Определение № 253 от 04.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3919/2014 г.

Производството по делото е образувано по подадена от Н. Б. касационна жалба вх. № 1808 от 23.04.2014 г. срещу решение от 17.03.3014 г. по гр. д. № 546/2013 г. Смолянски окръжен съд. По тази жалба състав на ВКС, І г. о. се е произнесъл с определение № 641 от 26.11.2014 г. като е допуснал касационна проверка на обжалваното решение в частта, с която е потвърдено решение от 30.10.2013 г. по гр. д. № 152/2013 г. на Златоградски районен съд, в частта с която по иск по чл. 124, ал. 1 ГПК е признато за установено по отношение на Н. Р. Б. и Й. Т. Б., че Е. Д. Б., Р. С. С., П. З. Б., А. И. Б. и С. И. Б., действащ със съгласието на майка си П. З. Б., са собственици на основание наследствено правоприемство от С. Р. Б. и давностно владение на 10/20 ид. ч. от УПИ І-118, в кв. 20 по ПУП на [населено място], целия с площ от 520 кв. Производството по делото е спряно с определение от 27.01.2015 г. на основание чл. 292 Н. Б. е подала и друга касационна жалба вх. № 1826 от 25.04.2014 г., която със същото определение от 26.11.2014 г. е била върната като недопустима. С определение от 01.06.2015 г. състав на ІІІ г. о. на ВКС е отменил определението за връщане на касационната жалба като недопустима, поради подаването й след преклузивния срок. С това е възстановена висящността по тази жалба. След извършена проверка за редовността на жалбата съдът констатира следното: В касационна жалба вх. № 1826 се развива довод за необоснованост на изводите на съда, че ищците са придобили вещни права върху 10/20 ид. ч. от дворното място на основание давностно владение, като се твърди, че те не са осъществявали такова владение и не са го противопоставили на собственичката А. Б., майка на касаторката, намерението си да придобият имота за себе си. Развит е довод и за нарушение на съдопроизводствените правила, поради необсъждане на всички събрани доказателства по делото. Не е представено изложение на основанията, на които се иска допускане на касационна проверка, както и доказателство за внесена държавна такса – изискване за редовност по чл. 284, ал. 3, т. т. 1 и 4 ГПК. Това е основание касационната жалба да се остави без движение като се укаже на страната в едноседмичен срок от получаване на съобщението да отстрани констатираните нередовности, в противен случай жалбата ще бъде върната. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.