Определение № 37 от 02.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4956/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „ЕВРОПРИНТ ТРЕЙД“ ООД, подадена чрез пълномощника адв. М. В., против определение № 2829 от 29.10.2021 г., поправено с определение № 2992 от 11.11.2021 г., двете постановени по в. ч. гр. д. № 3207 по описа за 2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260783 от 08.02.2021 г. по гр. д. № 6564 по описа за 2019 г. на Софийски градски съд, в частта му с характер на определение, с което е отменено определението за даване ход по същество на делото и е прекратено съдебното производство по предявените при условията на евентуалност от ищеца „ЕВРОПРИНТ ТРЕЙД“ ООД против ответника „СЛАТИНА - БУЛГАРПЛОД“ ООД два отрицателни установителни иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ответникът не е изключителен собственик на мрежи и съоръжения от техническата инфраструктура за електроснабдяване, както и за водоснабдяване и канализация, обслужващи собствените на ищеца сгради с идентификатори 68134.706.347.4 и 68134.706.347.13, разположени в поземлен имот с идентификатор 68134.706.347, всички по КККР на [населено място], одобрени със заповед РД -18-138/24.07.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на определението и се иска отмяната му. Приложено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, в което се поддържа, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и, че определението е очевидно неправилно.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата „СЛАТИНА - БУЛГАРПЛОД“ ООД, чрез адв. В. К., в който се поддържа, че определението на въззивния съд е правилно и законосъобразно, както и, че не са налице основания за допускането му до касационна проверка.

Частната касационна жалба е процесуално допустима, подадена е от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване настоящият съдебен състав съобрази следното:

Ищецът „ЕВРОПРИНТ ТРЕЙД“ ООД е предявил против ответника „СЛАТИНА - БУЛГАРПЛОД“ ООД следните искове: главни искове с правно основание чл. 124 ГПК за установяване спрямо ответника, че ищецът е собственик на по 3 % идеални части от електропреносната и от канализационната мрежа в поземлен имот с идентификатор 68134.706.347, тъй като горните инфраструктури представляват общи части по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС, евентуално на основание Договор от 04.08.1999 г. за приватизационна продажба на обособена част от имуществото на „БУЛГАРПЛОД - БОЯНА“ ЕАД или въз основа на давностно владение и евентуални отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124 ГПК за установяване, че ответникът не е изключителен собственик на електропреносната и канализационната мрежа в поземлен имот с идентификатор 68134.706.347; негаторен иск с правно основание чл. 109 ЗС с искане ответникът да преустанови незабавно неоснователните си действия и бездействия, с които пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху две негови сгради, разположени в поземлен имот с идентификатор 68134.706.347, изразяващи се в ограничаване на достъпа до Столовата и Битовата сграда чрез искане за заплащане на входна такса за преминаване през бариерата, монтирана пред входа на Битовата сграда, искане за заплащане на цена от 25 000 лева за учредяване на „право на преминаване“ през Поземления имот по реда на чл. 192 ЗУТ, издигане на ограда около сграда с идентификатор 68134.706.347.13; иск правно с основание чл. 55, ал. 1, пред. първо ЗЗД за заплащане сума в размер на 50 960 лева, с която ответникът неоснователно се е обогатил от всички плащания на „постоянна наемна цена“, извършени от ищеца в периода от месец май 2014 г. до месец януари 2019 г. на основание нищожен договор за наем от 19.05.2009 г.; три иска с правно основание чл. 45 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от 01.03.2019 г. до 17.05.2019 г., изразяващи се в нереализирани приходи по прекратени договори за наем на помещения в сграда идентификатор 68134.706.347.4 и сграда с идентификатор 68134.706.347.13, както следва: сумата 5000 лева без ДДС, сумата 1349.51 лева без ДДС и сумата 3000 лева без ДДС; три иска с правно основание чл. 86 ЗЗД за лихви върху главниците по исковете с основание чл. 45 ЗЗД за периода от 01.03.2019 г. до 17.05.2019 г. в размер както следва: сумата 108.33 лева, сумата 11.25 лева и сумата 74.17 лева.

С решение № 260783 от 08.02.2021 г., поправено с решение № 263502 от 28.05.2021 г., постановени по гр. д. № 6564 по описа за 2019 г., Софийският градски съд е приел, че предявените два отрицателни иска с правно основание чл. 124 ГПК за установяване, че ответникът не е изключителен собственик на електропреносната и канализационната мрежа в поземлен имот с идентификатор 68134.706.347 са недопустими и е прекратил производството в тази част; осъдил е ответника да преустанови незабавно неоснователните си действия и бездействия, с които пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху две негови сгради, разположени в поземлен имот с идентификатор 68134.706.347, изразяващи се в прекъсване на електроснабдяването и водоснабдяването на разположени в посочения имот сгради с идентификатори 68134.706.347.4 и 68134.706.347.13 на основание чл. 109 ЗС и е отхвърлил останалите искове като неоснователни.

С обжалваното определение е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е прекратено производството, като е прието, че предявените от ищеца „ЕВРОПРИНТ ТРЕЙД“ ООД отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено, че ответникът „СЛАТИНА - БУЛГАРПЛОД“ ООД не е изключителен собственик на мрежи и съоръжения от техническата инфраструктура за електроснабдяване, както и за водоснабдяване и канализация, обслужващи собствените на ищеца сгради с идентификатор 68134.706.347.4 и 68134.706.347.13, които са разположени в поземлен имот с идентификатор 68134.706.347 са недопустими, поради липса на правен интерес за ищеца, както и на основание чл. 26, ал. 2 ГПК. Въззивният съд се е аргументирал, че в конкретния случай ищецът не отрича правото на собственост на ответника изобщо, а само частично, без да уточнява каква част от правото му на собственост се отрича. По същество се твърди, че трето лице /неуточнено кое/, притежава някаква част от правото на собственост върху недвижимите вещи – МСТИ, обслужващи сградите на ищеца, на каквото и да е правно основание. За да се защити, ответникът следва да отрече правото на собственост на всяко трето лице, върху каквато и да е част от посочените недвижими вещи, на каквото и да е основание. Така предявен, искът в действителност съставлява положителен установителен иск за съществуване на право на собственост на трето лице /непосочено кое конкретно/, върху някаква част /не е уточнено дали се касае за реално обособена или идеална част/ от посочените недвижими вещи /МСТИ, обслужващи сградите на ищеца/. В случай, че се касае за права на ищеца, то с предявяването на положителен установителен иск за правото си на собственост върху 3% идеални части от посочените недвижими вещи /МСТИ, обслужващи сградите на ищеца/, на претендираните от него три различни основания /като прилежащи общи части към обект в хоризонтална етажна собственост, на основание договор за приватизационна продажба, и по давност/ ищецът е изчерпил правният си интерес от предявяването на иска. В случай, че ищецът иска да установи права на собственост на трето, неучастващо в процеса лице, върху недвижимите вещи - МСТИ, обслужващи собствените му сгради, то така предявеният положителен установителен иск от една страна не е уточнен – за кое трето неучастващо в производството лице се иска установяване на собственост, за каква част от правото на собственост, и на какво основание, а дори да би бил уточнен, той е недопустим на основание чл. 26, ал. 2 ГПК. Соченият от ищеца правен интерес – да се опровергае основанието, от което ответникът претендира права да изисква заплащането на парично обезщетение за ползването на МСТИ, обслужващи сградите на ищеца, да ограничава достъпа му, и да извършва технически интервенции върху МСТИ, с които да прекъсва електроподаването и водоснабдяването на сградите на ищеца, е удовлетворен чрез предявяването на исковете по чл. 109 ЗС, които са релевантни за спора по тези искове и са включени в предмета на доказване по тях.

Жалбоподателят се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите:

1. „Налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за правото на собственост на ответника, след като разполага с положителен установителен иск за собственост на идеални части върху същата вещ?“;

2. „В случаите, когато ищецът не претендира право на собственост върху вещта, недопустимо ли е предявяването на отрицателен установителен иск поради забраната на чл. 26, ал. 2 ГПК в процеса да се установяват правата на трето неучастващо лице;

3. „Налице ли е правен интерес от предявяване в условията на евентуалност на отрицателен установителен иск за правото на собственост на ответника, след като ищецът е предявил като главен положителен установителен иск за собственост на идеални части върху същата вещ?”.

Сочи, че първият въпрос е разрешен в противоречие с Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г по тълк. д. № 8 по описа за 2012 г. на ОСГТК на ВКС, а вторият с практиката на ВКС, обективирана в решение № 52 от 19.06.2018 г. по гр. д. № 2154/2017 г., II ГО и в решение № 13 от 12.03.2016 г. по гр. д. № 3637/2015 г., II ГО. Поддържа, че третият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, както и, че определението е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

Сочените основания за допускане на касационно обжалване не са налице.

В Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г по тълк. д. № 8 по описа за 2012 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В случая правният интерес от отрицателните установителни искове не е обоснован с твърдения за притежавано от ищеца вещно право (предявени са като евентуални, ако се отхвърли положителния установителен иск за права в съсобственост, т.е. ако се установи, че ищецът не притежава вещни права), нито с позоваване на фактическо състояние (владение, подлежащо на самостоятелна защита в определените от чл. 75 и чл. 76 ЗС хипотези), нито с твърдения, че може да придобие вещно право, ако отрече претендираното от ответника вещно право, а следователно и изводът на въззивния съд, че за ищеца липсва правен интерес от предявените отрицателни установителни искове за собственост е направен в съответствие с разясненията по посоченото тълкувателно решение.

С решение № 52 от 19.06.2018 г. по гр. д. № 2154/2017 г., II ГО и решение № 13 от 12.03.2016 г. по гр. д. № 3637/2015 г., II ГО е дадено тълкуване, че когато ищецът поддържа, че е собственик на спорния имот, по силата на диспозитивното начало в гражданския процес, той може сам да определи интензитета и обема на търсената защита, вкл.чрез предявяване на отрицателен установителен иск. В този случай доказването, че спорното право принадлежи на ищеца, е въпрос не на неговата процесуална, а на материалноправната му легитимация – въпросът за титулярството на правото обуславя произнасянето по съществото на спора, доколкото установяването на собственическите права на ищеца изключва тези на ответника върху същия имот. Производството по делото ще подлежи на прекратяване поради недоказване фактическите твърдения на ищеца, обуславящи правния му интерес, само в случай, че този интерес се обосновава с претенция ищецът да е титуляр на самостоятелно право, различно от спорното, респ. позовава се на фактическо състояние или на възможност да придобие процесния имот при отричане правата на ответника.

Посочената практика на ВКС е формирана във връзка със задължението на съда да следи за наличието на правен интерес от предявен отрицателен установителен иск за собственост и в хода на делото и съответно в кои случаи недоказването от страна на ищеца на фактите, с които е обосновал правния си интерес обуславят прекратяване на делото след приключване на съдебното дирене и в кои случаи съдът дължи разрешаване на правния спор по същество. Тази практика е неотносима в настоящата хипотеза, в която ищецът изобщо не е посочил факти, които да обуславят правен интерес съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г по тълк. д. № 8 по описа за 2012 г. на ОСГТК на ВКС. Същевременно в посочените решения на ВКС не е дадено тълкуване, че правния интерес от отрицателен установителен иск може да се обоснове с доводи за притежание на вещно право от трето, неучастващо по делото лице, в какъвто контекст е поставен вторият въпрос. Нормата на чл. 26, ал.2 ГПК ясно въвежда забрана за предявяване на чужди права, освен ако изрична правна норма не допуска това, а в случая ищецът не се позовава на законово уредена възможност да защитава вещните права на трето, дори неуточнено от него лице.

Именно с оглед разясненията в Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г по тълк. д. № 8 по описа за 2012 г. на ОСГТК на ВКС не е налице и поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК по третия поставен въпрос. Ако се отхвърлят предявените от ищеца положителни установителни искове за собственост върху идеална част от процесните мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, то следва, че по предявените при условия на евентуалност отрицателни установителни искове за същите съоръжения, ищецът не обосновава правния си интерес от притежание на вещни права. Единствените други факти, които поддържа са неоснователни облигационни претенции на ответника във връзка с претендираната собственост на съоръженията или за едностранни технически въздействия върху тях, но тези факти не обосновават правен интерес от отричане на вещните права на ответника в разяснения в тълкувателното решение смисъл.

С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение