Определение № 319 от 08.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4873/2017 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение № 194 от 14.07.2017г по в.гр.дело № 338/2017г. на Пернишки окръжен съд, с което е потвърдено решение №159а от 28.02.2017г, поправено с решение от 04.05.2017г на П. районен съд ,с което е отменено наложено от касатора като работодател дисциплинарно наказание уволнение с възстановяване на работа. Въззивният съд е присъдил и обезщетение на основание чл. 344, ал1 т.3 във вр. чл. 225 ал.1 КТ след отмяна на първоинстанционното решение в тази част. Уволнението на ищеца П. Е. Р. е отменено тъй като последният е бил трудоустроен съгласно ЕР на ТЕЛК от 09.12.2014г, ползвал се е от предварителна закрила по чл.333 ал.1,т.2 и ал.2 КТ, а работодателят не е поискал разрешение от Инспекцията по труда, нито мнение на ТЕЛК. Към настоящето производствно е присъединено частно гр. дело № 4872/2017 по описа на ІІІ г.о на ВКС, образувано по частна жалба на [община] срещу постановено по реда на чл. 248 ГПК определение №746 от 31.08.2017г по в. гр.д № 338/2017г на Пернишки окръжен съд, с което е изменено въззивно решение №194 от 14.07.2017г по същото дело в частта за разноските Жалбоподателят е осъден да заплати допълнително 300 лева разноски, за които в частната жалба се поддържа, че са присъдени неправилно като направени разноски за адвокатска защита по насрещна въззивна жалба и с тях възнаграждението на адвоката се явява прекомерно,което възражение неправилно е било оставено без уважение. В приложеното към жалбата изложение,като основание за допускане на касационно обжалване на решението се сочат всички основания на чл. 280 ал.1 ГПК, без да са изложени съображения в тази насока извън посочването ,че изясняването на въпроса е от значение за развитие на правото. Поставен е въпрос дали следва да се налага дисциплинарно наказание уволнение на лице с ТЕЛК при положение ,че на същото са възложени отговорности по длъжностна характеристика за охрана и опазване от бедствия и аварии на сграден фонд. Ответникът в производството П. Е. Р. оспорва изтъкнатото основание за допускане до касационно разглеждане в писмен отговор,ъй като въпросът не от значение за решаване на спора и приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК не е налице. Претендира разноски. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК е формулиран въпрос, който е лишен от правно съдържание и няма връзка с решаващите съображения на съда,който на основание чл. 344, ал.3 КТ не е разгледал по същество спора за законосъобразност на наложено наказание „дисциплинарно уволнение”,поради нарушена закрила по чл.333 ал.1 т.2 КТ Правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с налагане на дисциплинарно наказание уволнение принадлежи на работодателя,негова е преценката дали да го упражни спрямо всеки свой работник или служител ,включително трудоустроени по предписание на ТЕЛК лица.Съдът не е отрекъл потестативното право на работодателя да налага наказания, а е следил за надлежното им упражняване в случаите на предварителна закрила. При упражняване правото на уволнение с налагане на най-тежкото дициплинарно наказание спрямо трудоустроено лице, работодателят следва да изиска предварителното разрешение на Инспекцията по труда за всеки отделен случай и щом не е сторил това, при трудов спор съдът отменя уволнението само на това основание. При наличие на ясни и посочени от въззивния съд императивни норми в закона, които задължават работодателя преди да предприеме уволнение на трудоустроен работник да приложи правилата на предварителната закрила по чл.333 ал.1 т.2 във вр. чл.330 ал.2 т.6 КТ, въпросът в изложението дали изобщо следва да се налага дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение на лице с ТЕЛК ”няма да доведе до друго разрешение на правния въпрос, обусловил решаващите изводи на съда по делото. В изложението липсва и обосновка на посочените от касатора специални критерии по чл. 280 ал.1 т.1 - 3 ГПК. Противоречие с практика на ВКС по въпроса не се подкрепя с никакви съображения, не се изтъква и прилага съдебна практика, а основанието по чл. 280 ал.1т.3 ГПК се мотивира единствено с общия характер на въпроса, т.е че не се касаело за изолиран, единичен случай. Жалбата срещу определението от 31.08.2017г по в. гр.д № 338/2017г на Пернишки окръжен съд, с което е изменено въззивно решение №194 от 14.07.2017г по същото дело в частта за разноските е неоснователна .Въззиваемият П. Е. Р. е бил представляван от адвокат Д. Г., като към отговора на въззивната жалба на общината е приложен договор за правна помощ с възнаграждение 500 лева, което е заплатено .Депозирана е и насрещна въззивна жалба, към която по договор за правна защита от 21.04.2017г ., са заплатени допълнително 300 лева .Тази насрещна жалба е разгледана и уважена Като е изменил решението с допълнително присъждане на разноските за защита по тази жалба,уговорени отделно и като е преценил, че при така осъществената защита по делото уговореното възнаграждение от общо 800 лева не е прекомерно, макар да надвишава минималното от 570, 57 лв по чл. 7 ал.1 т.1 и чл. 7, ал.2 т.2 от Наредба №1/2004г на Висшия адвокатски съвет, въззивният съд е постановил законосъобразно определение. Следва да се присъдят разноски и в настощето производство. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд състав на ІІІ г.о.