Определение № 337 от 22.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1493/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Дирекция за национален строителен контрол (Д.)[населено място] против въззивно решение на Б. окръжен съд № 559 от 04.06.2010 год. по гр. дело № 435/2009 год., с което е оставено в сила решение № 1402 от 12.03.2009 год. по гр. дело № 1825/2007 год. на Б. районен съд, с което на основание чл. 254 ГПК (отм.) е признато за установено по отношение на жалбоподателя, че Л. Б. М. не дължи сумата 2001,89 лв. с ДДС, представляваща разлика между внесените от него 2280 лв. по изпълнително дело № 319/2006 год. на СИС при Б. районен съд и общо дължимата сума по издадените в полза на Д. два изпълнителни листа по ч. гр. дело № 1647/2005 год. на Б. районен съд във връзка с разходите по премахването (събаряне) на негови незаконни строежи в УПИ ХІІІ-258, кв. 17 по плана на трети микрорайон на Б. - едноетажна масивна сграда и гараж № 1 с мазе (склад) под него. В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение неправилно съдът е кредитирал свидетелски показания за опровергаване на факти посочени в писмени доказателства - протоколи образец 5 от 16.11.2004 год. и от 26.11.2004 год. по Наредба № 13/23.07.2001 год. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях на Д., като официални неоспорени документи, с които съдът следвало да се съобрази. Ж. не се е позовал на приложима хипотеза от приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване. Ответникът Л. Б. М. не е представил писмен отговор на касационната жалба по чл. 286, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан отрицателно установителен иск, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. Поставеният в изложението правен въпрос, допустимо ли е съдът да зачете свидетелските показания за оспорване на факти в писмени доказателства изходящи от едната страна, в случая жалбоподателя, които са официални документи, с обжалваното решение не е разрешен в противоречие със трайната съдебна практика. Посочените Протоколи отразяват извършените по вид и стойност С. по премахване на незаконния строеж, подписани от представител на фирмата изпълнител и от представител на жалбоподателя - възложител. Протоколите не са официални свидетелствуващи документи. Те имат характер на частни свидетелствуващи документи, както е прието с обжалваното решение, и тъй като отразяват изгодни за издателя им факти, имат доказателствена сила до доказване на противното. Отрицателно установителният иск е предявен от длъжника, който следва да изчерпи всичките си възражения срещу изпълняемото право - вземането на ответника, произтичащо от представените протоколи, като докаже, че същите не удостоверяват, частично до размера на иска, посочените в тях по вид и стойност извършени С.. Допустими са всички доказателствени средства - техническа експертиза, свидетелски показания, писмени доказателства, както е прието и с обжалваното решение. Предвид изложеното поставения правен въпрос не е разрешен с обжалваното решение в противоречие с постоянната съдебна практика на ВКС. Това изключва допускане на касационно обжалване на решението. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.