задължение. Обжалваното решение не се отклонява от възприетото правно разрешение, а практиката по поставения въпрос е правилна и не се нуждае от осъвременяване. С оглед изхода на спора на ответника по касацията следва да се присъдят сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,