Определение № 625 от 13.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 5097/2021 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Р. М.,чрез адв Г. Я. срещу решение №265286 от 06.08.2021г по гр.дело № 8202/2020г. на Софийски градски съд, с което изцяло е отменено решението от 23.06.2016 г. по гр.д. № 41581/2013 г. на Софийски районен съд и по същество са отхвърлени искове за обезщетение на имуществени и неимуществани вреди, заведен срещу бившия работодател на ищеца „Райфайзенбанк България“ ЕАД по чл. 200,ал.1 от КТ и основани на влошаване на здравословното състояние (ексцес) поради трудова злополука, случила се на 30.10.2001г. Потвърдено е допълнителното решение № 77294 от 27.04.2020г. на СРС, с което след отмяна на преграждащо определение, съдържащо се в първото решение, е отхвърлена изцяло претенцията за осъждане на ответника да заплати сумата до размера от 237 358, 31 лв. за периода след 02.07.2016г, претендирана пожизнено и представляваща обезщетение за бъдещи неимуществени вреди. При безспорно установена трудова злополука, довела до травматични увреждания при ищеца, засегнали зрението му, спорен е бил въпросът налице ли е ексцес, който да обосновава присъждане на ново обезщетение ,след като въззивният съд е констатирал ,че към момента на завеждане на иска между страните има приключили три съдебни дела за обезщетяване на вреди от същата трудова злополука.По първия иск на ищеца е присъдено обезщетение за 10 % трайно намалена работоспособност (ТНР). По втория иск му е присъдено обезщетение в размер на 15 000 лв. за неимуществени вреди от ексцес, изразил се в увеличена с 4, 5 % ТНР през периода от 09.03.2005 г., когато е установена 14, 5 % ТНР, до 14.01.2008 г., когато е констатирано,че състоянието му се е възстановило на 10 % ТНР,така и за очната операция и увреждането на нерв на ръка при нея.Съгласно решение № 368/12.05.2010 г, на ВКС, III г. о. по гр. д. № 1235/2009 г., на ищеца е присъдено общо 15 000 лв. обезщетение за вреди от ексцес от същата трудова злополука, при увеличена с 4, 5 % ТНР, след операцията на окото от 18.05.2005 г. Последвал е иск, по който присъдено обезщетение за понесените неимуществени вреди, които не са били предвидени и обезщетени по предишните два иска. По последния спор за обезщетение е постановено съдебно решение на от 19.07.2011 г. по гр. д. № 50157/2010 г. на СРС влязло в сила на 18.08.2011 г. в осъдителната част, с което са присъдени имуществени и неимуществени вреди, в резултат от влошаване на здравословното състояние за периода от 24.10.2007 г. - 18.10.2010 г. ,като настоящият иск е за вреди след тази дата ,е основан на постановени експертни решения № 84 от 09.06.2010 г. на ТЕЛК, № 322 от 04.10.2010 г. – НЕЛК с определен процент ТНР – 24 % за срок до 01.06.2013г., № 14 от 12.01.2011 г. на НЕЛК и № 2901 от 11.07.2013 г. – на ТЕЛК с които процент от 24 % ТНР не е променян, с определен срок до 01.07.2016г. Въззивният съд решаващо е изтъкнал ,че ТЕЛК е медицинският орган, който е компетентен да се произнесе по административен ред относно причинната връзка между влошаването на състоянието на ищеца и увреждането от трудова злополука. В случая ,след първото ЕР № 4942 от 05.12.2005 г. на ТЕЛК, с което на ищеца е определена ТНР от 14,5 %, са постановени ЕР № 64 от 14.01.2008 г., с което е намален процента ТНР на 10 %, и тези решения са съобразени при предходните съдебни производства.Същият процент ТНР(10 % )е бил определен с ЕР № 84 от 09.06.2010 г. на ТЕЛК - общи заболявания Р., което ЕР в една част е отменено с ЕР № 322 / 04.10.2010 г. на НЕЛК за да се определи процент ТНР – 24 % за срок до 01.06.2013 г. С последващи две решения този процент ( 24 % ТНР) не е променян, като е определен срок до 01.07.2016 г. Въпреки промененият процент съдът е намерил, че от съдържанието на цитираните ЕР на ТЕЛК и НЕЛК не може да се изведе влошаване на здравословното състояние на ищеца (ексцес),което е в пряка причинна връзка с травматичната увреда при трудова злополука и е довело до промяна на % ТНР на това основание,който извод се подкрепя изцяло от заключението на приетата по делото СМЕ.При състоянието на ищеца няма прогресивност.В периода от 09.03.2005 г. до 14.01.2008 г. няма отразено влошаване на състоянието на дясно око а в следващите експертни решения (описани по – горе) и проведени офталмологични прегледи не се описва непоносима корекция или влошаване на състоянието. С ЕР № 322 от 04.10.2010 г., е определена ТНР от 24 %, при отразена диагноза: Паралитичен страбизъм на дясно око, Диплопия, М. на двете очи, като за паралитично кривогледство е определена 20 % ТНР, а за диплопия - 4 % ТНР (общо 24 % ТНР).Този процент, който не е променян в последващите решения,е резултат в корекция на метода, а не резултат от усложнения и влошено здравословно състояние. Решението е резултат от промените, внесени в Методиката на Наредбата за медицинска експертиза на работоспособността - Приложение № 1 към член 63, ал. 3 - отправни точки за оценка на ТНР в проценти - обн. ДВ, бр.36 от 14.05.2010 г. Съгласно Наредбата е даден по – висок процент ТНР за диагнозите на ищеца, които диагнози остават непроменени. При тези доказателства въззивният съд е изтъкнал ,че след като увеличеният процент ТНР се дължи само на промяна в критериите за оценка на нетрудоспособността, без да е налице промяна в увредения орган в медицинския смисъл на думата, от което ищецът да е търпял обективно вреди в увеличен размер, не е налице ексцес. В решенията на медицинските органи се касае за нормативно предвидената преоценка на процента ТНР за диагнозата на ищеца, а не за влошаване на здравето му в резултат от трудовата злополука,в който смисъл пряко изведена констатация липсва. Няма влошавате на здравето, а приината за увеличения процент неработостпособност е друга – не е трудовата злополука. .В останалата част е потвърдено решение№ 77294/27.04.2020 г. за отхвърлянене на иска до пълния заявен размер от 237 358, 31 лв.,представляваща обезщетение за бъдещи неимуществени вреди ,пожизнено Изтъкнато е ,че не е установявана по съответния предвиден в закона ред на пожизнена инвалидност на ищеца,както е указано по делото в Определение № 195 от 25.04.2018 г. по ч. гр. д. № 1465/2018 г. на IV г.о., ВКС при отговора на правен въпрос при отмяната на определението за прекратяване на делото в тази част, с указания спорът да се разреши по същество.В експертните решения не се признава трайна, необратима или доживотна нетрудоспособност. Не е установено влошаване на здравето на ищеца, нито е установено последиците от влошаването да са окончателни и невъзстановими. Касаторът обжалва решението изцяло като неправилно и незаконосъобразно ,като излага хронология при фактите и повтаря доводите си, поддържани в хода на делото.Степента на увреждане е от компетентност на ТЕЛК и НЕЛК и е критерии за влошаване на здравето, според практиката на ВКС.Съдът не е следвало да възприема заключение на вещо лице. Като основание за допускане до касация се поддържа чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, по два въпроса: 1) Допустимо ли е въззивният съд да не се съобразява с приложено решение на ВКС за същата трудова злополука ,което указва „влошаване на здравословното състояние ,без значение кога е настъпило, като нов юридически факт е основание за претендиране на ново обезщетение „ когато по делото са приети за доказателства ЕР на ТЕЛК и НЕЛК ,влезли в сила, които установяват ексцес. Противоречието е с решение №368/2010г по гр.д. № 1235/2009г.,Трето гр. отделение на ВКС, постановено между същите страни в предходния спор за обезщетение. При постановяването му не са взети предвид представените с настоящата искова молба последващи решения на ТЕЛК и НЕЛК. 2) Допустимо ли е въззивно съдебно решение по петата искова молба по чл. 200 КТ за процесната ТЗ да е в противоречие с влязло в сила решение по третата искова молба, която има санкцията на ВКС. Касаторът има предвид същото решение на ВКС, като добавя ,че въззивното решение противоречи и на всички други, цитирани от този съд в подкрепа на изводите му решения на ВКС, като установена съдебна практика. Изтъква се основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по въпросите 1) Допустимо ли е въззивният съд да кредитира заключение на вещо лице по СМЕ, което противоречи на четири ЕР на ТЕЛК, всяко от които установява ексцес. 2) Следва ли да се приеме за влошаване на здравето, когато при дадена ТЗ увеличаване степента на ТНР на едно от две увреждания се дължи само на нормативно предвидена промяна в критериите за оценка на нетрудоспособността ,а другото увреждане е новооткрито. 3)Дали е справедливо и правилно работодателят да обезщетява съответния работник или служител както за водещото увреждане при трудова злополука, така и за всички негови увреждания, които са в причинна връзка с трудовата злополука ,когато всяко от уврежданията е с определен процент ТНР под 50 %. Поддържа се и очевидна неправилност на решението. Ответникът е взел становище касационната жалба да не се допуска до разглеждане .Липсва решение на ТЕЛК и НЕЛК,което да установява наличие на ексцес.Два от елементите на състава по чл. 200, ал.1 КТ липсват Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Върховен касационен съд, ІІІ г.о намира, че не е налице основание за допускане на касационната жалба до разглеждане по същество. Въпросите в първия раздел на изложението не отговарят на критерия за ясно поставен правен въпрос. С първия въпрос (т.1) се оспорва решаващ извод на въззивния съд за липса на ексецс при ищеца, обоснован от съда с липса на промяна спрямо предходно установено негово здравословно състояние ,при което вече е бил обезщетен за неимуществени вреди с влязло в сила съдебно решение. Възраженията си касаторът поддържа не защото фактическият извод, основан на здравословното му състояние, не е верен, а защото го счита недопустим.Посочените в исковата молба ЕР на ТЕЛК и НЕЛК ,влезли в сила след постановяване на последното съдебно решение ,без да засвидетелстват промяна в здравословното състояние, променят оценката за трайно намалена работоспособност при ищеца на 24% ТНР ,дотогава определена с ЕР на ТЕЛК на 10% ТНР .Независимо че изменението е резултат от прилагане на нова и друга методика ,според ищеца и понастощем касатор,завишеният процент установява ексцеса и съда е обвързан с решението на медицинските органи. Въпросът,разбиран като формулировка на така поддържаната теза,не е обоснован от касатора като разрешен в противоречие с практика на ВКС по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, каквато съдебна практика нито е посочена в изложението, нито има формирана .За разлика от други случаи, в процесните представени експертни решения на ТЕЛК и НЕЛК (на които е основана и настоящата искова претенция) липсва вложеното във въпроса засвидетелстване на влошаване за здавословното състояние по медицински показатели, което в установената практика на ВКС ,наред с други предпоставки ,е водещ критерий при установяване на ексцес и основание за ангажиране отговорност по чл. 200 КТ. По т.2 от първия раздел на изложението правен въпрос не е формулиран изобщо.Въприетото от въззивния съд по фактите и правното разрешение по обуславящи крайните изводи на съда въпроси в обжалваното решение ,не намира конкретна обоснована съпоставка с приетото по решение №368/2010г по гр.д. № 1235/2009г. на Трето отделение на ВКС - при отговора на правен въпрос, или с постановеното по същество в предходен спор между страните. Както цитира и касаторът, именно влошаване на здавословното състояние е новият юридически факт и основание за претендиране на ново обезщетение .Този именно факт не е установен по делото, което е обусловило и решаващите изводи на въззивната инстанция. Въззивният съд не е пренебрегнал ,ревизирал или преиначил констатациите по ЕР на ТЕЛК и НЕЛК,посочил ги е за обвързващи и задължителни по въпроса има ли влошаване на здравето (ексцес) в причинна връзка със трудовата злополука. В решението на СГС е изтъкната и анализирана именно практиката на ВКС по реда на чл. 290 чл. 291 ГПК по отношение на предпоставката да се установи влошаване на здравето,в причинна връзка с трудовата злополука. Въпросите ,формулирани по допустимост за касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.1 т.3 ГПК, също не са обосоновани с посочения селективен критерии. Въззивният съд не възприемал заключение на вещо лице в противоречие с установеното в решения на ТЕЛК,не е игнорирал констатациите на компетентните медицински органи по въпроса има ли ексцес ,поради което първият въпрос в този раздел на изложението се повдига неотносимо. .Следващият формулиран въпрос включва условието при увеличаване в ЕР на ТЕЛКили НЕЛК степента ТНР (в процентно отношение )поради нормативно предвидена промяна в критериите за оценка, да е налице и друго „новооткрито увреждане“. Такава констатация, при това в причинна връзка с увреждането от трудовата злополука, представените и обсъдени от въззивния съд експертни решения относно здравословното състояние на ищеца не опредметяват .Въпрос, основан на различна от установената и въприетата по делото фактическа обстановка, не обосновава допускане на решението до касационно обжалване, тъй като не е обуславящ за правните изводи на съда .Не е обуславящ за правните изводи на съда по решението и последният формулиран в реда на изложението въпрос ,който поради своята неотносимост ,не е произнесен от Софийски градски съд при постановяване на обжалваното решение. Не се констатира основание за допускане до касационно обжалване по критериите в чл. 280, ал.2 ГПК. Следва да се присъдят разноски на ответника, защитатан от юрисконсулт, на основание чл.78, ал.8 ГПК Предвид горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.