Определение № 364 от 08.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4029/2018 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Свобода И. Н. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Й. против въззивно решение № 3749 от 8.06.2018г. по в.гр.д. № 4666 по описа за 2018г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 12.02.2017г. по гр.д. № 24512/2017г. на РС София и вместо това е постановено друго, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3, вр. с чл.225 ал.1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със заповед № 439 от 24.02.2017г. на председателя на ВКС, отмяна на същата, за възстановяване на заеманата длъжност „специалист-технически сътрудник” и за присъждане на обезщетение в размер на 5 785.92лв. за оставане без работа за периода 25.02.2017г.-24.08.2017г. и са присъдени разноски. Касационната жалба срещу въззивния акт е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следното: В представеното към касационната жалба изложение, касаторът се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като поставя следните пет въпроса: 1. Има ли правомощия председателят на ВКС да намалява и премахва бройки в щатното разписание на съда, без да има за това решение на Съдийската колегия на ВСС и без да е отправяно предложение в тази връзка от Председателя на ВКС до ВСС, както изискват изричните разпоредби на чл.30 ал.5 т.8 ЗСВ, чл.341 ал.2 ЗСВ и чл.92 ал.3 ПАВКС? Налице ли е действително съкращаване в щата в администрацията на ВКС когато е издадена заповед на председателят на ВКС без съпътстващо решение на Съдийската колегия на ВСС?, 2. Има ли правомощия председателят на ВКС да намалява или добавя бройки в щатното разписание на съдебните служители на съда, преди произнасянето на Съдийската колегия на ВСС, когато промяната в щатното разписание се случва в рамките на определената от ВСС щатна численост? В случай, че председателят на ВКС прецени, че с оглед оптимизиране на персонала, е необходимо съкращаване на определени щатове, това негово решение подлежи ли на предварителна санкция от страна на Съдийската колегия на ВСС?, 3. Решението на Съдийската колегия на ВСС за съкращаване на дадена длъжност в администрацията на ВКС, взето на основание чл.341 ал.2 ЗСВ, ограничава ли правомощията на председателят на ВКС при одобряване на щатното разписание на администрацията на съда и при назначаването и освобождаването на служителите?, 4. В производство по оспорване законността на уволнение, следва ли да се ценят показанията на свидетел и тяхната достоверност, с оглед нормата на чл.172 ГПК, когато свидетелят е уволнен от същия работодател, ответник по иска?, 5. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички, наведени с отговора на въззивната жалба и писмена защита доводи, в подкрепа на обжалваното решение? Отделно, според касаторката, правните изводи, до които е достигнал въззивния съд, по така поставените въпроси, обуславят очевидна неправилност на постановения от него акт, което е допълнително основание за допустимост по чл.280 ал.2 ГПК. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Излага подробни доводи, като счита, че по поставените въпроси не следва да се допуска касационно обжалване. По същество счита постановения акт за правилен, тъй като председателят на ВКС, в качеството си на работодател, е единствено компетентен да предприема промени в щатното разписание. В тази връзка счита, че следва да бъде направена аналогия със ЗМСМА и правомощията на общинския съвет и кмета на общината. Претендира направени разноски за юрисконсулско възнаграждение. Въззивния съд е счел за неоснователни предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ, а извършеното на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ, поради съкращаване в щата, уволнение за законно, като е приел, че е премахната съществуваща щатна бройка с трудовите функции, изпълнявани от ищцата и е осъществено реално съкращаване в щата. Съдът е дал положителен отговор на спорният по делото въпрос за компетентността на Председателя на ВКС да променя бройки в щатното разписание на съдебните служители на съда, като се е позовал на нормите на чл.30 ал.5 т.8 ЗСВ, чл.341 ал.2 ЗСВ, чл.114 ал.1 т.12 и т.13 ЗСВ и чл.4 ал.1 и ал.2 и чл.92 ал.1 ПАВКС. След анализ, е достигнал до извода, че утвърденото от Председателя на ВКС щатното разписание не може да надхвърля числеността, определена от Съдийската колегия на ВСС, но в тези рамки, Председателят на ВКС е компетентен да определя, изменя и допълва структурата, вида, наименованието на съответните звена, числеността и длъжностите в тях. Касае се за негово изключително правомощие, което не подлежи на одобрение от Съдийската колегия на ВСС. Процесното уволнение е свързано с взето от него решение за закриване на част от структурни звена, съобразно ПАВК, с цел оптимизиране на работата на администрацията. Със заповед № 110 от 26.01.2017г., Председателят на ВКС е утвърдил структура и състав на администрацията с обща численост 249 щатни бройки, считано от 1.02.2017г. Създаден е отдел „Правен и човешки ресурси”, чрез сливане на отдели „Правен” и „Човешки ресурси”, с обща численост 9 щатни бройки. Длъжността, заемана от ищцата „младши специалист-технически изпълнител” е преобразувана в „специалист-технически сътрудник”. С последваща заповед № 422 от 23.02.2017г., Председателят на ВКС е утвърдил структура и състав на администрацията с обща численост 235 щатни бройки, считано от 23.02.2017г. Отдел „Правен и човешки ресурси” е закрит и е създаден сектор „Правен и човешки ресурси”, с обща численост 8 щатни бройки. По този начин е съкратена 1 щатна бройка за длъжността „специалист-технически сътрудник” и е създадена 1 щатна бройка за длъжността „експерт анализи”. Последната длъжност е различна от „специалист-технически сътрудник” както по трудови функции, така и по предвидените изисквания за заемането й. Съдът е приел, че като е премахнал единствената бройка за длъжността „специалист-технически сътрудник”, председателят на ВКС, действайки в кръга на своите правомощия, реално я е съкратил, без да е необходимо извършването на подбор, тъй като в отдел „Финанси и човешки ресурси” друга подобна длъжност не е останала. След анализ на ангажираните гласни доказателства и на длъжностните характеристики, въззивният съд е достигнал до извод, че не е налице сходство между трудовите функции на съкратената длъжност и тези на запазените длъжности: „Специалист-технически изпълнител”, „Старши специалист-технически сътрудник” и „Старши специалист-технически изпълнител”. Приел е, че за така изброените длъжности, са приети отделни длъжностни характеристики, съобразно които, за тях е предвидено изпълнението на различни трудови функции, в сравнение с тези, които е следвало да изпълнява ищцата, освен това за така изброените длъжности е предвидена различна иерархична подчиненост и им е предоставена различна компетентност. Съобразно така изложените мотиви, настоящият съдебен състав намира, че по поставените от касатора въпроси, не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като за третия и четвъртия от тях, доколкото не са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд, не е налице общото основание за допустимост, а за всички не е налице посоченото от касатора специално основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, разяснено в т.4 от ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно последното - поставеният въпрос би бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, когато разглеждането му би допринесло за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая ЗСВ, в частта досежно правомощията на Председателя на ВКС и тези на Колегиите на Висшия съдебен съвет, са ясни и не е създадена съдебна практика, която да се нуждае от промяна поради осъществено неточно тълкуване. Съгласно чл.114 ал.1 ЗСВ - председателят на Върховния касационен съд осъществява общото организационно и административно ръководство на Върховния касационен съд, като в т.12 и т.13 от ал.2 на чл.114 е посочено, че той е компетентен да одобрява щатното разписание на администрацията на съда и да назначава и освобождава служителите на съда. В практиката няма спор, че за служителите на съда, работодател по смисъла на §1 от ДР на КТ, е председателят на Върховния касационен съд. Съгласно чл.341 ал.1 и ал.2 ЗСВ - Колегиите на Висшия съдебен съвет определят броят на съдебните служители в съответният орган на съдебната власт и издават Класификатор на длъжностите на съответните органи на съдебната власт, в който се определят наименованията на длъжностите, минималната образователна степен и други изисквания за съответната длъжност, възнаграждението за длъжността, ранг за длъжността и възнаграждение за ранг. По предложение на Колегиите на Висшия съдебен съвет, Пленумът на ВСС приема Правилника за администрацията на всеки от органи на съдебната власт, с които се определят звената на администрацията, функционалните им характеристики, организацията на работата в администрацията на органите на съдебната власт, длъжностното разписание, типовите длъжностни характеристики на съдебните служители, редът за провеждане на конкурс, условията за несъвместимост за съдебен служител и органите по назначаването им /вж.чл.342 ЗСВ/. Съгласно чл.92 от Правилника за администрацията на ВКС - Председателят на Върховния касационен съд утвърждава щатното разписание на съда, в което се определят конкретните длъжности в администрацията на ВКС, разпределени по административни звена; код по Националната класификация на професиите и длъжностите за всяка длъжност; щатните бройки за всяка длъжност; минималните изисквания за заемането на всяка длъжност – минимална образователна степен, минимален трудов стаж и минимален ранг и диапазонът на основните месечни заплати за всяка длъжност. Конкретните правомощия на Съдийската колегия на ВСС са изброени в чл.30 ал.5 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/. Те са общо 20 на брой и в преобладаващата си част са по отношение на съдиите, прокурорите и следователите. Със съдебните служители е свързано само едно – това по т.8. Съгласно чл.30 ал.5 т.8 ЗСВ - Съдийската колегия на ВСС определя общият брои на съдебните служители в съответния орган на съдебна власт, съобразно неговата степен на натовареност /съответно при промяна на натовареността – може да разкриват нови или да съкращават длъжности/. Логиката на цитираната правна уредба налага извода, че след като Съдийската колегия на ВСС е определила /съобразно натовареността/ общият брой на съдебни служители в съответния орган на съдебна власт /в случая ВКС/, председателят на съда, в качеството си на работодател е този, които е компетентен да решава конкретните въпроси, свързани с щатното разписание на администрацията на съда, да определя длъжностите, разпределението им по съответните административни звена, да определя необходимите щатни бройки за съответното звено, да назначава и освобождава служителите в тях. В качеството си на ръководител, който е запознат най-добре с потребностите на ежедневието, той следва да разполага със самостоятелност, за да може във всеки момент да оптимизира дейността и да предприеме всички необходими действия в интерес на общата работа. В рамките на определената от ВСС щатна численост, Председателят на ВКС – без одобрение от страна на Съдийската колегия на ВСС, осъществява общото организационно и административно ръководство на Върховния касационен съд, включително и като променя бройки в щатното разписание на съдебните служители на съда в едно административни звено за сметка на друго. Принципът е, че внасянето на промени в щатното разписание се извършва с решение на органа, които е компетентен да го утвърждава. В установената съдебна практика няма спор, че съкращаване на щатна бройка за определена длъжност има не само при отпадане на трудовите й функции, но и когато част от тях се запазват и преминават към друга длъжност или изцяло се разпределят между други длъжности; такова е налице и когато, при запазване общата численост на персонала, се закриват щатни бройки за определени длъжности и се откриват нови щатни места за длъжности с различни трудови функции, както и при трансформация на длъжности; при наличие на трансформация реално съкращение на щата е налице, когато трудовата функция на съкратената длъжност се прехвърля на друга длъжност със съществено различаваща се трудова функция, както и когато тя се преразпределя между други длъжности със съществено различаващи се трудови функции /вж.решения по гр.д.№ 1968/2013г. на ІV г.о.,гр.д.№ 5826/2014г. на ІV г.о., гр.д.№ 5342/2013г. на ІV г.о./ При преценката на основанието за уволнение по чл.328 ал.1 т.2 КТ от решаващо значение е - дали са налице решение на работодателя за съкращаване на съответната щатна бройка и утвърдено от него ново щатно разписание, в сила към датата на уволнението /вж.определение по гр.д.№515/2018г.на ІІІ г.о./ Третият поставен от касатора въпрос – дали решението на Съдийската колегия на ВСС за съкращаване на дадена длъжност в администрацията на ВКС, взето на основание чл.341 ал.2 ЗСВ, ограничава правомощията на председателят на ВКС – няма връзка с фактите по спора, не е обсъждан от въззивния съд е не е свързан с решаващите му мотиви, поради което съгласно приетото в т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост. Това е така, защото в случая няма данни за наличие на взето от Съдийската колегия на ВСС, на основание чл.341 ал.2 ЗСВ, решение за съкращаване на длъжност в администрацията на ВКС. Идентично е положението и с четвъртият поставен от касатора въпрос, касаещ обсъждането на събраните по делото гласни доказателства и по-специално пригодността, с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК, на показанията на свидетел, уволнен от същия работодател, ответник по иска. Съгласно приетото в горецитираната т.1 - поставеният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, както и не може да е свързан с преценка за законосъобразност на направените правни изводи. Последният въпрос за задължението на съда да обсъди всички, наведени с отговора на въззивната жалба и писмена защита доводи е разрешен от въззивният съд в съответствие с установената съдебна практика. Както беше посочено по-горе, съдът подробно е обосновал изводите си както във връзка с правомощията на работодателя, така и относно премахването на съществуваща щатна бройка с трудовите функции, изпълнявани от ищцата и досежно реалността на осъщественото съкращаване в щата. Въз основа на изложеното от него, настоящият съдебен състав не споделя извода на касатора, че правните изводи, до които е достигнал въззивния съд по поставените въпроси обуславят очевидна неправилност на постановения акт, поради което не е налице и основанието за допустимост по чл.280 ал.2 ГПК. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд