Определение № 146 от 22.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 325/2012 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. В. от С. против решение от 30.12.2011 г. по гр.д. № 2770/2011 г. на Софийски АС, с което се потвърждава решение № 2973/8.05.2011 г. по гр.д. № 866/2009 г. на СГС, с което се отхвърля предявеният от касатора срещу Г.-С. иск по чл.288,ал.1,т.1 КЗ за сумата 100 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 24.02.2004 г., като са присъдени разноски. Ответникът Г. е подал отговор, че не са посочени доводи с доказателства за допустимост по чл.280,ал.1 ГПК, а и че жалбата е неоснователна, като претендира за юрисконсултско възнаграждение. Въпреки изрично дадените указания, в молба, вместо изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, се твърди, че преценката на събраните доказателства не е съобразена “с това, което е събрано по делото”. Възразява се за неправилно прилагане на чл.235,ал.2 ГПК и чл.52 ЗЗД, както и нарушаване на чл.5 ГПК. ВКС-І т.о. за да се произнесе, взе предвид следното: Постановяването на всеки съдебен акт по същество на даден гражданскоправен или търговски спор императивно се предпоставя от съвкупната преценка на всички доказателства и доводи на страните, която решаващия съд е длъжен да прави по вътрешно убеждение, както и правилното разпределение на доказателствената тежест. Но е недопустимо отъждествяването на евентуално нарушение на това съдопроизводствено правило, което би представлявало едно от основанията по чл.281,т.3 ГПК за касиране на неправилно въззивно решение, с предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, обуславящи приложно поле на касационно обжалване. Касаторът следва да прави разграничение между: 1.Основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, чието съдържание е посочено в ТР 1/2009 г. ОСГТК, и са предмет на производството по чл.288 ГПК, но такива доводи не се правят, и 2.Основанията за касационно обжалване по реда на чл.281,т.3 ГПК, чието съдържание включва доводи за неправилност на решението, каквито доводи се твърдят от касатора, но те са ирелевантни в производството по чл.288 ГПК. Основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК са предмет на производството по чл.290 и сл. ГПК-виж чл.293,ал.2 ГПК. Съгласно мотивите на Р № 4/16.06.2009 г. по конст.д. № 4/2009 г. на Конституционния съд, решаването на всеки правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, е основание за достъп до касационно обжалване при наличие на някои от критериите за неговото допускане. Материалноправният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен по делото, по което е постановен обжалвания акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Липсата на конкретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение, изключва това решение от обсега на касационно обжалване дори само по тази причина. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение-т.1 ТР № 1/2009 г. ОСГТК. В случая, освен че няма формулиран правен въпрос по чл.280,ал.1 ГПК, няма изведени и обосновани с теза основания за допускане измежду посочените в т.1, 2 и 3 от цитираната разпоредба. По изложените съображения, касационната жалба не може да попадне в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК, поради което не следва да се допуска до разглеждане по същество със законните последици по чл.78,ал.8 ГПК. Водим от горното, ВКС-І т.о.