Определение № 109 от 10.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 1094/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Н. Н. против решение № 12004/07.08.2020 г. по гр.д. № 4855/2019 г. на Софийски апелативен съд, в частта му с която, след частично потвърждаване и частична отмяна на решение от 19.06.2019 г. по гр.д.№ 10130/2018 г. на Софийски градски съд, като краен резултат е отхвърлен предявеният от касатора против ЗД „Лев Инс„ АД иск, с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ, за разликата между присъдените 35 000 лева и претендираните 60 000 лева. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.52 ЗЗД, досежно присъдения размер на обезщетение за неимуществени вреди, търпими в причинна връзка с ПТП от 30.03.2018 г., настъпило по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност „ на автомобилистите / ЗЗ „ГО” /, лек автомобил. Касаторът счита, че определеният размер е крайно занижен спрямо вида и тежестта на получените увреждания и трайните им последици за здравето му. Позовава се на определена от ТЕЛК нетрудоспособност от 50%, с влязло в сила експертно решение след приключване на устните състезания пред въззивна инстанция, който процент твърди да е определен и на база последиците от телесните увреждания от конкретното ПТП. Намира неправилно отречена, като неустановена от доказателства по делото, психо-емоционалната си травма, в причинна връзка с увреждането / остра стресова реакция, умерено тежък депресивен период и проявления на същия - тревожност, сърцебиене, прилошаване, безсъние /. Несъобразен адекватно от съда страната намира и констатирания от СМЕ дефицит при въртене на китката - от 30 градуса, при норма 60 градуса и при повдигане на ходилото нагоре - от 10 градуса, при норма 30 градуса, вкл. необратимия им характер. Липсват, според касатора, мотиви за това по какъв начин, прилагайки релевантните за определянето му критерии, съдът е формирал, като справедлив еквивалент на претърпените болки и страдания, размера от 35 000 лева, съобразявайки и актуалната към датата на ПТП икономическа конюнктура, ориентир за която за законодателно установените лимити на застрахователна отговорност. Ответната страна – ЗД „ Лев Инс „ АД – оспорва касационната жалба, с изложение на съображения по същество за нейната неоснователност. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав, в обхвата на касационните доводи, ограничени до приложението на чл.52 ЗЗД, съобрази следното: За да определи справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от претърпени телесни увреждания в причинна връзка с ПТП от 30.03.2018 г., настъпило по вина на водача на застрахован при ответника, по ЗЗ ”ГО „ на автомобилистите лек автомобил, въззивният съд е съобразил, че ищецът е получил следните увреждания: счупване на долен край на лява лакътна кост; счупване на ладиевидна кост на дясно ходило; навяхване на шия; контузии на лява ръка и дясно ходило. Съобразил е проведено изцяло консервативно лечение – с поставяне на гипсови имобилизации за период от 35 дни за лява ръка и дясно ходило и шийна яка за 30 дни. Отчел е фактически 6 – месечен възстановителен период, първите 30 дни от който съпроводени с по- интензивни болки, но съобразявайки се и с посочения от СМЕ нормален период на възстановяване от такава травма - 3 - 4 месеца / ответникът възразявал за проточило се възстановяване поради непроведени физиотерапия и рехабилитация от ищеца /. Съобразен е и констатирания от СМЕ дефицит при въртене на китката - от 30 градуса, при норма 60 градуса и при повдигане на ходилото нагоре - от 10 градуса, при норма 30 градуса, прогнозирани като постоянни. Съдът е зачел установените от свидетели, търпени от ищеца неудобства във връзка с нуждата от чужда помощ, при обслужване на ежедневните му битови нужди по време на имобилизацията на крайниците му, за период около месец. Изрично е отказано кредитирането на свидетелските показания в частта им, касаеща обстоятелства относно психическото състояние на пострадалия, вкл. относно посещения на психиатър и трудна подвижност / с бастун /, доколкото не са налице писмени доказателства за извършени прегледи от специалист, в аспект и на неподкрепеност на свидетелските показания от други доказателства по делото – при неустановени от СМЕ данни за други неблагоприятни последици, извън преждепосочения дефицит при движения на лява ръка и дясно ходило. За да завиши определения от първоинстанционния съд размер, въззивният съд е изходил от комплексността на травмата и квалифицирането на уврежданията на ръката и ходилото като средни телесни повреди, нарушили качеството на живот на ищеца за период от 3 - 4 месеца, вкл. изхождайки от активната му трудоспособна възраст на 43 годишен мъж. Съдът е приел, че остатъчните последици, макар да не засягат трудоспособността на лицето, като създаващи му дискомфорт и за в бъдеще следва да бъдат зачетени с прогнозирания им, непреодолим характер. В изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК касаторът формулира следните въпроси: 1/ Следва ли при определяне на обезщетението съдът да се съобрази с лимитите на застрахователна отговорност по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите, които отразяват промените в икономическите условия ? Липсата на каквито и да било съображения относно лимитите, показващо пълното им игнориране, води ли до неправилно приложение на принципа за справедливост, при условията на пряк иск ? Нарушен ли е принципа на справедливост при определяне на обезщетения в много по – нисък от определени такива за напълно аналогични случаи, но при лимити 10 пъти по-ниски от процесния ? / от въпросите са изключени частите, с характер на лична на касатора оценка, относно обективирания с конкретното произнасяне на съда порок на решението /; 2/ Релевантни ли са за критериите по чл.52 ЗЗД лимитите на застраховане, съобразно пар. 27 от ПЗР на КЗ и обществено-икономическите и социални условия в страната към датата на непозволеното увреждане, известна индиция за които са както нормативно определените нива на застрахователно покритие по ЗЗ „ГО„ на автомобилистите, така и нормативно определената и публично оповестена минимална работна заплата, ноторния инфлационен индекс, макар същите да са без самостоятелно значение ?; 3/ Как следва да се прилага принципа на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразяват при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинени от деликт телесни увреждания ? Несъобразяване в достатъчна степен на задължителните критерии по приложението на чл.52 ЗЗД, при условията на предявен пряк иск срещу застраховател, както и на конкретните за разглеждането на делото факти, представлява ли нарушение на принципа на справедливост при определяне справедливо по размер обезщетение, в нарушение на ППВС № 4/1968 г. ?; 4/ Следвало ли е САС, при спазване изискванията в ППВС № 4/1968 г., да посочи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от увреденото лице, но и на всички онези неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които го съпътстват ? - в обосноваване на допълнителния селективен критерий е посочено и решение по т.д.№ 14/2009 г. на ІІ т.о. на ВКС; 5/ Следвало ли е САС в своето решение, при определяне на неимуществените вреди да включи и онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален дискофорт за определен период от време, както и да изходи от разбирането, че критерият за справедливост, чийто израз е чл.52 ЗЗД, не е абстрактен, а всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитието на обществото в страната ? - в обосноваване на допълнителния селективен критерий е посочено решение № 749/ 05.12.2008 г. на ТК на ВКС / без номер на дело и състав /; 6/ Следвало ли е САС, при определяне на размера на обезщетението за търпени от ищеца вреди, да вземе предвид всички релевантни за определяне на справедливо обезщетение обстоятелства и да ги обсъди в тяхната съвкупност, в съответствие с дадените в т.ІІ от ППВС № 4/1968 г. указания и формираната съдебна практика по прилагането на чл.52 ЗЗД ?; 7/ Следва ли съдът да отчете в достатъчна степен вида и характера на претърпените от ищеца телесни увреждания и получените трайни последици за здравето му и да определи обезщетение за всяко едно от получените телесни увреждания и за настъпилите трайни последици за физическото и психическото му здраве, пряко повлияно от неправилност, при прилагане на задължителните критерии ?; 8/ Игнорирането на съществени и значими обстоятелства предпоставя ли нарушение на принципа на справедливост ? Непосочването и неотчитането в достатъчна степен на задължителните критерии, с оглед специфичното им проявление по всяко дело - брой нанесени телесни увреждания, последици от същите във времето, възрастта на ищеца, понесени негативни психически изживявания, продължаващи страдания и трайни последици за здравето, действащите лимити към датата на ПТП и др. – води ли до нарушаване на принципа на справедливост ?; 9/ Длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии и да ги съпостави с доказателствата по делото, за да се изпълнят изискванията на ППВС № 4/1968 г.?; 10/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани доказателства и за изложи конкретни мотиви по всяко едно релевантно за спора доказателство, съдържащо се в кориците на делото ? – допълнителния селективен критерий обосноваван с решение по т.д.№ 1204/2018 г. на ІІ т.о. на ВКС; 11/ Длъжен ли е съдът да търси точен паричен еквивалент на всички търпими вреди и длъжен ли е да намери справедлив еквивалент на същите, като гаранция за това е отчитане на всички задължителни и всички специфични в случая обстоятелства, въведени с ППВС № 4/1968 г., гарантиращи правилно приложение на принципа на справедливост ? Извън случаите, при които в обосноваване на допълнителен селективен критерий е посочено конкретно решение на ВКС, всички формулирани въпроси са общо обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – с ППВС № 4 / 1968 г.. С решенията по т.д.№ 2592/2014 г. на ІІ т.о., т.д.№ 457/2014 г. на ІІ т.о., т.д.№ 1154/ 2013 г. на ІІ т.о., т.д.№ 299/ 2019 г. на ІІ т.о. и по т.д.№ 916/2011 г. на І т.о. на ВКС са обосновавани допълнителните селективни критерии по въпросите, отнасящите до приложение на лимитите на застрахователна отговорност. Решение по т.д.№ 543/ 2014 г. на ІІ т.о. на ВКС е посочено при неяснота в относимост към конкретен въпрос, доколкото касае съобразяването на несъществени или произволни обстоятелства, като водещо до нарушаване принципа на справедливост, без касационната жалба или изложението към същата да съдържат довод за произволно съобразено или несъществено за определяне размера на обезщетението обстоятелство. Въпросите, в голямата си част ненужно повтарящи се и обобщими до въпроса „ за приложението на критерия за справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД „, не удовлетворяват изискването за правни въпроси. Част от същите са директно формулирани като фактологични - изискващи конкретен отговор по правилността на постановеното въззивно решение, въз основа на конкретните факти и доказателствата за тях / така въпроси 4, 5, и 6 /. Освен това, всички въпроси отнасящи се до приложението на чл.52 ЗЗД се основават на предпоставки, неустановими от решаващите мотиви на въззивния съд и за които липсва надлежен касационен довод. Касационната жалба съдържа довод единствено за несъобразени, при определяне на размера на дължимото обезщетение, понесените психическа и емоционална травми от ищеца, не и други, релевантни за определянето му / извън съобразяване с икономическата конюнктура – предмет на първите два въпроса /, но игнорирани от съда факти и обстоятелства. Влязлото в сила ЕР на ТЕЛК, след приключване на устните състезания във въззивна инстанция, е доказателство извън подлежалия на анализ от въззивния съд доказателствен материал. Както се посочи по-горе, съдът е разгледал вида на травмите, отчел е комплексния им характер, вида на проведеното лечение и неговата продължителност, общия възстановителен период и този на търпими по-интензивни болки и страдания, останалите трайни последици в движенията на лявата китка и дясното ходило, в аспект на търпимия дискомфорт от същите, но без отражение за трудоспособността на лицето, възрастта на пострадалия и търпените в периода на обездвижване на крайниците неудобства от ползвана чужда помощ за бита. Психическата и емоционална травми, обаче, са изрично коментирани от съда като неустановими с гласни доказателства, доколкото се касае за изводи, основаващи се на специални знания относно причинността на проявленията с конкретните увреди, с каквито свидетелите не разполагат, а и като неустановени – дори да се счетат за годни доказателствени средства свидетелските показания – доколкото остават изолирани, неподкрепени от заключението на СМЕ или други доказателства по делото. Този решаващ мотив на съда е предпоставял процесуалноправен въпрос относно годните за установяването на този вид вреди доказателствени средства, респ. за приложението на чл. 235 ал. 2 ГПК, каквито въпроси не са формулирани. Няма изискване за обосноваване отделен размер на обезщетението за всеки отделен вид увреждане, поради което и седми въпрос е изначално правно несъстоятелен.На практика касаторът обосновава касационен довод за недостатъчно съобразена тежест на всеки от иначе правилно съобразените критерии, при определяне размера на обезщетението. Правилността на тази преценка, обаче, всякога е осъществима в друга фаза на касационното производство и на основания, различни от тези по чл. 280 ал. 1 и ал. 2 ГПК – по чл.281 т.3 ГПК, освен в случаите, в които определеното обезщетение драстично конфронтира с вложения от законодателя смисъл на понятието „справедливост„ в чл. 52 ЗЗД. Подобно драстично несъответствие, вкл. изводимо от присъдени обезщетения в аналогични или дори сходни случаи, макар да твърди такива в касационната си жалба, касаторът не обосновава. Последното обуславя и неудовлетворяване на общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване с формулираните 1 и 2 въпроси, относими към съобразяването на лимитите на застрахователна отговорност. С решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК – реш. № 1 /26.03.2012 год. по т.д.№ 299/2011 год. на ІІ т.о. ВКС, реш.№ 95/ 24.10.2012 год. по т.д.№ 916/2011год.на І т.о.на ВКС,реш.№ 155/11.12.2012 год. по т.д.№ 711/2011 год., е възприето, че определимите от съда обезщетения за неимуществени вреди следва да бъдат съобразени с действително търпимите вреди, съобразно критериите по чл.52 от ЗЗД, а не с лимитите на отговорността на застрахователя. Последните са само ориентир при отчитане на конкретните икономически условия,т.е. не биха могли да се съобразяват като самостоятелно приложими конкретни стойности, поради което и проста съпоставка между същите и размера на присъдените обезщетения не обосновава неправилност на въззивния акт, поради несъобразяване на конкретните обществено - икономически условия. Дори да се приеме, че въпросите покриват общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, не е обоснован допълнителен селективен критерий в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, тъй като решението не е в противоречие с цитираната съдебна практика, даваща отговор по приложението на критерия във всяка отделна хипотеза и непозволяваща унифициране на отговор на правен въпрос по съобразяването на едно или друго, релевантно за определяне размера на обезщетението обстоятелство. Не е обосновано и противоречие на въззивното решение със задължителните указания, дадени с ППВС № 4/1968 год., които не изчерпват релевантните при определяне размера на обезщетението възможни критерии / т.е. не въвеждат „ задължителни критерии „, при това отделно от факултативни, „ специфични „ такива, каквото е съждението на касатора /, а изискват комплексна преценка и обосноваване критерия за справедливост с мотивирано изложение на приети за релевантни, при определяне на справедлив размер на обезщетението, конкретни обстоятелства във всеки конкретен случай, каквото мотивиране въззивното решение съдържа. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение