Определение № 185 от 20.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 2747/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. посл. вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП““ ЕАД срещу Определение № 2419/18.09.2024 г., постановено по т.д. № 1883/2023 г. на Върховния касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, за оставяне без разглеждане на касационната жалба на частния жалбоподател срещу Решение № 543/03.08.2023 г. по в.т.д. № 388/2022 г. на Апелативен съд-София, ТО, 13 състав, в частта, с която след отмяна на Решение № 261607/17.12.2021 г. по т.д. № 639/2021 г. на Софийски градски съд, ТО, 17 състав, са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД частични искове по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на следните суми: 10 000 лв. – част от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане, сключен с полица № 164/23.06.2016 г., 472 лв. – част от дължимата лихва за забава върху горепосоченото регресно вземане за периода 22.05.2018 г. - 06.11.2018 г., ведно със законната лихва от 08.11.2018 г. до погасяването; 20 000 лв. - част от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане, сключен с полица № 172/04.07.2016 г., 1 000 лв. – част от дължимата лихва за забава върху горепосоченото регресно вземане за периода 22.05.2018 г. - 06.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 08.11.2018 г. до погасяването; както и в частта, с която частният жалбоподател е осъден да заплати съдебни разноски в размер от 12 981,56 лв. С обжалваното определение съдът е приел, че въззивното решение е постановено по търговско дело и че в горепосочената част съдържа произнасяне по обективно съединени искове, всеки с цена под предвидения в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК праг. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на определението. Поддържа, че е предявен един частичен главен иск с цена от 100 000 лв., формирана от сбора на платените по четири полици застрахователни обезщетения, сред които и тези, по които касационната жалба е оставена без разглеждане. Според него не е налице обективно съединение на четири главни иска и този извод следва от общото за всички застрахователни полици събитие, послужило като основание за плащанията към застрахованите лица, както и от обстоятелството, че предметът на спорното право е определен от погиналото имущество - стоки, намиращи се в един склад към момента на събитието, а не от принадлежността на стоките към предмета на един или друг застрахователен договор. Наред с това частният жалбоподател сочи, че по три от четирите застрахователни договора страните са идентични, и с това обстоятелство аргументира евентуалния извод, че ако е налице обективно съединение на искове, то тези искове биха били два - за платеното обезщетение по трите полици, сключени с едни и същи застраховани лица, от една страна, и по четвъртата полица, от друга страна. При тези съображения жалбоподателят моли за отмяна на определението в обжалваната част. Ответникът по частната жалба „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД я оспорва, като заявява, че предмет на делото са обективно съединени искове, чийто брой е съответен на броя на застрахователните правоотношения, по които ищецът се е суброгирал. Сочи, че по всеки от договорите е налице разлика в застрахованото имущество, в лимита на отговорността и в периода на покритие, а единственият общ факт е застрахователното събитие. Допълва, че правата на увредените лица спрямо причинителя на вредата са различни и е невъзможно, суброгирайки се в тях, застрахователят да обедини тези самостоятелни вземания в едно общо регресно право. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, констатира, че частната жалба е допустима - подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал. 2, изр. посл. вр. ал. 1, т. 1 ГПК съдебен акт в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения: Обжалваното въззивно решение включва произнасяне по частични главни претенции на застрахователя срещу възложителя на делинквента за възстановяване на платените застрахователни обезщетения за вреди, причинени от събитие, представляващо покрит риск по четири застрахователни полици. Общият сбор на четирите главни претенции е 100 000 лв., а поотделно две от тях – по застрахователна полица № 164/2016 г. и по застрахователна полица № 172/2016 г., са в размер до 20 000 лв. Спрямо тях и спрямо акцесорните им вземания за лихви е постановено обжалваното в настоящото производство определение. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска под 5 000 лв., ако делото е гражданско, и под 20 000 лв. – ако е търговско (с изключение на решенията по искове с по-ниска цена, обусловени от исковете, по които надлежно е упражнено правото на касационно обжалване). Когато е налице съединение на искове, предпоставките за допустимост на касационното обжалване се преценяват за всеки иск поотделно. От предмета на процесното дело (защита на регресни права на застрахователя срещу възложителя на лицето, причинило вредата) може да се заключи, че то е с характер на търговско по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като касае права и задължения, регулирани от специалния нормативен акт, уреждащ застрахователния договор като абсолютна търговска сделка (КЗ). Наред с това е налице функционална обвързаност на правния спор с търговското качество на ответника, доколкото се твърди, че деликтът е осъществен във връзка с извършваната от него търговска дейност. Именно тези два обективни критерия – нормативна уредба на материалното правоотношение и функционална обвързаност на спора с търговското качество на страните, покрити от процесния казус, са сред посочените и в мотивите на Тълкувателно решение № 3/23.02.2022 г. по тълк.д. № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС разграничителни критерии за понятията „гражданско“ и „търговско“ дело. Следващият въпрос, на който трябва да се отговори, е дали решението е постановено по един главен иск или по обективно съединени искове. Искът се характеризира с три елемента – основание, петитум и страни. Разликата в който и да е от тези елементи води до предявяване на друг (различен) иск. Поради това преценката относно броя на предявените искове е обусловена от това дали ищецът е въвел повече от едно основания и/или искания (обективно съединяване) и/или претенции, насочени срещу повече от едно лица (субективно съединяване). Основанието на иска се определя от фактите, включени в уредения в закона фактическия състав, от който произтича съответното право. В случая е предявено регресно право по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, в чийто фактически състав се включват следните факти: наличие на валиден застрахователен договор, настъпване на застрахователно събитие, представляващо покрит по него риск; плащане на застрахователно обезщетение; причинна връзка между настъпилите вреди и виновното противоправно поведение на лицето, за което ответникът отговаря като възложител. Всеки от тези факти има съпоставимо с това на другите факти значение за спорното право, тъй като недоказването на който и да е от тях води до отхвърляне на иска. Това показва, че всеки от посочените факти е определящ за спорното право и не може някой от тях (напр. застрахователното правоотношение, по което е извършено плащането) да бъде игнориран при определяне на броя на исковете, каквато теза поддържа частният жалбоподател. Според твърденията в исковата молба частният жалбоподател е извършил плащания по четири застрахователни договора, което означава, че всяка от регресните претенции включва в себе си един различен спрямо другите факт и това по изложените по-горе съображения е достатъчно да обоснове извод за наличие на обективно съединение на искове, независимо от частичната идентичност на страните по договорите и от общността на застрахователното събитие, причинило вредите по всеки от тях. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,