Определение № 60 от 11.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 136/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Н. В. К. обжалва решение № 660 от 21.10.2022 г. по в.т.д. № 75/2022 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав, с което изцяло е потвърдено решение № 261493 от 11.11.2021 г. по т.д. № 1284/2020 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-21 състав за отхвърляне на предявените от настоящия жалбоподател против „Селур ВК Холдинг“ ЕООД, [населено място], искове с правно основание чл. 29 от ЗТР за установяване несъществуването на вписани в търговския регистър обстоятелства – заличаване на В. Н. К. като едноличен собственик на капитала на ответното дружество „Селур ВК Холдинг“ ЕООД, [населено място] и вписването на И. Й. В. за едноличен собственик на капитала, поради разваляне на договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 28.06.2017 г., вписването на О. К. за управител въз основа на решение на И. В., вписването на К. К. М. като едноличен собственик на капитала на ответното дружество въз основа на договор за прехвърляне на дружествени дялове от 24.06.2020 г., сключен с И. В.. В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да се отмени изцяло обжалваното въззивно решение. Претендира разноски. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се позовава на правното основание по чл. 280, ал. 2 от ГПК, а именно, че според касатора обжалваното решение е очевидно неправилно. Сочи и следните правни въпроси, които били основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване: 1.Задължен ли е съдът да обсъди заключенията на всички вещи лица (когато са извършени няколко експертизи) заедно с всички останали доказателства по делото, като оцени доказателствената сила на заключенията им съобразно обосноваността им и да изложи мотиви защо ги кредитира или не ги приема? – като сочи допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, противоречие с: решение № 118/15.05.2012 г. по гр.д. № 588/2011 г. на ВКС, III гр.о.; решение № 241/23.10.2013 г. по гр.д. № 3194/2013 г. на ВКС, I гр.о.; решение № 108/16.05.2011 г. по гр.д. № 1814/2009 г. на ВКС, IV гр.о.; решение № 248/16.11.2015 г. по гр.д. № 1271/2015 г. на ВКС, III гр. о.; решение № 57/08.05.2014 г. по гр.д. № 7493/2013 г. на ВКС, II гр.о. 2.Как следва съдът да цени заключението на приетата по делото съдебна експертиза, с оглед изискванията на нормата на чл. 202 ГПК? – основание за допускане касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради противоречие с: решение № 60/25.3.2013 г. по т. д. № 475/2012 г. на ВКС, II т.о.; решение № 108/16.05.2011 г. по гр.д. № 1814/2009 г. на ВКС, IV гр.о. и решение № 248 от 16.11.2015 г. по гр.д. № 1271/2015 г. на ВКС, III гр.о. 3.При преценка на доказателствата, включително и при упражняване на правомощията си по чл. 202 ГПК, съдът трябва ли да изхожда от съдържащата се в доказателствата информация - такава, каквато е, без да им приписва съдържание, каквото нямат? При формиране на вътрешното си убеждение, следва ли съдът да прилага правилата на логическото мислене, както да обсъди всички доказателства, а не произволно, еднозначни и избирателно само някои от тях, а други да игнорира? – обосновава наличие на допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК поради противоречие с: решение № 69 от 09.07.2015 г. по гр.д. № 1582/2014 г. на ВКС, IV гр.о.; решение № 154 от 24.08.2016 г. по гр.д. № 3848/2015 г. на ВКС, IV гр.о. 4.Във връзка с приложението на чл. 202 ГПК, при наличие на няколко противоположни по смисъл заключения от експертизи на вещи лица по едни и същи въпроси, дължи ли съдът излагане на аргументи, защо възприема едно от тях и следва ли да обсъди останалите заключения? По този въпрос се твърди основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. 5.Какъв е редът, по който може да бъде развален - писмен договор? В конкретния случай договор за прехвърляне на дружествени дялове съгласно чл. 129, ал. 2 ТЗ? Може ли същият да бъде развален на база свидетелски показания за подписано предизвестие за развалянето му? Изискването, съгл. чл. 87 от ЗЗД, при наличието на писмен договор, предупреждението за неговото разваляне обхваща ли и частта, удостоверяваща неговото получаване от адресата или то може да се установява със свидетелски показания? Допускането на свидетелски показания, удостоверяващи обстоятелства, за които законът изисква писмена форма, каквото представлява подписът на адресата на предупреждението за разваляне на писмен договор, не представлява ли нарушение на императивната разпоредба на чл. 87 от ЗЗД? По тези въпроси се твърди основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. „Селур ВК Холдинг“ ЕООД, [населено място], оспорва касационната жалба. Излага подробни съображения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Подадената касационна жалба е допустима, подадена в предвидения в чл. 283 от ГПК срок, от легитимирано да обжалва решението лице. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът Н. В. К. има правен интерес от предявяване на иска с правно основание чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ, тъй като е наследник на В. Н. К. - едноличен собственик на капитала на „Селур ВК Холдинг“ ЕООД, което подлежащо на вписване обстоятелство е заличено чрез първото атакувано вписване на нов собственик - И. Й. В., съпътствано от вписване и на нов управител на дружеството - О. К., избран от новия собственик В.. Установено е, че в исковата молба са изложени факти и обстоятелства, които при установяването им по делото биха могли да имат за последица извод, че последните вписани обстоятелства обективно не са съществували, както и такива които обосновават несъществуване на последващото вписване на нов собственик - К. М., също предмет на предявен с исковата молба иск по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ. Установено е, че по делото не се спори, а и от събраните писмени доказателства се установява, че на 16.10.2014 г. в изискуемата от закона форма, в редакцията на нормата на чл. 129 от ТЗ, към последната дата, е сключен договор, с който е изразена воля, В. Н. К. (наследодател на ищеца) да прехвърли на И. Й. В., собствеността върху притежаваните от него 100 дружествени дяла от капитала на „Селур ВК Холдинг“ ЕООД срещу договорена цена от 50 000 лв. На 28.06.2017 г. е сключен договор, с който е изразена волята И. Й. В. да прехвърли на В. Н. К. собствеността върху притежаваните от него 100 дружествени дяла от капитала на „Селур ВК Холдинг“ ЕООД срещу договорена цена от 29 800 лв. По отношение на въведените с исковата молба и оспорени от ответника възражения за нищожност на тези две сделки поради сключването им, без страните да са искали да породят правни последици - пълна симулация, въззивният състав е приел, че събраните в тази връзка доказателства не установяват факти, от които може да се достигне до обоснован извод, че страните по горните сделки за прехвърляне на собствеността на дружествени дялове не са желаели настъпването на правните последици на сделките, респективно не е установена твърдяната пълна симулация. Точно обратното, според въззивния съд, от събраните при условията на насрещно доказване вносна бележка от 19.02.2015 г. и заключение по ССчЕ е установено страните да са престирали изпълнение по сделката от 16.10.2014 г., като купувачът В. е внесъл в банков клон на каса по сметка на продавача К. сумата 25 000 лв. с отбелязване за основание: „по договор от 16.10.2014 г. - частично“. Прието е, че с последното се опровергали и твърденията в исковата молба, че по сделката за прехвърляне на дружествените дялове от К., на В., липсвало плащане, което свидетелствало за симулацията. Въззивният състав е приел за неоснователни, предвид недоказването им по делото и втората група твърдения в исковата молба, че договорът за прехвърляне на дялове от 28.06.2017 г. не е развален, по която причина и вписаното обстоятелство по връщане на правата в патримониума на И. В. е несъществуващо. Посочено е, че в закона не е въведено специално изискване за реда, по който може да бъде развален договор за прехвърляне на дялове - чл. 129 от ТЗ, предвид на което и с оглед установената писмена форма, с нотарилана заверка на подписите на договора, на основание чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, същият може да бъде развален с едностранно писмено изявление, отправено от изправната до неизправната страна. Установено е, че изявление с последното съдържание е представено по делото, като същото не е оспорено в частта за положен подпис от автора на изявлението - И. В.. Прието е, че оспорването на ищеца касае датата на съставяне на документа и авторството на положения подпис за получил изявлението. Установено е, че предвид признанията в исковата молба на ищеца, последният документ е представен в АВп като приложение на заявление 20200521195347/21.05.2020 г., въз основа на което са вписани първата група спорни обстоятелства. Така е направен извод, че този документ е съществувал в този вид към момента на представянето му по заявление за вписване по партидата на дружеството в Търговския регистър. За спорната група факти, включително и относно оспореното авторство на документа, в частта на положен подпис за получил предупреждението от името на В. К., по делото са събрани, по искане на страните, две единични и една тройна графологични експертизи, гласните доказателства от разпита на трима свидетели и писмени доказателства. Приетото, първо по делото основно заключение на вещото лице Г. М. е, че подписът за получил върху документа от 11.11.2019 г. не е положен от В. К.. Даденото по допусната повторна единична съдебно-графологична експертиза от вещото лице Г. Т. заключение е, че подписът за получил под същия документ е положен от В. К.. Заключението на допуснатата от въззивната инстанция при условията на чл. 266, ал. 3 от ГПК тройна СГЕ е, че подписът за получил предупреждението в документа от 11.11.2019 г, не е изпълнен от В. К.. Въззивният съд е приел, че всички заключения са мотивирани, обосновани със специалните знания на експертите, предвид на което и при липса на притежавани от съда специални знания, които да насочат съда към възприемане на едно от тях, съдът е достигнал до извод, че на основание чл. 202 от ГПК следва да обсъди заключенията във връзка с останалите събрани по делото доказателства. На първо място, въззивният съд е отчел показанията на доведения от ищеца свидетел - И. П. П.. С оглед възприетите показания, съдът е приел, че отношенията между свидетеля, ищеца и бащата на ищеца са били изключително близки и е възможна заинтересованост на свидетеля, като показанията му са преценени съгласно чл. 172 от ГПК. Съдът не е възприел показанията на този свидетел относно здравословното състояние на В. К. и че последният си е стоял в къщи и имал нужда от помощ, за да излиза цялата 2019 г., а и в периода есента на 2019 г. Намерил е, че тези показания се опровергават от събраните по делото писмени доказателства. Така е прието, че с оглед данните от съобщение за смърт от 28.04.2020 г. е установено, че посочените причини за смъртта на В. К. на 27.04.2020 г. са полиорганна недостатъчност, остър респираторен синдром и др., които са означени да датират от 13-14 дни. Приета е липса на описание на друго тежко състояние, което да датира от предходен период. Описаните заболявания съдът е приел за нямащи пряко отношение към невъзможността на К. да бъде самостоятелно активен. Показанията на свидетеля за невъзможност на К. сам да извършва каквато и да е активност, включително да излиза от дома си и да посещава институции, са приети за опровергани от представените към допълнителния писмен отговор, изходящи от К. и неоспорени документи - заявление до банка, нареждания до банка и молби до съд. Въззивният състав е приел, че показанията на св. П. противоречат и на показанията на другите двама разпитани по делото свидетели - В. и П.. Съобразявайки евентуалната заинтересованост на показанията на св. В., е посочил, че същите са точни, непротиворечиви и се покриват напълно с дадените показания на св. П., за които няма никакви данни да са заинтересовани, е приел, че следва да кредитира същите. Показанията и на двамата свидетели по недвусмислен начин доказват релевантния по делото факт, че на дата 11.11.2019 г. В. е връчил писмено предизвестие на К.. Последният го е получил, напълно е бил наясно със съдържанието и последиците му, дори сам е дооформил документа. Представеният по делото документ е донесен на срещата на 11.11.2019 г. предварително подписан от името на К.. К. е заявил, че е подписал документа и като такъв го е предал на В.. При направеното оспорване, на основание чл. 194 от ГПК, въззивният съд е анализирал изслушаните по делото три експертизи и е приел, че подписът на К. е изпълнен от същия. С оглед така изслушаните експертизи и разпитите на свидетели, преценени в съвкупност, въззивният съд е направил извод, че следва да кредитира непосредствените и конкретни такива на свидетелите, които макар да не са видели К. да полага подписа си пред тях, са възприели уверенията му да е сторил това. Така е направено заключение, че е подписано като получено предупреждението за разваляне на договора. Не са възприети изводите от заключенията на експертите, тъй като е прието, че са изградени на основата на вероятности, изключвания, общи и частни признаци, по която причина и достигат до различни изводи. Въззивната инстанция е посочила, че независимо от горното, дори да се възприеме, че с оглед заключението, дадено от повечето вещи лица предаденият от К. на В. предварително подписан документ от негово име да не носи подписа на К., то последното не е относимо към релевантния по делото факт, доказан по горните мотиви на съда, а именно, че на проведената на 11.11.2019 г. среща В. е подписал и е връчил на К. писмено предизвестие със съдържанието, съгласно представения документ, в който е даден срок да изпълни задължението си за заплащане на цената по договор за прехвърляне на дружествени дялове от 28.06.2017 г., като го е уведомил, че при неизпълнение ще счита договора за развален на основание чл. 87, ал. 1 от ЗЗД. Установено е, че по делото не са събрани доказателства, цената по сключения договор за прехвърляне на дялове е заплатена в дадения срок или по-късно, нито В. да е оттеглил предупреждението си, предвид на което и към датата на извършване на вписване по заявление 20200521195347/21.05.2020 г. заявеното за вписване обстоятелство, а имено, че собственик е В., е съществувало с оглед настъпилия преобразувателен ефект на изявлението за развалянето на договора за прехвърляне на дялове от 28.06.2017 г., с обратно действие. Прието е, че на същото основание и предвид представения протокол за взето решение от В. като едноличен собственик на капитала на „Селур ВК Холдинг“ ЕООД съществуващо е и вписаното обстоятелство за избор на нов управител - О. К.. Предвид притежаваните по горните доводи от В. права на собственост над дяловете на „Селур ВК Холдинг“ ЕООД, последният при липса на други твърдения за порок на волята му, валидно е прехвърлил на К. М. дяловете от капитала на „Селур ВК Холдинг“ ЕООД с договор от 24.06.2020 г. и вписаното обстоятелство, че К. М. е едноличен собственик на капитала на „Селур ВК Холдинг“ ЕООД е прието за съществуващо. По изложените мотиви, въззивният съд е заключил, че изводите на двете инстанции за неоснователност на предявените искове по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ съвпадат и първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно на основание чл. 272 от ГПК. Допускането на касационно обжалване се извършва при спазване предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. При извършената служебна проверка не се установи наличието на основания съгласно чл. 280, ал.2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК. Касаторът следва да обоснове общо основание за допускане касационно обжалване, така както е разяснено приложението на чл. 280 от ГПК в Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. По отношение на посочения първи правен въпрос, касаторът не е обосновал правно основание за допускане касационно обжалване. Съгласно изложените мотиви от въззивния съд, същият е обсъдил всички заключения на вещите лица, включително допуснатата от този съд, на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК, тройна съдебно-графологична експертиза. Освен това е обсъдил в съвкупност всички доказателства. Но с оглед оспорването на подписа за връчване на предупреждение за разваляне на договор, удостоверяващ връчване това писмено предупреждение, поради неизпълнение на задължение за заплащане на цената по договор за прехвърляне на дружествени дялове, въззивният съд е приложил нормата на чл. 194 от ГПК, предвиждаща, че при оспорване на подписа на документ, са допустими всички доказателствени средства и съдът при съвкупния им анализ преценява авторството на оспорения подпис. Така при приложение на посочената норма, съдът при съвкупен анализ на всички гласни доказателства, експертизи и свидетелски показания, е направил извод за това, че предупреждението, изявлението за разваляне на договора за прехвърляне на дружествени дялове, е получено от купувача по договора. Поставеният правен въпрос е подготвил решаващия мотив на въззивния съд и поради това с него касаторът е обосновал общо основание за допускане касационно обжалване. При неговото разрешаване, въззивният съд не се е отклонил от тълкуването, определено в посочените от касатора съдебни решения. Въззивният съд е обсъдил заключението на експертизите и е изложил мотиви за възприемането им, като ги е обсъдил наред с всички доказателства по делото. Поради това не е налице противоречие с трайната практика на ВКС и не е налице допълнителното основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Поставените правни въпроси 2 и 3 не са разрешение в отклонение от трайната практика на ВКС. Въззивният съд е възприел заключението на вещото лице, но при приложение на чл. 194 от ГПК е приел, че следва да даде вяра на изслушаните свидетелски показания по делото. Това е обусловило решаващия извод и съответно изхода на спора между страните. Липсва отклонение от трайната практика на ВКС, включително посочената. По отношение на четвъртия правен въпрос, въззивният съд не се е отклонил от трайната практика на ВКС, обсъдил е заключението на вещото лице, но е определил, че следва да го обсъди в съвкупност с останалите доказателства по делото и по-специално, при направеното оспорване на подписа за получаване на предупреждение за разваляне със срок за изпълнение, е приложил нормата на чл. 194 от ГПК, като е преценил всички събрани доказателства по делото. Ето защо поставеният правен въпрос няма самостоятелно значение и не обуславя извод за наличие на общо основание за допускане касационно обжалване. По отношение на формулирания пети правен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че не представлява общо основание за допускане касационно обжалване. Макар и въззивният съд да е приел, че развалянето на договор за прехвърляне на дружествени дялове, сключен в изискуемата от закона форма, писмена с нотариална заверка на подписите, е в изискуемата от чл. 87 от ЗЗД писмена форма, този правен въпрос е подготвителен и не е разрешен в отклонение от трайната практика на ВКС. Но решаващият извод е, че този договор не е доказано да е изпълнен и това е породило право за прехвърлителя да развали същия, след като е дал подходящ срок за изпълнение на задължението за заплащане на уговорената цена. Връчването на изявлението за разваляне, след учредяване на срок за изпълнение, наречено предупреждение е прието за осъществено, като е прието, че е подписано от адресата – купувач по договора. Изводът е направен с оглед разпоредбата на чл. 194 от ГПК след анализ на всички писмени доказателства, следователно посоченият въпрос не е разрешен от въззивния съд и не представлява общо основание за допускане касационно обжалване. Поради това не следва да се обсъждат и посочените допълнителни основания за допускане касационно обжалване. При извършената преценка по отношение на 4 и 5 въпрос, че не е обосновано общо основание за допускане касационно обжалване, не следва да се преценява наличието на соченото допълнително основание съгласно т. 3 от чл. 280 от ГПК По отношение на посоченото основание – очевидна неправилност, настоящият съдебен състав намира, че от проверка на самия акт не може да се направи извод за очевидна неправилност поради допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост поради нарушение на правилата на формалната логика или вътрешнопротиворечиви мотиви, както и поради грубо нарушение на материалния закон и приложение на правна норма, в обратния на действителния й смисъл или приложение на норма, която не съществува. Извън посочените основания, проверката следва да се извърши по реда на чл. 290 от ГПК, след призоваване на страните и в открито съдебно заседание. В случая не е налице очевидна неправилност на въззивното съдебно решение в посочения смисъл, поради което не е налице основание за допускане на решението до касационно обжалване. С оглед така посочените изводи, касационно обжалване не следва да се допуска. Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България