Определение № 204 от 26.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 1038/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Обзор Бийч Ресорт ІІ“ ЕООД /н./, [населено място], срещу решение № 408/14.02.2020г., постановено по т.д.№ 1529/2019г. от Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 767/13.04.2018г. по т.д.№ 2050/2013г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявените от касатора против „Дженерали застраховане“ АД, [населено място], искове с правно основание чл.208, ал.1 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 176779,83 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 0820164090004/16.01.2009г. за вреди, причинени от наводнение на 19.12.2009г. – 20.12.2009г. на недвижимо имущество – сграда „В“ от комплекс „Обзор Бийч Ресорт“, [населено място]; сумата от 78807,35 лв., представляваща обезщетение по същата застрахователна полица от застрахователното събитие за щети по движимо имущество, находящо се в посочената сграда „В“; сумата от 9665,15 лв. – обезщетение за разходите за ограничаване на вредите от застрахователното събитие; сумата от 86350,54 лв. – законна лихва върху главниците, считано от 01.07.2010г. до 19.12.2012г. и законната лихва върху главниците, считано от 19.12.2012г. до окончателното им изплащане. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Ответникът оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 16.01.2009г. между ЗАД "Виктория“ (сега „Дженерали застраховане“ АД) – застраховател и „Холидей мениджмънт“ ООД – застрахован е сключен договор за имуществена застраховка „Индустриален пожар“, включваща и покрие за вреди от наводнение, с обект на застраховката сгради, МСО – обзавеждане и оборудване, находящи се в курортен комплекс „Обзор Бийч Ресорт“, [населено място]. В приложение №1 към полицата са посочени собствениците на апартаментите в сграда „В“, а в приложение № 2 – са описани застрахованите обслужващи помещения. На 01.04.2007г. между „Обзор Бийч Ресорт ІІ“ ЕООД и „Холидей мениджмънт“ ООД е сключен договор, изменен с анекс от 01.01.2009г., за наем на всички обслужващи помещения в сграда „В“ (камериерски офиси, паркоместа, помещение за портиер, офиси за персонал, градински офиси, битови помещения за персонал) и малък и голям басейни, находящи се пред сградата. Договорът за застраховка е одобрен от управителя на наемодателя, като по делото е било безспорно настъпването на застрахователното събитие през срока на действие на договора, както и че застрахователят е бил уведомен за същото. Софийският апелативен съд е приел, че от представените по спора нотариални актове се установява, че на ищеца по иска – настоящ касатор е учредено право на строеж за изграждане на курортно – жилищна сграда „В“ в комплекс „Обзор Бийч Ресорт“, [населено място], от която апартаментите в сградата от първи до пети етажи са продадени на трети лица. Според въззивната инстанция в резултат на реализираното право на строеж касаторът е собственик на онези самостоятелни обекти, които не е прехвърлил на трети лица и на съответните идеални части от общите части на сградата, съразмерно на съотношението между стойностите на отделните помещения, които той притежава, изчислени при учредяване на етажната собственост. Изложени са съображения, че посочените в приложение № 2 към застрахователния договор помещения не представляват индивидуална собственост на застрахования, а имат характер на общи части по смисъла на чл.38 ЗС. За причинените на общите части вреди право на застрахователно обезщетение имат всички етажни собственици, а при упълномощаване от общото събрание на етажната собственост (чл.23 ЗУЕС), тези претенции могат да бъдат заявени от управителя. Липсата на упълномощаване от етажната собственост, както и ангажирането на доказателства за притежаваните от касатора самостоятелни обекти и идеални части от общите части на сградата, са обусловили изводите на въззивния съд за неоснователност на исковата претенция за заплащане на обезщетение за вредите на недвижимия имот. По отношение на претенцията за вредите на движимите вещи е прието, че същите не са индивидуализирани в полицата, не са конкретизирани в протоколите и описите на увреденото или унищожено имущество, както и в доказателствата за извършване на СМР от различни изпълнители за отстраняване на вредите. Въззивният съд се е позовал и на клаузата на чл.47 от общите условия на застрахователния договор, че размерът на вредите не е одобрен от застрахователя, както и не са ангажирани доказателства за пазарната им стойност. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя три правни въпроса: 1.“Процесуално легитимиран ли е собственикът на определени самостоятелни обекти в етажна собственост, да предявява искове за обезщетение за увреждане, причинено на неговите самостоятелни обекти и/или общи части, срещу трети лица, в това число срещу застрахователя по договор за имуществено застраховане, или винаги е необходимо упълномощаване (от останалите етажни собственици) или упълномощаване на председателя на управителния съвет (управителя) съгласно чл.24, ал.4 ЗУЕС?“; 2. „Длъжен ли е съдът, когато искът е установен по основание, но не и по размер, да ангажира съответно експертно заключение, за да установи размера на дължимото обезщетение по договор за имуществено застраховане, когато правата на собственост на ищеца върху самостоятелни обекти в качеството му на етажен собственик са доказани в процеса, но по делото липсват данни за притежаваните от ищеца идеални части на сградата, които са били увредени от настъпило застрахователно събитие?“ и 3. „Годни доказателства за определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение ли са едностранно съставени протоколи, договори с и оферти от различни изпълнители, както и съдебно-технически и счетоводни експертизи, когато предмет на доказване е възстановителната стойност на частично увредено имущество, застраховано по договор за имуществено застраховане?“. Първият и третият въпроси са заявени на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а вторият – на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие с решение №175/06.06.2011г. по гр.д.№ 1242/2010г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 133/18.06.2014г. по гр.д.№ 5247/2013г. на ВКС, ІІІ г.о., а евентуално и на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Съгласно чл.280, ал.1, т.3 ГПК поставеният от касатора правен въпрос ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, ако е посочена непълна, неясна или противоречива по съдържание правна норма, приложението на която е обусловило решаващите мотиви на въззивния съд. Предпоставки за допускане на касационно обжалване са и обстоятелствата, като създадена противоречива съдебна практика по тълкуването на тази норма или наличието на непротиворечива съдебна практика, но подлежаща на преодоляване като неправилна или на осъвременяване с оглед промяна в законодателството или обществените условия. По първия заявен въпрос нормата на чл.23, ал.4 ЗУЕС (неправилно посочена като чл.24, ал.4 ЗУЕС) е ясна и не се нуждае от тълкуване. Решаващите изводи на въззивния съд са основани на приложимата законова разпоредба, при безспорно установения по делото факт, че собственици на отделни самостоятелни обекти в сградата са трети лица и с оглед липсата на доказателства за притежаваните от ищеца по иска в индивидуална собственост самостоятелни обекти и в режим на съсобственост идеални части от общите части на сградата. Третият въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като не е посочена конкретна правна норма, която да се нуждае от тълкуване, а въпросът е изцяло по правилността на въззивното решение. От друга страна, апелативният съд не е отрекъл възможността релевантни за спора факти да се доказват с посочените доказателства, а е приел, че липсва индивидуализация на вещите и вредите върху вещите, поради което не могат да се съпоставят вида на претендираните вреди с вредите, които са отстранени с ангажираните по спора доказателства. Вторият въпрос не отговаря на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, тъй като въпросът за легитимацията на ищеца по иска е от значение за основателността на претенцията, а не за доказване на размера й. Въззивният съд е изразил в известна степен предположение, че ищецът притежава самостоятелни обекти и идеални части от общите части на сградата поради реализирането от същия на учреденото му право на строеж. При липса на доказателства за правото на собственост и доколкото предмет на застраховката са помещения, които по предназначение биха могли да обслужват както всички, така и отделни етажни собственици, и при твърдения за причинени вреди на инсталационни съоръжения, които по естеството си биха били общи части, и за настъпили вреди на движими вещи, които са индивидуална собственост на трети лица, въпросът за евентуално притежаваните от ищеца идеални части от общите части на сградата, не е от значение единствено за размера на претенцията, за да е задължен въззивният съд служебно да събира доказателства по реда на чл.162 ГПК. По тези съображения касационното обжалване не се допуска. На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 100 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд