Определение № 250 от 18.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 302/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано по касационна жалба вх.Nо 13957/08.02.2012 година на Ф. И. Б. ЕАД чрез адв.Ал.Д.- САК срещу Решение от 25.10. 2011 година по гр.възз.д. Nо 5950/2011 година на Софийския градски съд по допускане на делбата на имот пл.Nо *, находящ се в [населено място] кв.12 по ЗРКП, в частта, с която само наследниците на правоимащия наследодател са приети за съделителите в спорната съсобственост, а по отношение на търговското дружество искът за делба е отхвърлен, на основание прието възражения по чл. 76 ЗН. С посоченото решение, Софийският градски съд в правомощията на чл. 196 и сл. ГПК / отм./ е отменил частично обжалваното решение на първата инстанция по допускане делбата на възстановена земеделска земя в [населено място], имот пл. Nо * в кв. 12 по ЗРКП на града, целия с площ от 4205 кв.м. в частта относно лицата, с която делбата е допусната с участието на търговското дружество [фирма] и е постановено ново решение, с което делбата е допусната между лицата- сънаследници С. Х. С. и И. Х. Г. при права от по ¼ идеална част, а по отношение на [фирма] искът за делба е отхвърлен. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК Допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основание по чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК по процесуално правния въпрос- може ли съдебна инстанция да приеме съществуването на факти и обстоятелства, в случая за съществуването на други недвижими имоти, извън делбения ,посочени в съдебно решения, която не е влязло в сила и подлежи на обжалване и въз основа на решение на ПК, за което няма отбелязване, че е влязло в сила .“ В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация Р. С. чрез адв. Л.- САК, с който се подържа, че не са налице основания за допустимост на касационното обжалване поради липсата на точно формулиран правен въпрос. Състав на ВКС- състав на второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима при изпълнение изисквания по чл. 280 ал. 2 ГПК за цена на иска над 5000 лв., при данните за данъчна оценка от 88 620 лв. За да постанови решението си, като промени лицата - съделителите титуляри на спорната съсобственост, въззивният съд е приел, че разпоредителната сделка по НА */2007 година, с което търговско дружество [фирма] е придобило по силата на сделка правата в съсобствеността на прехвърлителките - наследници е относително недействителна по отношение на разпоредените от С. Х. С. и И. Х. Г. идеални части, тъй като на базата на ангажирани във въззивната инстанция доказателства е установено, че разпореденият имот в полза на търговското дружество не е единствен за посочените наследници и е налице хипотеза на чл. 76 ЗН. Приемайки възражението за основателно, въззивният съд е приел, че делбата следва да се допусне само между сънаследниците, първоначални страни по делото, като искът спрямо допълнително конституирания ответник Ф. и. Б. ЕАД следва да се отхвърлил. След преценка на посочените с изложението основания за допустимост на касационното обжалване, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за селекция и допускане на касационното обжалване. Съгласно разясненията, дадени с ТР 1/2009 година на ОСКТК на ВКС на първо място касаторът и защитата му следва да изведат материално-правен или процесуално- правен въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, който въпрос е имал обуславящо значение за изхода на спора, като с оглед на поддържаното основание по см. на чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК, се обоснове теза за противоречие със задължителна практика на съдилищата по този въпрос, или се разрешава противоречиво като се сочат решения на съдилища, постановили съдебния акт по същия въпрос в смисъл, различен от произнесения с обжалваното решение или се обоснове теза, че липсата на съдебна практика по въпроса налага произнасяне по конкретното дело, което би било от значение за еднаквото и точно прилагане на закона и за развитие на правото. Поставеният въпрос - може ли съдебна инстанция да приеме съществуването на факти и обстоятелства, в случая за съществуването на други недвижими имоти, извън делбения ,посочени в съдебно решения, която не е влязло в сила и подлежи на обжалване и въз основа на решение на ПК, за което няма отбелязване, че е влязло в сила “ касае интерпретиране на доказателства, които касаят спорният въпрос за приложимостта на чл. 76 ЗН спрямо разпоредената част на сестрите-сънаследници, но не съставлява въпрос по сл. на чл. 280 ал.1 ГПК. С така поставения въпрос се иска пряк и конкретен отговор за начина на преценка на конкретните доказателства с оглед на това влезли ли са в сила или, т.е. предполага се факт, който е порен и правилният отговор зависи от събрани в хода на делото доказателства.Такъв пряк отговор на изведения въпрос може да се даде само с решение по същество,но той не може едновременно и да обуслови допустимостта на касационното обжалване. Поддържаното основание за допустимост – чл. 280 ал.1 т.3 ГПК изисква касатора да обоснове защо следва да се произнесе ВКС в каква насока и кой закон подлежи на уеднаквяване.Липсата на мотиви за необходимостта от исканото произнасяне препятства възможността касационната жалба да бъде надлежно слектирана. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК и чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, състав на второ отделение на гражданската колегия