Определение № 183 от 27.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 454/2014 г.

Производството е по чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на С. В. Ж. против Определение № 355 от 21.11.2013г. по т.д.№ 4153/2013г. на ВКС, ТК, състав на І т.о. С него е оставена без разглеждане касационната жалба на Ж. против Решение по гр.д.№ 1097/2013г. на Бургаския ОС, с което е потвърдено решението на РС-Бургас за издаване на дубликат от изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 6439/2009г. на РС Бургас. Съставът на ВКС е съобразил, че е уважено искане за издаване на дубликат от изпълнителен лист за сумата 4 890лв. /равностойност на 2 500 евро/-неплатено задължение по запис на заповед, чиято цена е под определения в чл.280,ал.2 ГПК минимум, поради което касационното производство е недопустимо. С частната жалба се иска отмяна на определението. Поддържа се, че разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК не се прилага за неоценяемите искове, каквото е искането за издаване на дубликат от изпълнителен лист, подлежащо на разглеждане в специфичното исково производство по чл.409 ГПК. Като евентуален се посочва доводът, че материалният интерес на искането за издаване на дубликат следва да се определи от сбора от всички присъдени с изпълнителния лист суми, а не само върху главницата, като в конкретния случай присъдената главница е в размер на 4 889.57лв., разноските за заповедното производство са 530.79лв. и 1 321.01лв. е присъдената законна лихва върху главницата от 17.09.2009г /датата на подаването на заявлението/ до 19.04.2012г. /датата на подаване на молбата по чл. 409 ГПК/. С оглед на това се поддържа, че цената на иска възлиза на 6 741.37лв. Частната жалба е неоснователна. Съгласно т.6 ТР № 1 от 17.07.2001г. ОСГК на ВКС, разрешението по която е актуално и при действащия процесуален закон, актът на съда по молбата за издаване на дубликат от изпълнителен лист /чл.248 ГПК-отм./ подлежи на касационен контрол, доколкото решението, въз основа на което е издаден изпълнителен лист подлежи на такъв контрол, съгласно правилата на чл.218а,б”а” и б.”б”ГПК- т.е. при спазване на ограниченията по чл.218а ГПК –отм., съобразно които възможността за касационно обжалване е обвързана от цената на иска. В случая, издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК не е подлежала на обжалване, не би подлежало на касационно обжалване, с оглед цената на иска и решението по иск за установяване на вземането по реда на чл.422 ГПК, ако такъв беше предявен. Постановеното по делото решение по молбата за дубликат се ползва със силата пресъдено нещо и по отношение на изпълняемото право, т.е за преценката за обжалваемостта му пред ВКС е от значение именно размерът на това право. Дали събираната държавна такса в това производство е като по неоценяем иск е без значение, а и по молбата по чл.409 ГПК не се образува отделно съдебно дело. Неоснователно е и твърдението, че меродавен, с оглед преценката на възможността за касационен контрол, е общият сбор от сумите по изпълнителния лист. Първообразният изпълнителен лист е бил издаден за сума 2 500 евро-главница, ведно със законна лихва от 17.09.2009г. и за 530.79лв. разноски за заповедното производство, за тези суми е издаден и дубликатът. Касае се за две различни вземания, имащи за източник различно основание и сборът им е ирелевантен за преценката по реда на чл.280,ал.2 ГПК на цената на иска. Касационната жалба е била подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт и изводът за нейната недопустимост е законосъобразен. Мотивиран от горното, Върховния касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение: