Определение № 306 от 29.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 473/2012 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Е.-с.К., общ.Ц., против решение от 2.03.2012 г. по в.гр.д. № 30/2012 г. на Бургаски ОС, с което се потвърждава решение № 1799/15.11.2011 г. на Бургаски РС, с което са обезсилени решение и решение за поправка по гр.д. № 669/2009 г. на БРС, с които предварителният договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 25.09.2007 г. между А. О.-В.Т. и касатора е обявен за окончателен. Актовете са постановени по искане на А. О. на основание чл.362,ал.2 ГПК. Ответното по касационната жалба А.-сега Е., е подало отговор, че не са налице основания за допускане, както и че същата е неоснователна. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че по въпросът, че джирото е единственият способ за прехвърляне на вземането по запис на заповед, съдът се е произнесъл в противоречие с Р по т.д. 29/2010 на ВКС, както и с решения на ВТОС и Бургаски ОС, но последните две не са представени. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Твърдяното противоречие е налице. Въззивният съд е приел, че в случая липсва джиро /индосамент/, което се явява форма за надлежно прехвърляне на права-чл.316 ТЗ, поради което само договорът за цесия не може да прехвърли правата по ценната книга, тъй като не е извършено по изискуемия ред. На така поставеният въпрос, цитираното Р № 213/30.12.2010 г. по т.д. № 29/2010 г. на ІІ т.о., не дава отговор, защото то визира разпоредбата на чл.15 ТЗ. Отговорът е даден в друго решение № 218/1.03.2013 г. по т.д. № 1008/2011 г. на ІІ т.о., с което е прието следното: Допустимо е правата по запис на заповед да бъдат прехвърлени чрез цесия при спазване на чл.99 ЗЗД и предаване на ценната книга или с джиро съгласно чл.466 и сл. ТЗ. По изложените съображения, касационната жалба попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 ГПК и затова следва да се допусне до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.