Определение № 877 от 25.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1988/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ф. С. Д. и М. А. Д. чрез пълномощника им адвокат М. Д. против решение № 14 от 6.02.2024 г., постановено по гр. д. № 190 по описа за 2023 г. на Окръжен съд - Шумен, с което е потвърдено решение № 29 от 24.02.2023 г. по гр. д. № 356/2022 г. на Районен съд - Велики Преслав за осъждане на Ф. С. Д. и М. А. Д. да преустановят неоснователните действия, изразяващи се в недопускане и възпрепятстване на достъпа на ищците Р. Д. В. и П. Г. В. до техните собствени сгради и стопански съоръжения, представляващи зърносушилня и сграда с площ от 70 кв. м. и сграда кантар с площ от 30 кв. м., намиращи се в имота на ответниците, представляващ УПИ *-*, кв. 3 по плана на [населено място], общ. В. П., обл. Ш. и да осигурят достъп на ищците до тези сгради, съобразно правата им, както и да премахнат своите вещи, намиращи се в зърносушилня и сграда с площ от 70 кв. м., собственост на Р. Д. В. и П. Г. В., ситуирани в УПИ *-*, кв. 3 по плана на [населено място], общ. В. П., обл. Ш., на основание чл. 109 ЗС и за определяне право на ползване на Р. Д. В. и П. Г. В. върху част от собствения на Ф. С. Д. и М. А. Д. имот с площ от 12 222 кв. м., при граници: от две страни улица, УПИ *-*, УПИ *-* и УПИ *-*, необходима за използване на намиращата се в имота постройка - зърносушилня и сграда с площ от 70 кв. м., собственост на ищците, според нейното предназначение, която част е оцветена в жълт цвят и представлява прилежащия терен около сградата на зърносушилнята и съоръжението към нея в размер на 291 кв. м., както и защрихованите със сиво- зелен цвят алеи за достъп до сградите с товарно МПС на скицата – приложение № 1 към изготвената съдебно-техническа експертиза от вещото лице инж. Р. Х., находяща се на л. 59 от делото, която скица приподписана от съда, представлява неразделна част от решението и необходимата площ за използване на намиращата се в същия имот постройка – сграда с кантар с площ от 30 кв. м., собственост на ищците, според нейното предназначение, която част е оцветена в жълт цвят и представлява прилежащия терен около сградата с кантара в размер на 82 кв. м. на скицата – приложение № 1 към изготвената съдебно-техническа експертиза от вещото лице инж. Р. Х., находяща се на л. 59 от делото, която скица приподписана от съда, представлява неразделна част от решението, на основание чл. 64 ЗС. Ф. С. Д. е починал на 2.06.2024 г. и в правата му на основание чл. 227 ГПК са конституирани наследниците му по закон М. А. Д., участваща в производството и на собствено основание, М. Ф. С. и С. Ф. С.. Р. Д. В. и П. Г. В. са подали чрез пълномощниците си адвокат С. С. отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивното решение в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 45 и чл. 86 ЗЗД е влязло в сила, като необжалвано от ищците Р. Д. В. и П. Г. В.. Окръжният съд е констатирал, че исковете по чл. 109 ЗС и чл. 64 ЗС касаят притежаваните от ищците два недвижими имота – зърносушилня и сграда с площ от 70 кв. м. и сграда кантар с площ от 30 кв. м., намиращи се в имота на ответниците, представляващ УПИ *-*, кв. 3 по плана на [населено място], общ. В. П.. Приел е за установено, че с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 144, том 4, рег. № 2453, дело № 381 от 2018 г. на нотариус № * и Постановление за възлагане на недвижим имот от 07.06.2017 год. на Окръжен съд – Шумен, влязло в законна сила на 23.06.2017 г. Р. В. е придобил собствеността върху процесните сгради и стопански съоръжения, намиращи се в имота на ответниците, представляващ УПИ *-*, кв.3 по плана на [населено място], [община]. Състоянието на имота е установено от заключението на съдебно-техническата експертиза, след извършен от вещото лице оглед – ограден с ограда от телена мрежа на бетонови и метални колчета, без изградени пътища до всяка от сградите и съоръженията, целият двор е покрит с асфалт. Въз основа на свидетелските показания е установено, че ищците не могат да ползват процесните сгради и съоръжения, тъй като в зърносушилнята ответниците отглеждат телета, а за ползване на кантара е необходим достъп до сградата към него, с какъвто не разполагат. При така възприетите факти въззивният съд е приел предявените искове по чл. 109 ЗС и чл. 64 ЗС за основателни. По отношение доводите на ответниците, че негаторния иск е недопустим като преждевременно предявен са изложени съображения, че винаги е налице интерес от предявяване на негаторния иск, когато ответникът извършва каквито и да било действия, с които пречи или смущава упражняването на правото на собственост на ищеца в неговия пълен обем. В случая такива твърдения са наведени в исковата молба. Нормата на чл. 64 от ЗС, от друга страна, предвижда право на собственика на постройка да се ползва от земята, собственост на друго лице, само доколкото това е необходимо за използуването на постройката според нейното предназначение. Двата иска не са в зависимост на преюдициалност, а възраженията на суперфициарния собственик по негаторния иск, свързани с прилагане на нормата на чл. 64 ЗС следва да се разгледат в производството по негаторния иск. Посочил е, че ищците са собственици на процесните недвижими имоти, като ответниците препятстват с поведението си правото на ищците да ги ползват, което се установява от показанията на разпитаните двама свидетели на ищцовата страна пред ВПРС. Установено е, че в зърносушилнята ответниците отглеждат телета, като са превърнали сградата и пространството около нея в своеобразен обор. Достъпът до сградата на кантара е невъзможен за ищците, тъй като тя се намира в поземления имот на ответниците, които са поставили ограда. Същевременно, недопускането на ищците до сградата на кантара препятства възможността им да ползват този кантар, тъй като без достъп до сградата не може да се видят показанията на кантара. Между страните са се водили и граждански дела с различен предмет относно правото на собственост върху процесните два имота и поземленият имот върху който са построени и има конфликт от години досежно правото на собственост и ползването на намиращите се в Стопанския двор сгради и съоръжения. По отношение иска по чл. 64 ЗС съдът е посочил, че необходимата за ползване площ следва да бъде определена по начин, който предоставя на собственика на постройката нормален достъп до сградата съобразно нейното предназначение и засяга в най-малка степен правото на собственика на земята да ползва незастроената част от нея. В случая спорът е дали прилежащата площ да бъде определена по първия вариант, предложен от съдебно-техническата експертиза (при който достъпа до зърносушилнята се осъществява през имота на ответниците) или по втория вариант, предложен от допълнителната съдебно-техническа експертиза (при който достъпа до зърносушилнята се осъществява през регулационната граница със съседния УПИ *-*, собственост на ищците). Отчел е, че с оглед спецификата и предназначението на обекта (зърносушилня) до разтоварището би следвало да стигат предимно тежкотоварна и трудноманеврена техника, като при вариант първи не би се налагало обръщане на техниката при стигане до разтоварището. Предложеният вариант втори изисква товарната техника да влиза на заден ход до разтоварището и да излиза по същата алея на преден ход. При този вариант на заден ход може да влезе само автомобил без ремарке, като все пак ще са налице затруднения при маневрирането, като същевременно не може да се преминава от другата страна на разтоварището, която е сервизна зона на съоръжението. По тези съображения и доколкото в предложения втори вариант ищците няма да имат пълноценен достъп до зърносушилнята си, тъй като ще е налице ограничение за тях относно техниката, която ще може да доставя зърното, съдът е определил прилежащата площ по чл. 64 ЗС по вариант първи към съдебно-техническата експертиза. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поставят следните въпроси: 1) преюдициален ли е иск по чл. 64 ЗС спрямо иск по чл. 109 ЗС, заведен от собственик на сграда спрямо собственик на терена с твърдение, че последният пречи и препятства ползването на сградата; 2) при какви критерии и до какъв размер следва да се определи прилежащата площ към сградата по чл. 64 ЗС. Първият въпрос е относим към допустимостта на иска по чл. 109 ЗС и по него се поддържа противоречие с практиката на ВКС по решение № 50066 от 1.06.2023 г. по гр. д. № 3296/2022 г., І г. о., като е свързан с тезата на касаторите, че суперфициарният собственик има право да ползва земята и да търси защита по чл. 109 ЗС, но само доколкото е необходимо за достъп и обслужване на собствените му сгради, а съответно ако няма определена прилежаща площ по иск или възражение по чл. 64 ЗС не би могло да се определи докъде се простира правото на суперфициара и докъде на собственика на терена, респ. дали някой от тях минава тези граници. По този въпрос липсва основание за допускане на касационно обжалване с цел преценка допустимостта на въззивното решение по негаторния иск, както и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. От една страна тезата за недопустимост на иск по чл. 109 ЗС между суперфициарен собственик и собственик на терена докато не е определена площта по чл. 64 ЗС никога не е възприемана в съдебната практика. Напротив тълкуването в практиката на ВКС (например решение № 33 от 26.02.2015 г. по гр. д. № 6221/2014 г., ІІ г. о., решение № 63/11.04.2016 г. по гр. д. № 5450/2015 г., I г. о., решение № 60140 от 23.11.2021 г. по гр. д. № 3733/2020 г., I гр. о., решение № 60132/20.01.2022 г. по гр. д. № 1125/2021 г., І гр. о., решение № 191/27.11.2023 г. по гр.д. № 3639/2022 г. на ВКС, II г.о., вкл. и в посоченото от касаторите решение № 50066 от 1.06.2023 г. по гр. д. № 3296/2022 г., І г. о.) е, че в подобна хипотеза съдът дори да не е предявен иск или възражение по чл. 64 ЗС дължи служебно да установи прилежащата към суперфициарната сграда площ за достъп и обслужване, с оглед на което и да прецени основателността на негаторния иск. От друга страна в случая искът по чл. 109 ЗС с оглед конкретно приетите от въззивния съд за установени факти не е обусловен от иска по чл. 64 ЗС, доколкото съдът е приел, че ищците изобщо нямат достъп и не могат да ползват по предназначение процесните суперфициарни сгради, а едната от тях се ползва от ответниците. По втория въпрос касаторите поддържат, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС по решение № 48 от 25.04.2014 г. по гр. д. № 2410/2013 г., І г. о. и решение № 20 от 15.04.2020 г. по гр. д. № 1934/2019 г., І г. о. Тълкуването по първото решение е неотносимо, доколкото е по процесуалноправния въпрос преклудирано ли е възражение за приложението на чл. 64 ЗС по иск за собственост, предявен от собственика на земята против суперфициарен собственик, ако ответникът не го е посочил в отговора на исковата молба. Относимо е тълкуването по второто решение, че необходимата за ползване площ по чл. 64 ЗС следва да бъде определена по начин, който предоставя на суперфициарния собственик достъп до сградата и същевременно засяга в най - малка степен правото на собственика на земята да ползва незастроената част. Въззивното решение обаче съответства на това тълкуване, доколкото при избор на предложените от вещото лице два варианта съдът се е ръководил именно от тези критерии, съобразявайки и конкретното предназначение на процесните суперфициарни сгради и съоръжения и констатациите на вещото лице относно необходимостта за достъп и маневриране на тежкотоварна техника. Следва да се отбележи, че доводът на касаторите, с който е свързан поставеният въпрос, че с избрания от съда вариант първи, се нарушават правата им, като ще се препятства спокойното и нормално функциониране на имота им като лицензирана и категоризирана кравеферма със стопанство, е изцяло бланкетен, доколкото липсват техни конкретни фактически твърдения как ще се наруши ползването и функционирането на кравефермата, а единствено по-малката площ, която предвижда вариант втори, не може да бъде решаващ критерий при избор на един от двата варианта. С оглед изхода на настоящото производство М. А. Д., М. Ф. С. и С. Ф. С.. следва да възстановят на Р. Д. В. и П. Г. В. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 1500 лв., представляващо заплатено възнаграждение на адвокат С. С.. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение