Определение № 156 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2526/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. Т. Д. и Р. К. Д. срещу определение № 1056 от 04.05.2022 г. по в. ч. гр. д. № 469/2022 г. на Бургаския окръжен съд. С обжалваното определение е потвърдено протоколно определение от 20.01.2022 г. по гр. д. № 6891/2021 г. на Бургаския районен съд, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателите за главно встъпване в производството по делото на основание чл.225 ГПК. Производството по делото пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от Т. М. Д. против Й. И. К. искове с правна квалификация чл. 75 ЗС за предаване владението на реални части от недвижими имоти, а касаторите са поискали да встъпят в процеса главно, предявявайки искове по чл.75, вр. с чл.76, предл. последно ЗС за същите имоти. Касаторите считат определението за неправилно и искат неговата отмяна. Ответникът по жалбата Т. М. Д. е подал писмен отговор, в който е изразил становище за нейната основателност, а ответникът Й. И. К. не е взел становище. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално недопустима. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. По аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК въззивните решения по искове по чл. 75 ЗС и чл. 76 ЗС подлежат на касационно обжалване в зависимост от цената на иска, тъй като с тях се защитава владението като фактическо състояние, а не правото на собственост или друго вещно право. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 3 ГПК размерът на цената на исковете по чл. 75 и чл.76 ЗС е 1/4 от данъчната оценка на имота, а ако няма такава - от пазарната цена. В случая предмет на спора са 10 392 кв. м от имот с идентификатор ***, целият с площ от 63 866 кв. м, както и 3398 кв. м от имот с идентификатор ***, целият с площ от 103 547 кв. м, по КККР на [населено място]. От приложените по делото удостоверения е видно, че данъчната оценка на имот с идентификатор *** е 1635 лв., респ. за процесните 10 392 кв. м – 266,04 лв., а данъчната оценка на имот с идентификатор *** е 2650,80 лв., респ. за процесните 3398 кв. м – 86,99 лв., или цената на предявените искове е съответно 66,51 лв. /1/4 от 266,04 лв./ и 21,75 лв. /1/4 от 86,99 лв./, т. е. под минимума от 5000 лева по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което жалбата е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С оглед изложеното частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане, а настоящото производство следва да се прекрати. По изложените съображения Върховният касационен съд, II г. о.,