Определение № 50764 от 26.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 927/2022 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба от „Енерго – Про Продажби“ АД, [населено място], чрез адвокат Б. Г., срещу въззивното решение на Шуменски окръжен съд №260129/23.11.2021г. по в.г.д.№46/2021г. В жалбата са изложени доводи за неправилност на атакуваното решение поради нарушение на процесуалния и материалния закон, както и поради необоснованост. Насрещната страна Р. Д. Р. с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез адвокат Й. А., оспорва жалбата. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като част от поставените в изложението въпроси не са обуславящи за правните изводи на съда, а останалите са обосновани единствено с интерпретация на доказателствата и обстоятелствата по делото. Поставените въпроси са разрешени в съответствие с формираната практика на ВКС. По същество изразява становище за неоснователност на жалбата. Направил е искане за присъждане на разноските за производството и възражение за прекомерност на договореното и заплатено от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивното решение е постановено по реда на чл.294 от ГПК, след постановено отменително решение №20/01.02.2021г. по г.д.№1896/2020г. на ВКС, ІІІ г.о. и връщане на делото за разглеждане от друг състав с указания по приложение на материалния закон и за допускане на съдебно – техническа експертиза. Със същото въззивният съд, след отмяна на решението на първостепенния Районен съд Шумен, е постановил друго, с което е приел за установено в отношенията между страните, че Р. Д. Р. не дължи на „Енерго – Про Продажби“ АД сумата от 6 327,70лв., представляваща стойността на допълнително начислена електроенергия за периода от 19.04.2017г. до 18.04.2018г., след извършена корекция на сметката по отношение на обект на потребление, находящ се в [населено място], [улица], с абонатен №[ЕГН] и клиентски №[ЕГН], за която сума е издадена фактура №[ЕГН]/12.07.2019г. В полза на Р. Р. Р. са присъдени направените по делото разноски. За да постанови този резултат, съдът е приел, че по делото са надлежно установени следните обстоятелства: Ищецът Р. Д. Р. е потребител на електроенергия по силата на договорни отношения с ответника, както и че имотът, в който е монтиран процесния електромер, находящ се в [населено място], [улица], с абонатен №[ЕГН] и клиентски №[ЕГН], е присъединен към електропреносната мрежа. От приложения по делото протокол за монтаж на процесния електромер съдът приел, че той е бил монтиран в ищцовия обект с нулеви показания на тарифи Т1 /нощна/ и Т2 /дневна/. На 18.04.2019г. била извършена техническа проверка за изправността на процесното СТИ, за която бил съставен КП за техническа проверка №1301336. В хода на същата, служителите на „Електроразпределение Север“ АД /с предишно наименование „Енерго-Про Мрежи“ АД/ констатирали, че електромера има показания в две тарифи: нощна – 004878 и дневна – 004347. Установена била и външна намеса върху софтуера на измерващото устройство, което наложило подмяната му с ново. Демонтираният електромер бил поставен в безшевна торба и изпратен за метрологична проверка в БИМ. Констатирал, че за изготвената метрологична експертиза на измервателното устройство бил съставен КП №698/22.04.2019г., в който било отбелязано, че не е установено външно механично въздействие върху електромера – липсват механични дефекти на кутията, клемите и клемния блок, но при софтуерното му четене е установена намеса в тарифната схема на устройството, която е трябвало да се състои от две тарифи Т1 и Т2, а действително потребената енергия се разпределяла и върху невизуализирана тарифа 1.8.3, в която са отчетени като потребени 035369,500 квтч. Посочено било, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електрическата енергия, но не съответства на техническите характеристики. С оглед на това, на абоната, на адреса на потребление, била съставена корекция на сметката на потребената ел. енергия в размер на 7074 кWh за периода от 19.04.2017г. до 30.06.2017г. и на 28295 кWh за периода от 01.07.2017г. до 18.04.2018г. Въз основа на корекцията била издадена фактура №[ЕГН]/10.05.2019г. на стойност 6 327,70лв. за периода 19.04.2017г. до 18.04.2018г. Съдът приел, че от показанията на разпитаните по делото свидетели С. Г. Д. и П. З. Д., служители на „Електроразпределение Север“ АД извършили проверката, се установява, че по време на същата не са могли да осъществят софтуерна връзка между използвания служебен преносим компютър и електромера на ищеца, поради което се наложила неговата смяна и изпращането му в БИМ. Въззивният съд кредитирал заключението по допуснатата пред първостепенния съд съдебно-техническа експертиза, според която процесният електромер е с година на производство 2015г. и срок на метрологична годност до края на 2021 г., поради което е бил годен да измери цялата, потребена от ищеца електрическа енергия през процесния период. Според вещото лице са налични данни за препрограмирането му – да отчита определена част от денонощието в регистър 1.8.3, който не се визуализира на дисплея, не се отчита от отчетника и съответно не се фактурира от дружеството ответник. В резултат на това е налице не отчитане от измервателната схема на СТИ на преминалата от захранващия кабел към абоната електроенергия през процесния период, което количество е отразено в регистър 1.8.3 на процесното СТИ. Съдът е кредитирал заключението и в частта, с която вещото лице е посочило, че изчисленията по корекционната процедура са извършени аритметично точно, а неизмерените количества електроенергия, преминали през СТИ по регистър 1.8.3 са остойностени по действащите за процесния период цени на електроенергията, одобрени от ДКЕВР. Приел е, от обясненията на вещото лице, че процесният електромер не е „смарт“ устройство, не е включен в системата за дистанционен отчет и не изпраща информация в дружеството, предоставящо услугата, поради което не може да бъде установен момента, в който е започнало натрупването в скрития регистър, периода и часовия диапазон на това натрупване. При повторното разглеждане на делото пред въззивнта инстанция е била допусната комплексна съдебно – техническа експертиза, съобразно указанията на ВКС. От заключението по същата, съдът е приел за установено следното: възможно е да се установи точното количество ел. енергия отчетена в невизуализирания регистър 1.8.3, като при софтуерното четене на електромера е отчетено натрупано количество в размер на 35369kWh. Няма данни кога е била активирана тарифа Т3, поради което не е възможно да се определи за какъв период от време електромерът е натрупвал консумираната енергия в този регистър преди демонтажа му. Регистрираните данни от измерването не могат да се манипулират. Може да се променя само броя на активните регистри, но не и наличните показания в тях. При осъщественото софтуерно въздействие върху измервателното устройство е променен броя на активните тарифи от две на три и е намален времевия диапазон на часовите зони на другите тарифи, което е причина част от потребената енергия да се регистрира в невизуализирания регистър 1.8.3, с цел натрупаното в него количество енергия да не се отчита при ежемесечния редовен отчет. О. ел. енергия, включително и тази преминала през скрития регистър, може да бъде доставена за процесния период при допустимата мощност на потреблението в обекта. Съдът е приел, че според заключението няма данни електромера да е бил отварян, като е невъзможно нанасянето на показания в неговата памет чрез оптичния /инфрачервения/ порт на устройството. Стойността на отчетената в „скрития регистър“ 1.8.3 електроенергия, посочена в издадената фактура в размер на 6327.70лв., е математически точно изчислена и съобразена с утвърдените от КЕВР цени за процесния период. Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът е направил извод, че по делото е установено наличието на сключен договор за покупко-продажба и доставка на ел.енергия. Посочил е, че спорния между страните въпрос е за наличието на основание за начисляване на процесната сума при не измерване или неправилно/неточно измерване. Приел е, че предвид отмяната на текстовете на ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР по т.3 от Протокол №147/14.10.2013г., на основание чл.21, ал.1, т.9 вр. чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, с решение на ВАС, приложение следва да намерят нормите на чл.183 от ЗЗД. В тази хипотеза доставчикът следва да докаже, при условията на пълно и главно доказване, реалното количество на доставена енергия в обекта на потребление на клиента в процесния период, както и разликата между заплатеното и действително дължимото. Съдът е приел, че в рамките на проведеното производство ответникът не е установил факта, че именно ищецът е осъществил неправомерното въздействие върху СТИ, изразяващо се в препараметризацията му, довела до констатираното натрупване на показания в скрития регистър. Приел е, че по делото е установено, че процесното СТИ е поставено в имота на абоната с нулеви показания за дневна и нощна, но не са установени показанията на скрития регистър 1.8.3 към датата на монтажа му и на коя дата е започнало отчитането в него. Липсата на начална дата на препараметризацията е обосновала извода на съда за невъзможност да се определи реално доставената енергия за миналия едногодишен период, предмет а иска, съответно за основателността на извършените корекции на сметката на потребителя. В тази връзка е обосновал, че доколкото СТИ е собственост на оператора на електропреносната мрежа или оператора на електроразпределителната мрежа, те следва да отговарят за техническата му изправност. Приел е, че вещите лица и по двете експертизи са изразили статистическо предположение, че е технически възможно преминаването на енергията през СТИ и доставянето ѝ на абоната, но сам по себе си факта на наличие на скрит регистър не доказва реалната ѝ доставка, количеството и периода, в който същата е извършена. Въз основа на това е направил извод, че по делото липсват доказателства, че посоченото за плащане от ищеца количество ел.енергия във фактурата е реално консумирано точно в този едногодишен период от 19.04.2017г. до 18.04.2018г. Приел е, че такъв не може да бъде направен и от протокола на БИМ, тъй като натрупването на показанията не се е осъществило в присъствие на лицата, които са го съставили. По изложените съображения е намерил предявения отрицателен установителен иск за основателен. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси: „Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да вземе предвид и да обсъди всички относими към изхода на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства?“ Твърди се, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №503/16.01.2013г. по г.д.№168/2012г. на IV г.о. и решение №222/27.03.2018г. по г.д.№505/2017г. на II т.о. Искането е основано на хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Този въпрос е относим към всяко решение и по него е налице многобройна и трайно установена съдебна практика на ВКС, включително и посочената от касатора, според която въззивният съд е длъжен да обсъди в своето решение всички релевантни доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства при изграждане на своите фактически и правни изводи /чл.235, ал.2 от ГПК/. Съдът следва да обсъди и да разгледа всички доводи и възражения на страните въведени в производството пред него, когато същите имат отношение към предмета на спора, като направи самостоятелен и цялостен анализ на събраните доказателства както пред първата инстанция, така и евентуално допуснатите при разглеждане на делото пред него. Съдът намира, че обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с даденото разрешение, поради което макар и да е обуславящ, по отношение на този въпрос не е налице допълнителната предпоставка за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, а именно да е разрешен в противоречие с формираната съдебна практика. Поставен е и въпросът: При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването ѝ в неизвестен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл.183 ЗЗД и може ли при установено точно количество на потребената, но незаплатена енергия, съществуването на задължението да бъде отречено по формални съображения? Твърди се, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №150/26.06.2019г. по г.д.№4160/2018, III г.о.; решение №21/01.03.2017г. по г.д.№50417/2016г. на I г.о.; решение №124/18.06.2019г. по г.д.№2991/2018г. на III г.о.; решение №76/08.04.2021г. по г.д.№2209/2020г. на IV г.о.. решение №75/13.04.2021г. по г.д.№2206/2020г. на IV г.о.; решение № 77/08.04.2021г. по г.д.№2862/2020г. на IV г.о.; решение № 60175/09.09.2021г. по г.д.№3188/2020г. на IV г.о.; решение №124/13.09.2021г. по г.д.№1899/2020г. на IV г.о.; решение №60191/22.12.2021г. по г.д.№3651/2020г. на IV г.о.; решение №60190/17.12.2021г. по г.д.№3433/2020г. на IV г.о. Искането е основано на хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Този въпрос, макар и обуславящ правните изводи на въззивния съд е обхванат от задължителните указания на ВКС по чл.294, ал.1 ГПК при първото разглеждане на делото и не може да се повдига отново. Съгласно чл.295, ал.1 ГПК второто въззивно решение може да бъде обжалвано пред ВКС само за нарушения, допуснати при повторното разглеждане на делото. В изложението е формулиран и следния въпрос: Дали, за да бъде кредитирано заключението на вещото лице, действията, които то ще извършва и обстоятелствата, които ще обследва, следва да се развият пред него? В случая, дали за да се кредитира експертиза на БИМ, натрупването на ел.енергия по скрит регистър трябва да се извърши пред вещите лица от института по метрология и те лично да възприемат това натрупване или е достатъчно те да го констатират? Твърди, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Въпросът е обоснован с оплакванията за неправилност на решението и несъгласие с изводите на съда при кредитиране на протокола от БИМ, поради което по отношение на него не е налице общата предпоставка за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК. По отношение на същия не е налице и специалната такава, сочена от касатора – чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като в изложението не са посочени никакви съображения по отношение на значението му за точното прилагане на закона и за развитие на правото. По въпросите за изискванията за обоснованост и мотивираност на заключенията по допуснатите пред съда експертизи, за задължението на съда да ги обсъди и цени заедно с всички събрани по делото доказателства, както и за доказателствената сила на официалните свидетелстващи документи е налице трайно установена съдебна практика, която е ясна и не са налице основания за изменението ѝ поради изменение на закона или на обществените отношения. Следващият поставен въпрос е: Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства? Твърди се, че той е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №80/03.05.2018г. по г.д.№2560/2017г. на IV г.о.; решение №61/01.03.2016г. по г.д.№4578/2015г. на IV г.о.; решение №841/19.01.2010г. по г.д.№3530/2008г. на IV г.о.; решение №226/12.07.2011г. по г.д.№921/2010г. на IV г.о.; решение №26/09.04.2020г. по г.д.№1764/2019г. на I г.о. и др. Искането е за допускане на обжалването в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че обжалваното въззивно решение е постановено в противоречие с посочената съдебна практика, тъй като съдът не е възприел заключенията по допуснатите експертизи и приложените по делото писмени доказателства за монтиране на процесното СТИ в имота с нулеви показания на проверените тарифи 1.8.1 и 1.8.2, а е посочил, че по делото липсват доказателства за наличие на нулеви показания в скрития регистър. Приел е, че липсата на данни кога са натрупани установените в БИМ показания води до неустановеност и на факта на извършена реална доставка на процесното количество ел. енергия на абоната. Въпросът осъществява общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. Поставеният в изложението въпрос „Длъжен ли е съдът да формира вътрешното си убеждение като прецени всички обстоятелства по делото при спазване на научните, опитните и логическите правила?“ е значим по всяко дело, но обжалваното решение не е постановено в противоречие с посочената от касатора съдебна практика – т.3 от ТР №2/2004г. на ОСГК на ВКС и в т.12 от ТР №1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС. По отношение на него не е налице специалното основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. С изложението на касационните основания се претендира допускане на обжалването и по въпроса „Може ли въззивният съд да приеме за недоказани факти от значение по делото, които първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещи се от доказване, без да изготви нов доклад?“, като разрешен в противоречие с практиката на ВКС – т.2 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС и решение №549/29.10.2010г. по г.д.№56/2010г. на IV г.о.; решение №385/10.05.2010г. по г.д.№1245/2009г. на III г.о.; решение №700/06.12.2010г. по г.д.№304/2010г. на III г.о.; решение №129/2015г. по г.д.№7040/2014г. на III г.о. Съгласно трайно установената съдебна практика, посочена и в изложението, въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. Съдът служебно следва да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, когато констатира че посочената от първостепенния съд правна квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти. С оглед на горното, при липса на изложени във въззивната жалба твърдения за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения при изготвяне на доклада и разпределение на доказателствената тежест, въззивният съд не следи служебно за същите, нито има задължение да извършва нов доклад. Съгласно чл.295, ал.1 ГПК второто въззивно решение може да бъде обжалвано пред ВКС само за нарушения, допуснати при повторното разглеждане на делото, поради което въпросът е обхванат от задължителните указания на ВКС по чл.294, ал.1 ГПК и не може да се повдига отново. В заключение, съдът намира, че е налице соченото от касатора основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по поставения въпрос: Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства. Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметката на ВКС на дължимата държавна такса в размер 126,55лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение