Определение № 40 от 08.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 1860/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. П. П., ЕГН [ЕГН], подадена чрез процесуален пълномощник, против решение № 3120 от 21.05.2025 г., постановено по в. гр. д. № 11611/2024 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, II-Д състав, с което е потвърдено решение № 14297 от 19.07.2024 г. по гр. д. № 21745/2023 г. по описа на Софийския районен съд, 39-ти състав в обжалваната част, а именно - за отхвърляне на иска на касатора срещу ГАРАНЦИОНЕН ФОНД с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ за заплащане на сумата над 2 000 лв. до претендираните 6 000 лв. (извън вече доброволно платените 4 000 лв.) – обезщетение за новонастъпили в резултат на влошаване на здравословното му състояние неимуществени вреди, причинени при ПТП на 05.10.2020 г., както и на иска, предявен на същото основание, за заплащане на сумата 20 000 лв., частично от 35 000 лв. - дължимо обезщетение за първоначално претърпените неимуществени вреди от същото пътно произшествие, след уважен с влязло в сила решение частичен иск за сумата от 10 000 лв. В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, за което се развиват подробни съображения. Моли се същото да бъде отменено и предявените искове да бъдат уважени в пълен размер, с присъждане на сторените разноски. Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като по първия въпрос се твърди и разрешаването му в противоречие с практиката на ВКС относно приложението на чл. 52 ЗЗД, а именно с решенията по: т. д. № 246/2019 г. на II т. о., т. д. № 619/2011 г. на II т. о., т. д. № 1948/2013 г. на II т. о., т. д. № 2974/2013 г. на II т. о., т. д. № 2143/2014 г. на I т. о. и т. д. № 2908/2015 г. на I т. о. – основание за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формулираните въпроси са следните: „1/. При определяне на справедлив размер на обезщетението за вреди от непозволено увреждане по смисъла на чл. 52 ЗЗД съдът следва ли да извърши задълбочена преценка на общите критерии и на специфичните за всеки отделен спор правнорелевантни факти, вкл. на общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на обществото, при отчитане на конкретните икономически условия в страната? Съдът следва ли да изложи подробни мотиви относно тяхното значение при формиране на справедливия размер на обезщетението, в т. ч. и досежно обективните икономически показатели и социално-икономическата конюнктура в страната?; 2/. При определяне на справедлив размер на обезщетението за вреди от непозволено увреждане по смисъла на чл. 52 ЗЗД и позоваването на съда, че не са налице трайни последици за здравето на увредения, съдът следва ли да посочи критерии, въз основа на които приема, че последиците не са трайни, доколкото липсва нормативна регламентация по този въпрос?; 3/. За трайни последици за здравето могат ли да се приемат травматични увреждания, които водят до продължителна или постоянна загуба на функция, трудоспособност или психо-емоционален дискомфорт, които не се повлияват от продължително лечение?“. Против касационната жалба е постъпил писмен отговор от процесуалния пълномощник на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, Булстат[ЕИК], депозиран в срока по чл. 287 ГПК, в който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите на страните и материалите по делото, констатира следното: Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в законоустановения срок за обжалване и е насочена против подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт. Съставът на въззивния съд, след като е съобразил указанията, дадени в т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, с оглед пълното уважаване на предявения на същото основание частичен иск в размер на 10 000 лв. за обезщетяване на причинените на ищеца неимуществени вреди, предмет на гр. д. № 14749/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 62-ри състав, за да се произнесе съобразно чл. 269 ГПК е приел следното от фактическа и правна страна по настоящия спорен предмет: Съобразно представената по делото медицинска документация и заключенията на съдебно-медицинските експертизи, на 05.10.2020 г., след настъпилото ПТП, ищецът е приет в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ с диагноза: счупване на пета мeтакарпална кост на лява ръка, открита рана на подбедрицата, представляваща три минимални повърхностни разкъсно-контузни рани на лявата подбедрица, като било направено наместване на фрактурата и била поставена гипсова шина. На 08.10.2020 г. било направено ново наместване, но тъй като било без добър резултат, на 23.10.2020 г. ищецът бил приет в МБАЛ „Св. София”, където бил опериран на двадесетия ден и била поставена Л-плака с винтове. Била извършена тенопластика /удължаване/ на екстензорното сухожилие с ламбо от 1/3 дебелината на проксималния край. На 12.10.2022 г. ищецът бил приет в МБАЛ „Св. София” за изваждане на плаката, в резултат на което имал болка и намален обем на движение на петия пръст на лявата ръка. По време на втората операция сухожилията били задебелени с наличие на адхезии /сраствания/ и фиброза палмарно, като тези сраствания и фиброзата /задебеляване/ били изрязани, и металната плака била извадена. Според вещото лице функцията на ръката е запазена, доколкото с нея ищецът може да извършва ежедневните си функции. Периодът на възстановяване след първата проведена оперативна интервенция на 23.10.2020 г. е продължил около 2 месеца, като най-вероятно след нея ищецът не е имал пълно сгъване и разгъване на пети пръст на лявата ръка поради наличие на адхезии /сраствания/ и фиброза /уплътнение/ около металната плака. Последното не противоречи на първоначалния извод на вещото лице за запазена функция на ръката, доколкото вероятните ограничения не са от степен да възпрепятстват хватателната способност на лявата длан. Според обясненията на експерта след една такава операция винаги има сраствания и фиброза около поставената плака, техният обем зависи от момента на премахването на плаката, който е препоръчително да е след 1 година (а в случая това се е случило по-късно). В тази връзка вероятните ограничения на движенията след първата операция са породени от срастването на сухожилията, което е наложило не само премахване на плаката, но и допълнителни хирургични интервенции за освобождаване на сухожилието /изрязване на срастванията и фиброзата/. Същевременно въпросът за момента, в който да се премахне поставеният метал /плаката/, е изцяло в преценката на пациента. От показанията на свидетелката, близка позната на ищеца, става ясно, че между двете операции имало периоди на затихване, но и такива на силна болка - особено когато времето се развали. Ограничението след първата операция останало, като отделно ищецът имал болка и в областта на подмишницата, където му били сложили упойката. Имал и психологически стрес след първоначалната операция, тъй като се сещал за случилото се и се стряскал насън. Ищецът започнал работа в „Сейфти Инженеринг” ООД като механик, обаче се наложило да напусне заради напрежението в ръката. Той е споделял, че не можел да върши някои неща, защото ръката щяла да го заболи, както и че не можел да започне определена работа, за да не натоварва ръката; когато ищецът почвал да извършва някаква дейност, най-малкото усещане за дискомфорт в ръката го спирало. В последната част показанията не са кредитирани от съда по съображения, че не са резултат на лични впечатления на свидетелката от изпълнение на трудовите задължения на ищеца; изложеното от нея свидетелства за субективното отношение на пострадалия към травмата и притеснението му да извършва различни дейности с тази ръка поради страх от болка, което само по себе си не установява в действителност той да е имал намалена или редуцирана хватателна способност на лявата ръка. Именно по този въпрос се е произнесъл експертът по СМЕ и изводът му е категоричен - че функцията на ръката е запазена. От правна страна въззивният съд е посочил, че паричното обезщетение на претърпяните от ищеца неимуществени вреди следва да се определи съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД – по справедливост. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението - характерът и видът на получените травматични увреждания, начинът, по който са се отразили върху ищеца – върху неговото физическо и психическо здраве и личните и обществени контакти. При съобразяване на посочените по-горе критерии за определяне на справедливо по размер обезщетение въззивният съд е взел предвид полученото счупване на пета мeтакарпална кост на лява ръка и останалите леки наранявания; лечебния и възстановителния процес – около два месеца след първата проведена оперативна интервенция на 23.10.2020 г.; обема и продължителността на понесените във връзка с травмата болки - особено интензивни през първите 15 дни след извършената операция, след което до няколко месеца отшумяват; преживените негативни емоции и стрес; обстоятелството, че към датата на инцидента ищецът е бил в активна трудоспособна възраст (45 г.); наличието на оперативен белег с дължина 5 см; това, че произшествието не е довело до трайни и необратими последици за здравето на ищеца или до изменения, които не подлежат на подобрение при провеждане на лечение. С оглед изложеното относно преживяното от ищеца физическо и психическо страдание въззивната инстанция е приела, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие претърпяно ПТП на 05.10.2020 г. е в размер от 10 000 лв., до какъвто идентичен извод е достигнал и първоинстанционният съд. Тъй като тази сума е вече присъдена с постановеното решение по гр. д. № 14749/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 62 състав, предявеният в настоящото производство иск за сумата от 20 000 лв., частично от 35 000 лв., е намерен за неоснователен. По иска за ексцес на вредите за сумата от 6 000 лв. въззивният съд е съобразил разясненията дадени в т. 10 от ППВС № 4/1975 г., а именно, че принципът за пълно обезщетяване за понесените при непозволено увреждане вреди (чл. 51, ал. 1 ЗЗД) води до извода, че ако здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението, нему се дължи ново обезщетение за самото влошаване, но само ако то се намира в причинна връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и причини; Обезщетение не се дължи, когато при присъждането на първоначалното такова влошаването на здравословното състояние е било предвидено и съобразено от съда. В случая след извършване на надлежна преценка, вкл. и на мотивите на влязлото в сила решение, съдът е приел, че се касае до настъпили нови обстоятелства и ексцес, като не е налице идентитет със заявените претенции за обезщетение на първоначално причинените на ищеца неимуществени вреди в резултат на настъпилото ПТП. Съгласно заключението на вещото лице втората оперативна намеса, извършена на 12.10.2022 г., изразяваща се в изваждане на плаката, освобождаване на сухожилното влагалище от срастванията палмарно /дланно/ и тенопластично възстановяване на сухожилното плъзгане, е имала за цел подобряване на движенията на петия пръст на лявата ръка, следователно новонастъпилите вреди, свързани със следоперативния период на възстановяване от втората операция, са в причинно-следствена връзка с претърпяното от ищеца ПТП. Възстановителният период след втората оперативна интервенция е около 60 дни, с извършване на активна рехабилитация за предотвратяване на нови сраствания. Положената от ищеца грижа по опазване на здравето му се потвърждава и гласните доказателства, според които той е ходел на рехабилитация, правел е упражнения и раздвижвания вкъщи и е посещавал специалисти по предписание от лекар. При извършения от вещото лице личен преглед на пострадалия на 11.04.2024 г. е установено, че ищецът е напълно възстановен от получените травми - изцяло е възстановена функцията на лявата ръка, силата на захват, възможността да сгъва и разгъва докрай пръстите и в частност петия пръст на лявата ръка. С оглед извършените допълнителни хирургични интервенции на ищеца за освобождаване на сухожилието е възможно да съществува все още болков синдром, който постепенно ще отзвучи във времето, като болковата симптоматика при по-голямо натоварване на ръката или при промяна на времето може да продължи около 2 до 3 години. Тези болки са от ревматичен характер и съпровождат всички счупвания, като всеки човек има различен праг на търпимост към болката. В случая отзвучаването на болката се е проточило по-дълго. При съвкупния анализ на заключението по СМЕ и на гласните доказателства съдът е формирал извод, че болките и неудобствата не са били с непрекъснат характер, а по-скоро с временен такъв, включително са били в зависимост от поведението на ищеца и от несвоевременното премахване на металната плака. При така установеното въззивният съд е приел, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищеца новонастъпили неимуществени вреди е в размер на 6 000 лв. За определяне на този размер съдът е съобразил хоспитализирането на ищеца и извършването на специфични медицински интервенции /изрязване на срастванията и фиброзата/, както и обстоятелствата, че причинените болки са били с временен и инцидентен характер, а към датата на извършения преглед движенията на петия пръст на лявата ръка са напълно възстановени. Отчетени са още възрастта на ищеца, както и социално-икономическите условия и стандарт на живот през 2022 г. При така приетата като справедлива сума, след приспадане на извършеното от застрахователя плащане в размер на 4 000 лв. по възобновената на 23.12.2022 г. застрахователна претенция № 20210302/27.11.2020 г., дължима остава сумата от 2 000 лв., като за разликата до пълния предявен размер от 6 000 лв. искът е намерен за неоснователен. Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Първият формулиран от касатора правен въпрос обобщено се отнася до критериите, въз основа на които съдът следва да определи справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от деликт. Същият не е разрешен в противоречие с трайната практика на ВКС, основана на ППВС № 4/1968 г., включително с цитираната от касатора в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Въззивният съд не само се е позовал на цитираното постановление, но също е извършил нужния анализ за установяване обема на вредите, като е отчел значението на всички конкретно установени по делото обстоятелства, относими към причиненото увреждане и настъпилия ексцес, както и е съобразил социално-икономическите условия в страната към релевантните моменти през 2020 г. и 2022 г., които са общоизвестни и формират обществено-оправданата представа за справедливост. Поради това поставеният въпрос не удовлетворява допълнителното изискване на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за селектиране на касационната жалба, а основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК в случая е неприложимо. Останалите въпроси не удовлетворяват общото селективно изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като касаят изцяло обосноваността и правилността на изводите на въззивния съд за характера на последиците от причинените увреждания, а те нямат правно естество. Съгласно дадените задължителни указания в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Правилността на въззивното решение е извън предмета на производството по чл. 288, вр. чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая въззивният съд, след надлежно обсъждане на доказателствата и при съвкупния им анализ, е дал вяра на експертното заключение, според което ищецът е напълно възстановен от полученото увреждане, като останалите данни по делото не са в състояние да го опровергаят. Установеното възстановяване от уврежданията не дава възможност да се приеме, че са налице трайни негативни последици за здравето на ищеца. Горното обаче касае обосноваността на обжалвания съдебен акт, а както вече се посочи, тя е ирелевантна за селективната фаза на процеса на посоченото от касатора основание. Липсата на годен правен въпрос е достатъчно основание за недопускане на исканото касационно обжалване. Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение