Определение № 588 от 24.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4209/2014 г.

Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. №2043 от 10.04.2014г., подадена от И. Е. Д. в лично качество и в качеството й на законен представител на Е. Р. Д. и М. Р. Д. срещу разпореждане № 502 от 10.03.2014г. на Варненски апелативен съд, постановено по в.т.д.№47/2013г. С това разпореждане са върнати на основание чл.286 ал.1 т.2 ГПК касационна жалба вх.№ 33/ 03.01.2014г., подадена от Е. Р. Д. чрез неговия баща и законен представител Р. Д. Д., и касационна жалба вх.№34 от 03.01.2014г., подадена от М. Р. Д. чрез неговия баща и законен представител Р. Д. Д., и двете срещу постановеното по делото въззивно решение №272 от 18.10.2013г. С частната жалба се излагат съображения за неправилност и необоснованост на разпореждането и се иска отмяната му. Поддържа се, че съдът не е съобразил подадената на 21.01.2014г. молба, с която са изпълнени указанията на администриращия съд и са изправени недостатъците на касационните жалби. Ответната страна Общинска банка АД не взема становище. Ответната страна Д. Е. Д. не взема становище. Дирекция Социално подпомагане [населено място] също не взема становище. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Жалбата, подадена от И. Е. Д. в лично качество е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане. За жалбоподателката липсва правен интерес от атакуване на разпореждането, с което са върнати касационните жалби, подадени от синовете й. Същата в лично качество не е страна в производството и не е легитимирана да обжалва постановените от съда съдебни актове. Жалбата в частта, подадена от И. Е. Д. в качеството й на майка и законен представител на Е. Р. Д. и М. Р. Д. е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирани страни, против разпореждане, подлежащо на инстанционен контрол, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК. Обстоятелството, че предмет на същата е разпореждане, преграждащо по - нататъшното развитие на делото, подлежащо на разглеждане по реда на чл. 274, ал. 2, изр.1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК за първи път, обосновава правен извод, че в случая разпоредбата на чл. 280 ГПК, във вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК не намира приложение и за настоящата инстанция отсъства задължение да проверява наличието на установените в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК предпоставки за допустимостта на исканото обжалване - арг. от чл. 274, ал. 3 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: Страни по в.т.д.№47/2013г. са Е. Р. Д. и М. Р. Д. чрез тяхната майка и законен представител И. Е. Д., Общинска банка АД и Д. Е. Д.. В производството е взела участие и Дирекция Социално подпомагане [населено място]. По делото е постановено решение №272 от 18.10.2013г. На 10.12.2013г. пред ВАпС е депозирана касационна жалба вх.№6476, подадена от И. Е. Д. против въззивното решение. С разпореждане №2667/18.12.2013г. касационната жалба е оставена без движение с указания за отстраняване на констатирани нередовности. С молба от 22.01.2014г. входирана във ВАпС под №398, в изпълнение на указанията по Разпореждане №2667/18.12.2013г. са представени приподписани от адв. Р. Д. Д. екземпляри от касационна жалба вх.№6476, и изложение на основанията по чл.280 ГПК, преписи за насрещните страни и вносен документ за внесена държавна такса 30лв. С ново разпореждане №191 от 27.01.2014г. касационна жалба вх.№6476 отново е оставена без движение и са дадени указания на касатора да посочи изрично в какво качество подава същата. С молба вх.№1178 от 27.02.2014г. касаторката е уточнила, че подава касационната жалба в лично качество. С разпореждане №472 от 06.03.2014г. ВАпС е върнал тази жалба поради подаването й от лице, което не е страна в производството. Разпореждането не е обжалвано и е влязло в сила. На 03.01.2014г. против въззивното решение са подадени още две касационни жалби - касационна жалба вх.№ 33/ 03.01.2014г., подадена от Е. Р. Д. чрез неговия баща и законен представител Р. Д. Д., и касационна жалба вх.№34 от 03.01.2014г., подадена от М. Р. Д. чрез неговия баща и законен представител Р. Д. Д.. С Разпореждане №195 от 28.01.2014г. съдът е оставил и двете жалби без движение поради това, че не са подписани и не са внесени дължимите по тях държавни такси в размер от по 30лв. за производство по чл.288 ГПК. Съобщенията с указанията и последиците, които законът свързва с неизпълнението им, са връчени на касаторите чрез адв. Д. /техният баща и законен представител/ на 21.02.2014г. В указания едноседмичен срок указанията не са изпълнени. С обжалваното разпореждане и двете касационни жалби са върнати на основание чл.286 ал.1 т.2 ГПК. Така постановеното разпореждане е правилно. Срокът за изпълнение на указанията е едноседмичен от съобщаването им. Съобщенията са надлежно връчени на 21.02.2014г. Срокът за изпълнението им е изтекъл на 28.02.2014г. С оглед данните по делото администриращият жалбите съд правилно е възприел и обсъдил горните факти и е достигнал до извод, съответстващ на наличните към този момент данни. Неснователно е възражението на частните жалбоподатели, че съдът не е съобразил подадената на 21.01.2014г. молба, с която били изпълнени указанията на администриращия съд и изправени недостатъците на касационните жалби. Тази молба е относима към касационна жалба вх.№6476, подадена от И. Е. Д. против въззивното решение и няма как да бъде възприета като изпълнение на указанията, дадени с Разпореждане №195 от 28.01.2014г. Предвид изложеното обосновано и правилно е постановено връщането на касационна жалба вх.№ 33/ 03.01.2014г. и касационна жалба вх.№ 34/ 03.01.2014г. с обжалваното разпореждане. Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение